1 А ко се върнеш, Израелю, казва Господ, ако се върнеш към Мен и ако махнеш мерзостите си от лицето Ми, и не бъдеш непостоянен,

“Si has de volver, oh Israel,” declara el Señor “vuélvete a Mí. Si quitas de Mi presencia tus abominaciones, Y no vacilas,

2 и ако в истина, в справедливост и в правда се закълнеш, като кажеш: Заклевам се в живота на Господа!, тогава народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят.

Y juras: ‘Vive el Señor,’ En verdad, en juicio y en justicia, Entonces en El serán bendecidas las naciones, Y en El se gloriarán.”

3 З ащото така казва Господ на Юдовите и йерусалимските мъже: Разорете целините си и не сейте между тръни.

Porque así dice el Señor a los hombres de Judá y de Jerusalén: “Rompan la tierra no labrada, Y no siembren entre espinos.

4 О брежете се на Господа и отнемете краекожието на сърцата си, мъже Юдови и жители йерусалимски, за да не излезе яростта Ми като огън и да не пламне така, че да няма кой да я угаси, поради злото на делата ви. Пророчество за падението на Юдея

Circuncídense para el Señor, Y quiten los prepucios de sus corazones, Hombres de Judá y habitantes de Jerusalén, No sea que Mi furor salga como fuego Y arda y no haya quien lo apague, A causa de la maldad de sus obras.”

5 В ъзвестете на Юдея и прогласете на Йерусалим, като кажете: Затръбете по земята; извикайте високо и кажете: Съберете се и нека влезем в укрепените градове.

Declaren en Judá y proclamen en Jerusalén, y digan: “Toquen la trompeta en la tierra; Clamen en alta voz, y digan: ‘Reúnanse y entremos En las ciudades fortificadas.’

6 И здигнете знаме към Сион; бягайте, не се спирайте; защото Аз ще докарам зло от север и голяма погибел.

Levanten bandera hacia Sion; Busquen refugio, no se detengan; Porque traigo del norte la calamidad, Una gran destrucción.

7 Л ъвът излезе от гъсталака си и изтребителят на народите тръгна, излезе от мястото си, за да запусти земята ти и за да бъдат съсипани градовете ти, за да останат без жители.

Ha salido el león de la espesura, Y el destructor de naciones se ha puesto en marcha; Ha salido de su lugar Para convertir tu tierra en desolación. Tus ciudades quedarán en ruinas, sin habitantes.

8 З атова се препашете с вретища, плачете и ридайте; защото пламенната ярост Господня не се отвърна от нас.

Por eso, vístanse de cilicio, Laméntense y giman; Porque no se ha apartado de nosotros La ardiente ira del Señor.”

9 В онзи ден, казва Господ, разумът на царя ще се изгуби, както и разумът на първенците, свещениците ще се смутят и пророците ще се ужасят.

“Y sucederá en aquel día,” declara el Señor “que fallará el corazón del rey Y el corazón de los príncipes; Se quedarán atónitos los sacerdotes Y los profetas se pasmarán.”

10 Т огава казах: О, Господи Йехова! Ти наистина съвсем си излъгал този народ и Йерусалим, като си казал: Мир ще имате; когато, напротив, мечът е стигнал до душата им.

Entonces dije: “¡Ah, Señor Dios! Ciertamente has engañado en gran manera a este pueblo y a Jerusalén, diciendo: ‘Paz tendrán,’ cuando tienen la espada al cuello.”

11 В онова време ще кажат на този народ и на Йерусалим: От голите височини на пустинята духа горещ вятър към дъщерята на народа Ми - не за да отвее, нито да очисти.

En aquel tiempo se dirá a este pueblo y a Jerusalén: “Un viento abrasador de las alturas desoladas del desierto, en dirección a la hija de Mi pueblo, no para aventar, ni para limpiar,

12 Д а! Силен вятър ще дойде от тях за Мен; и Аз сега ще произнеса присъди против тях.

un viento demasiado fuerte para esto, vendrá a Mi mandato. Ahora Yo pronunciaré juicios contra ellos.

13 Е то, като облак ще се издигне и колесниците му - като вихрушка; конете му са по-леки от орлите. Горко ни! Защото сме разорени.

Miren, él sube como las nubes, Y sus carros como un torbellino; Sus caballos son más ligeros que las águilas. ¡Ay de nosotros, porque estamos perdidos!”

14 Й ерусалиме, измий сърцето си от зло, за да се избавиш; докога ще стоят в тебе лошите ти помисли?

Lava de maldad tu corazón, Jerusalén, Para que seas salvada. ¿Hasta cuándo morarán dentro de ti Pensamientos perversos ?

15 З ащото глас известява от Дан и прогласява скръб от Ефремовата планина, като казва:

Porque una voz lo anuncia desde Dan, Y proclama el mal desde los montes de Efraín.

16 О бявете на народите, ето, прогласете относно Йерусалим, че идат обсадители от далечна страна и издават вика си против Юдейските градове.

“Avísen lo a las naciones: ¡Aquí están! Proclamen sobre Jerusalén: ‘Sitiadores vienen de tierra lejana Y alzan sus voces contra las ciudades de Judá.

17 К ато полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна.

Como guardas de campo están apostados contra ella por todos lados, Porque se ha rebelado contra Mí,’ declara el Señor.

18 Т воето поведение и твоите дела ти причиниха това; това е плодът на твоето нечестие; наистина - горчиво е, наистина - стигна до сърцето ти.

Tu comportamiento y tus acciones Te han traído estas cosas. Esta es tu maldad. ¡Qué amarga! ¡Cómo ha penetrado hasta tu corazón!”

19 Ч реслата ми! Чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, защото си чула, душо моя, тръбен глас, тревога за бой.

¡Alma mía, alma mía! (¡Entrañas mías, entrañas mías!) Estoy angustiado, ¡oh corazón mío! Mi corazón se agita dentro de mí; No callaré, Porque has oído, alma mía, El sonido de la trompeta, El pregón de guerra.

20 П огибел върху погибел се прогласява, защото цялата земя се опустошава; внезапно се развалиха шатрите ми и завесите ми - в един миг.

Desastre sobre desastre se anuncia, Porque es arrasada toda la tierra. De repente son arrasadas mis tiendas, En un instante mis cortinas.

21 Д окога ще гледам знаме и ще слушам тръбен глас?

¿Hasta cuándo he de ver la bandera Y he de oír el sonido de la trompeta?

22 З ащото Моят народ е безумен, не Ме познават; глупави деца са и нямат разум; мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят.

“Porque Mi pueblo es necio, No Me conoce; Hijos torpes son, No son inteligentes. Astutos son para hacer el mal, Pero no saben hacer el bien.”

23 П огледнах към земята и, ето - тя беше пуста и празна; към небето - и нямаше светлината му.

Miré a la tierra, y estaba sin orden y vacía; Y a los cielos, y no tenían luz.

24 П огледнах към планините и, ето - трепереха, и всички хълмове се тресяха.

Miré a los montes, y temblaban, Y todas las colinas se estremecían.

25 П огледнах и, ето - нямаше човек, и всички небесни птици бяха избягали.

Miré, y no había hombre alguno, Y todas las aves del cielo habían huido.

26 П огледнах и, ето - плодородната страна беше пуста и всичките ѝ градове бяха съсипани от присъствието на Господа и от Неговия пламенен гняв.

Miré, y la tierra fértil (el Carmelo) era un desierto, Y todas sus ciudades estaban arrasadas Delante del Señor, delante del ardor de Su ira.

27 З ащото така казва Господ: Цялата страна ще запустее; но съвършено изтребление няма да нанеса.

Porque así dice el Señor: “Una desolación será toda la tierra, Pero no causaré una destrucción total.

28 З атова земята ще жалее и небето горе ще се помрачи; защото Аз изговорих това, Аз го намислих, не съм се разкаял за него, нито ще се отвърна от него.

Por eso se enlutará la tierra, Y se oscurecerán los cielos arriba, Porque he hablado, lo he decidido, Y no Me arrepentiré, ni Me retractaré de ello.”

29 О т шума на конниците и на стрелците всеки град ще побегне; ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и няма да има човек да живее в тях.

Al ruido de jinetes y arqueros huye toda la ciudad; Entran en las espesuras y trepan por los peñascos. Toda ciudad está abandonada, Y no queda en ellas morador alguno.

30 А ти, запустяла, какво ще правиш? Ако и с червено да се облечеш, ако и със златни накити да се украсиш, ако и с много боя да боядисаш очите си, напразно ще се украсиш; любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти.

Y tú, desolada, ¿qué harás ? Aunque te vistas de escarlata, Aunque te pongas adornos de oro, Aunque te agrandes los ojos con pintura, En vano te embelleces; Te desprecian tus amantes, Sólo buscan tu vida.

31 З ащото чух глас като на жена, когато ражда, болките като на онази, която ражда първородното си, гласа на сионовата дъщеря, която се задъхва, простира ръцете си и казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.

Porque oí un grito como de mujer de parto, Angustia como de primeriza; Era el grito de la hija de Sion que se ahogaba, Y extendía sus manos, diciendo: “¡Ay ahora de mí, porque desfallezco ante los asesinos!”