1 Н е вика ли мъдростта? И разумът не надава ли гласа си?

¿No clama la sabiduría, Y levanta su voz la prudencia?

2 Т я стои по върха на високите места край пътя, на кръстопътя;

En la cima de las alturas, junto al camino, Donde cruzan las sendas, se coloca;

3 п рогласява при портите, при входа на града, при входа на вратите:

Junto a las puertas, a la salida de la ciudad, En el umbral de las puertas, da voces:

4 К ъм вас, хора, викам и гласът ми е към човешките синове.

“Oh hombres, a ustedes clamo, Para los hijos de los hombres es mi voz.

5 В ие, глупави, разберете благоразумие; и вие, безумни, придобивайте разумно сърце.

Oh simples, aprendan prudencia; Y ustedes, necios, aprendan sabiduría.

6 П ослушайте, защото ще говоря хубави неща и ще отворя устните си да произнеса правото.

Escuchen, porque hablaré cosas excelentes, Y con el abrir de mis labios rectitud.

7 З ащото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е мерзост за устните ми.

Porque mi boca proferirá la verdad, Abominación a mis labios es la impiedad.

8 В сичките думи на устата ми са справедливи, в тях няма нищо лъжливо или коварно.

Conforme a la justicia son todas las palabras de mi boca, No hay en ellas nada torcido ni perverso.

9 Т е всички са ясни за разумния човек и правилни за тези, които намират знание.

Todas son sinceras para el que entiende, Y rectas para los que han hallado conocimiento.

10 П риемете поуката ми, а не сребро, и по-добре знание, отколкото избрано злато.

Reciban mi instrucción y no la plata, Y conocimiento antes que el oro escogido,

11 З ащото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко желателно не се сравнява с нея.

Porque mejor es la sabiduría que las joyas, Y todas las cosas deseables no pueden compararse con ella. La Sabiduría se Elogia a sí Misma

12 А з, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам знание на умни мисли.

Yo, la sabiduría, habito con la prudencia, Y he hallado conocimiento y discreción.

13 С трах от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, лош път и извратени уста.

El temor del Señor es aborrecer el mal. El orgullo, la arrogancia, el mal camino Y la boca perversa, yo aborrezco.

14 В мен е съветът и здравомислието; аз съм разум; в мен е силата.

Mío es el consejo y la prudencia, Yo soy la inteligencia, el poder es mío.

15 Ч рез мене царете царуват и началниците узаконяват правда.

Por mí reinan los reyes, Y los gobernantes decretan justicia.

16 Ч рез мене князете началстват, също и големците, и всички земни съдии.

Por mí gobiernan los príncipes y los nobles, Todos los que juzgan con justicia.

17 А з обичам онези, които ме обичат, и онези, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

Amo a los que me aman, Y los que me buscan con diligencia me hallarán.

18 Б огатството и славата са с мене. Да! Трайният имот и правдата.

Conmigo están las riquezas y el honor, La fortuna duradera y la justicia.

19 П лодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, и приходът от мен - от избрано сребро.

Mi fruto es mejor que el oro, que el oro puro, Y mi ganancia es mejor que la plata escogida.

20 Х одя по пътя на правдата, сред пътеките на правосъдието,

Yo ando por el camino de la justicia, Por en medio de las sendas del derecho,

21 з а да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и за да напълня съкровищницата им.

Para otorgar heredad a los que me aman Y así llenar sus tesoros.

22 Г оспод ме имаше в начало на пътя Си, като първо от древните Си дела.

El Señor me poseyó al principio de Su camino, Antes de Sus obras de tiempos pasados.

23 О т вечността бях поставена, от начало, преди създаването на земята.

Desde la eternidad fui establecida, Desde el principio, desde los orígenes de la tierra.

24 Р одих се, когато не съществуваха бездните, когато нямаше извори, пълни с вода.

Cuando no había abismos fui engendrada, Cuando no había manantiales abundantes en aguas.

25 П реди да се поставят планините, преди хълмовете - аз бях родена,

Antes que los montes fueran asentados, Antes que las colinas, fui engendrada,

26 д окато Господ още не беше направил земята, нито полетата, нито първите буци пръст на света.

Cuando El no había hecho aún la tierra y los campos, Ni el polvo primero del mundo.

27 К огато приготвяше небето, аз бях там; когато разпростираше свод над лицето на бездната,

Cuando estableció los cielos, allí estaba yo; Cuando trazó un círculo sobre la superficie del abismo,

28 к огато закрепваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,

Cuando arriba afirmó los cielos, Cuando las fuentes del abismo se afianzaron,

29 к огато налагаше закона Си на морето, така че водите да не престъпват повелението Му, когато нареждаше основите на земята,

Cuando al mar puso sus límites Para que las aguas no transgredieran Su mandato, Cuando señaló los cimientos de la tierra,

30 т огава аз бях при Него като майсторски работник и всеки ден се наслаждавах, веселях се винаги пред Него.

Yo estaba entonces junto a El, como arquitecto; Yo era Su delicia de día en día, Regocijándome en todo tiempo en Su presencia,

31 Р адвах се на обитаемата Му земя и насладата ми беше с човешки синове.

Regocijándome en el mundo, en Su tierra, Y teniendo mis delicias con los hijos de los hombres.

32 И така, сега, послушайте ме, о, синове, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.

Ahora pues, hijos, escúchenme, Porque bienaventurados son los que guardan mis caminos.

33 П ослушайте поуката, не я отхвърляйте и станете мъдри.

Escuchen la instrucción y sean sabios, Y no la desprecien.

34 Б лажен този човек, който ме слуша, като бди всеки ден при моите порти и чака при стълбовете на вратата ми.

Bienaventurado el hombre que me escucha, Velando a mis puertas día a día, Aguardando en los postes de mi entrada.

35 З ащото който ме намери, намира живот и придобива благоволение от Господа;

Porque el que me halla, halla la vida Y alcanza el favor del Señor.

36 а който ме пропуска, онеправдава своята душа; всички, които мразят мен, обичат смъртта.

Pero el que peca contra mí, a sí mismo se daña; Todos los que me odian, aman la muerte.”