1 ¿ No clama la sabiduría, Y levanta su voz la prudencia?

Не вика ли мъдростта? И разумът не надава ли гласа си?

2 E n la cima de las alturas, junto al camino, Donde cruzan las sendas, se coloca;

Тя стои по върха на високите места край пътя, на кръстопътя;

3 J unto a las puertas, a la salida de la ciudad, En el umbral de las puertas, da voces:

прогласява при портите, при входа на града, при входа на вратите:

4 “ Oh hombres, a ustedes clamo, Para los hijos de los hombres es mi voz.

Към вас, хора, викам и гласът ми е към човешките синове.

5 O h simples, aprendan prudencia; Y ustedes, necios, aprendan sabiduría.

Вие, глупави, разберете благоразумие; и вие, безумни, придобивайте разумно сърце.

6 E scuchen, porque hablaré cosas excelentes, Y con el abrir de mis labios rectitud.

Послушайте, защото ще говоря хубави неща и ще отворя устните си да произнеса правото.

7 P orque mi boca proferirá la verdad, Abominación a mis labios es la impiedad.

Защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е мерзост за устните ми.

8 C onforme a la justicia son todas las palabras de mi boca, No hay en ellas nada torcido ni perverso.

Всичките думи на устата ми са справедливи, в тях няма нищо лъжливо или коварно.

9 T odas son sinceras para el que entiende, Y rectas para los que han hallado conocimiento.

Те всички са ясни за разумния човек и правилни за тези, които намират знание.

10 R eciban mi instrucción y no la plata, Y conocimiento antes que el oro escogido,

Приемете поуката ми, а не сребро, и по-добре знание, отколкото избрано злато.

11 P orque mejor es la sabiduría que las joyas, Y todas las cosas deseables no pueden compararse con ella. La Sabiduría se Elogia a sí Misma

Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко желателно не се сравнява с нея.

12 Y o, la sabiduría, habito con la prudencia, Y he hallado conocimiento y discreción.

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам знание на умни мисли.

13 E l temor del Señor es aborrecer el mal. El orgullo, la arrogancia, el mal camino Y la boca perversa, yo aborrezco.

Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, лош път и извратени уста.

14 M ío es el consejo y la prudencia, Yo soy la inteligencia, el poder es mío.

В мен е съветът и здравомислието; аз съм разум; в мен е силата.

15 P or mí reinan los reyes, Y los gobernantes decretan justicia.

Чрез мене царете царуват и началниците узаконяват правда.

16 P or mí gobiernan los príncipes y los nobles, Todos los que juzgan con justicia.

Чрез мене князете началстват, също и големците, и всички земни съдии.

17 A mo a los que me aman, Y los que me buscan con diligencia me hallarán.

Аз обичам онези, които ме обичат, и онези, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

18 C onmigo están las riquezas y el honor, La fortuna duradera y la justicia.

Богатството и славата са с мене. Да! Трайният имот и правдата.

19 M i fruto es mejor que el oro, que el oro puro, Y mi ganancia es mejor que la plata escogida.

Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, и приходът от мен - от избрано сребро.

20 Y o ando por el camino de la justicia, Por en medio de las sendas del derecho,

Ходя по пътя на правдата, сред пътеките на правосъдието,

21 P ara otorgar heredad a los que me aman Y así llenar sus tesoros.

за да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и за да напълня съкровищницата им.

22 E l Señor me poseyó al principio de Su camino, Antes de Sus obras de tiempos pasados.

Господ ме имаше в начало на пътя Си, като първо от древните Си дела.

23 D esde la eternidad fui establecida, Desde el principio, desde los orígenes de la tierra.

От вечността бях поставена, от начало, преди създаването на земята.

24 C uando no había abismos fui engendrada, Cuando no había manantiales abundantes en aguas.

Родих се, когато не съществуваха бездните, когато нямаше извори, пълни с вода.

25 A ntes que los montes fueran asentados, Antes que las colinas, fui engendrada,

Преди да се поставят планините, преди хълмовете - аз бях родена,

26 C uando El no había hecho aún la tierra y los campos, Ni el polvo primero del mundo.

докато Господ още не беше направил земята, нито полетата, нито първите буци пръст на света.

27 C uando estableció los cielos, allí estaba yo; Cuando trazó un círculo sobre la superficie del abismo,

Когато приготвяше небето, аз бях там; когато разпростираше свод над лицето на бездната,

28 C uando arriba afirmó los cielos, Cuando las fuentes del abismo se afianzaron,

когато закрепваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,

29 C uando al mar puso sus límites Para que las aguas no transgredieran Su mandato, Cuando señaló los cimientos de la tierra,

когато налагаше закона Си на морето, така че водите да не престъпват повелението Му, когато нареждаше основите на земята,

30 Y o estaba entonces junto a El, como arquitecto; Yo era Su delicia de día en día, Regocijándome en todo tiempo en Su presencia,

тогава аз бях при Него като майсторски работник и всеки ден се наслаждавах, веселях се винаги пред Него.

31 R egocijándome en el mundo, en Su tierra, Y teniendo mis delicias con los hijos de los hombres.

Радвах се на обитаемата Му земя и насладата ми беше с човешки синове.

32 A hora pues, hijos, escúchenme, Porque bienaventurados son los que guardan mis caminos.

И така, сега, послушайте ме, о, синове, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.

33 E scuchen la instrucción y sean sabios, Y no la desprecien.

Послушайте поуката, не я отхвърляйте и станете мъдри.

34 B ienaventurado el hombre que me escucha, Velando a mis puertas día a día, Aguardando en los postes de mi entrada.

Блажен този човек, който ме слуша, като бди всеки ден при моите порти и чака при стълбовете на вратата ми.

35 P orque el que me halla, halla la vida Y alcanza el favor del Señor.

Защото който ме намери, намира живот и придобива благоволение от Господа;

36 P ero el que peca contra mí, a sí mismo se daña; Todos los que me odian, aman la muerte.”

а който ме пропуска, онеправдава своята душа; всички, които мразят мен, обичат смъртта.