1 Р азве это не мудрость зовет? Разве это не разум возвышает голос?

Не вика ли мъдростта? И разумът не надава ли гласа си?

2 Н а возвышенностях при дороге, на распутьях она встает;

Тя стои по върха на високите места край пътя, на кръстопътя;

3 у ворот, что ведут в город, и у входов она кричит:

прогласява при портите, при входа на града, при входа на вратите:

4 « К вам, о люди, взываю я, крик мой – к роду людскому!

Към вас, хора, викам и гласът ми е към човешките синове.

5 П ростаки, научитесь предусмотрительности; глупые, научитесь разуму.

Вие, глупави, разберете благоразумие; и вие, безумни, придобивайте разумно сърце.

6 С лушайте, так как я говорю о важном, открываю уста, чтобы возвестить правду.

Послушайте, защото ще говоря хубави неща и ще отворя устните си да произнеса правото.

7 М ой язык изречет истину, ведь нечестие мерзко моим устам.

Защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е мерзост за устните ми.

8 В се слова моих уст праведны – ни заблуждения нет в них, ни лжи.

Всичките думи на устата ми са справедливи, в тях няма нищо лъжливо или коварно.

9 В се они верны для разумных и справедливы для тех, кто обрел знание.

Те всички са ясни за разумния човек и правилни за тези, които намират знание.

10 П редпочтите наставление мое серебру, знание – наилучшему золоту,

Приемете поуката ми, а не сребро, и по-добре знание, отколкото избрано злато.

11 п отому что мудрость дороже драгоценных камней, и ничто из желаемого тобой с ней не сравнится.

Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко желателно не се сравнява с нея.

12 Я , мудрость, обитаю с благоразумием, обладаю знанием и рассудительностью.

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам знание на умни мисли.

13 С трах перед Господом заключается в том, чтобы ненавидеть зло. Ненавижу гордость и высокомерие, порочный путь и лживую речь.

Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, лош път и извратени уста.

14 Д обрый совет и жизненная мудрость – мои; у меня и разум, и сила.

В мен е съветът и здравомислието; аз съм разум; в мен е силата.

15 М ною правят цари, и правители пишут справедливые законы;

Чрез мене царете царуват и началниците узаконяват правда.

16 м ною управляют князья, и вельможи, и все справедливые судьи.

Чрез мене князете началстват, също и големците, и всички земни съдии.

17 Т ех, кто любит меня, я люблю; те, кто ищет меня, меня найдут.

Аз обичам онези, които ме обичат, и онези, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

18 У меня богатство и слава, крепкий достаток и благоденствие.

Богатството и славата са с мене. Да! Трайният имот и правдата.

19 М ой плод лучше чистого, наилучшего золота, и даю я больше, чем отборное серебро.

Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, и приходът от мен - от избрано сребро.

20 Я хожу по стезе праведности, по тропам правосудия,

Ходя по пътя на правдата, сред пътеките на правосъдието,

21 о даряя достатком тех, кто любит меня, наполняя их сокровищницы.

за да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и за да напълня съкровищницата им.

22 Г осподь создал меня в начале Своих дел, прежде древнейших Своих деяний;

Господ ме имаше в начало на пътя Си, като първо от древните Си дела.

23 я от века была назначена, изначально, прежде начала мира.

От вечността бях поставена, от начало, преди създаването на земята.

24 Я была рождена до существования океанов, до появления источников, изобилующих водой;

Родих се, когато не съществуваха бездните, когато нямаше извори, пълни с вода.

25 п режде чем горы были возведены, прежде холмов я была рождена,

Преди да се поставят планините, преди хълмовете - аз бях родена,

26 к огда Он не создал еще ни земли, ни полей, ни первых пылинок мира.

докато Господ още не беше направил земята, нито полетата, нито първите буци пръст на света.

27 Я была там, когда небеса воздвигал Он, когда начертал горизонт над поверхностью бездны,

Когато приготвяше небето, аз бях там; когато разпростираше свод над лицето на бездната,

28 к огда наверху утвердил облака и когда укреплял источники бездны;

когато закрепваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,

29 к огда ставил Он морю рубеж, чтобы воды не преступали Его веления, и когда размечал основания земли.

когато налагаше закона Си на морето, така че водите да не престъпват повелението Му, когато нареждаше основите на земята,

30 Т огда я была при Нем как ремесленник; я была Его ежедневной радостью и всегда ликовала пред Ним,

тогава аз бях при Него като майсторски работник и всеки ден се наслаждавах, веселях се винаги пред Него.

31 л иковала в Его обитаемом мире и радовалась о роде людском.

Радвах се на обитаемата Му земя и насладата ми беше с човешки синове.

32 И так, сыновья, послушайте меня; блаженны те, кто хранит мои пути.

И така, сега, послушайте ме, о, синове, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.

33 П ослушайте моего наставления и будьте мудры; не оставляйте его.

Послушайте поуката, не я отхвърляйте и станете мъдри.

34 Б лажен тот, кто слушает меня, ежедневно бодрствует у моих ворот, у дверей моих ждет.

Блажен този човек, който ме слуша, като бди всеки ден при моите порти и чака при стълбовете на вратата ми.

35 В едь тот, кто найдет меня, найдет жизнь, и Господь будет милостив к нему.

Защото който ме намери, намира живот и придобива благоволение от Господа;

36 Н о тот, кто упустит меня, повредит себе; все ненавидящие меня любят смерть».

а който ме пропуска, онеправдава своята душа; всички, които мразят мен, обичат смъртта.