1 В то время, – возвещает Господь, – кости царей и правителей Иудеи, кости священников, пророков и жителей Иерусалима будут выброшены из могил.

В онова време, казва Господ, ще извадят от гробовете им костите на Юдейските царе и на техните първенци, костите на свещениците и на пророците, и костите на йерусалимските жители;

2 И х раскидают под солнцем, луной и всем небесным воинством, которые они любили, которым служили и следовали, которые вопрошали и которым поклонялись. Их не соберут и не захоронят; они будут, как отбросы, валяться на земле.

и ще ги пръснат пред слънцето и луната, и пред цялото небесно воинство, които те обичаха, на които служиха и които последваха, които потърсиха и на които се поклониха; тези кости няма да бъдат събрани, нито погребани, а ще служат за тор по лицето на земята.

3 К уда бы Я ни изгнал всех уцелевших из этого злого народа, они смерть предпочтут жизни, – возвещает Господь Сил. Грех и наказание

И смъртта ще бъде по-желана от живота за всички останали, оцелели от този лош род, които биха останали във всички места, където бих ги изгонил, казва Господ на Силите. Грях и наказание

4 – Скажи им: так говорит Господь: – Разве упав не встают? Разве сбившись с пути не возвращаются?

При това им кажи: Така казва Господ: Който падне, няма ли да стане? Който се отбие, няма ли да се върне?

5 П очему же этот народ отвернулся от Меня? Почему же Иерусалим всегда отворачивается от Меня? Они крепко держатся за ложь и отказываются вернуться.

И така, защо се отби този йерусалимски народ с неизменимо отбиване, като се прилепват за измамата и не искат да се върнат?

6 Я внимал и слушал, но они не говорят правды. Никто не кается в беззаконии, говоря: «Что я сделал?» Каждый держится своего пути, точно мчащийся в битву конь.

Слушах и чух, но те не говореха право; няма кой да се кае поради злото си и да каже: Какво сторих! Всеки се връща в своето поприще, както кон, който стремително тича в боя.

7 Д аже аист в небе знает свои установленные времена, и горлица, и ласточка, и журавль знают время прилета. Но Мой народ не знает определенного Господом.

Даже щъркелът по небето знае определените си времена и гургулицата, и лястовицата, и жеравът пазят времето на идването си; а Моят народ не знае закона Господен.

8 К ак вы можете говорить: «Мы мудры, и Закон Господень у нас», – когда на самом деле в ложь превращает его лживое перо книжников?

Как казвате: Ние сме мъдри и законът Господен е с нас? Ето, наистина и него лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.

9 О позорятся мудрецы; ужаснутся и запутаются в силках. Если они отвергли Господне слово, то в чем же их мудрость?

Мъдрите се посрамиха, уплашиха се и бяха хванати; ето, отхвърлиха словото Господне; и каква мъдрост има в тях?

10 З а это Я отдам их жен другим и их поля – новым владельцам. От малого до великого жаждут наживы; все, от пророка и до священника поступают лживо.

Затова ще дам жените им на други и нивите им - на онези, които ще ги завладеят; защото всеки, от малък до голям, се е предал на сребролюбие; от пророк до свещеник - всеки постъпва лъжливо.

11 Л ечат рану Моего народа так, как если бы это была только царапина. «Мир, мир», – говорят, а мира нет.

И повърхностно лекуваха раната на дъщерята на народа Ми, като казваха: Мир, мир! А пък няма мир.

12 Н е стыдно ли им за их мерзости? Нет, им ни капли не стыдно; краснеть они не умеют. За это падут они среди павших, будут повержены, когда Я накажу их, – говорит Господь. –

Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, нито са знаели да почервенеят; затова ще падат между падащите, ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ.

13 Я отберу у них урожай, – возвещает Господь. – На лозе не останется гроздьев, а на инжире плодов, и увянут их листья. То, что Я дал им, будет отобрано у них.

Напълно ще ги изтребя, казва Господ; няма да има гроздове на лозата, нито смокини на смокинята и листът ще повехне, и даже това, което съм им дал, ще избяга от тях.

14 – Что же мы сидим? Собирайтесь! Побежим в укрепленные города; там и погибнем! Господь, наш Бог, обрек нас на погибель и поит нас водой отравленной, потому что мы согрешили против Него.

Защо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове и нека загинем там; защото Господ, нашият Бог, ни е предал на погибел и ни е напоил с горчива вода, понеже съгрешихме пред Господа.

15 Ж дем мы мира, а ничего доброго нет; ждем времени исцеления, а вместо этого – ужасы.

Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, време на изцеление - но, ето, смущение.

16 С лышен от Дана храп вражьих коней; от ржания их жеребцов содрогается земля. Враг пришел разрушить страну и все, что в ней есть, город и всех, кто живет в нем».

Пръхтенето на конете му се чу от Дан; цялата страна се потресе от гласа на цвиленето на яките му коне; защото дойдоха и изпоядоха страната и всичко, което има по нея, града и онези, които живеят в него.

17 – Вот Я насылаю на вас гадюк, ядовитых змей, против которых нет заклинаний, и они будут вас кусать, – возвещает Господь.

Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни, които не могат да бъдат омаяни, а ще ви хапят, казва Господ.

18 М инула радость, обуяла скорбь и болит сердце.

Дано бих намерил утешение за скръбта си! Сърцето ми е от дъно изнемощяло.

19 С лышен вопль моего народа из далекой страны: «Неужели нет Господа на Сионе? Неужели там больше нет Царя?» – Зачем они досаждали Мне своими идолами, тщетой своей чужеземной?

Ето гласа на дъщерята на народа Ми, която вика от далечна земя: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети?

20 – Жатва прошла, кончилось лето, а мы все не спасены.

Премина жътвата, мина се лятото и ние не се избавихме.

21 И з-за ран моего народа я ранен; я скорблю, и объял меня ужас.

Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на народа Ми; помрачен съм; ужас ме обзе.

22 Р азве нет в Галааде бальзама? Неужели там нет врача? Так почему же не исцеляются раны моего народа?

Няма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар? И така, защо изцеляването на дъщерята на народа Ми не се подобри?