1 В от что показал мне Владыка Господь: корзину со спелыми плодами.
Това е, което Господ Йехова ми показа: Ето кошница със зрели плодове.
2 – Что ты видишь, Амос? – спросил Он. – Корзину со спелыми плодами, – ответил я. Тогда сказал мне Господь: – Пришел конец Моему народу, Израилю; Я больше не буду их щадить.
И каза: Какво виждаш, Амосе? Отговорих: Кошница със зрели плодове. Тогава Господ ми каза: Дойде краят на народа Ми Израел. Занапред няма вече да ги щадя.
3 Х рамовые песни в тот день станут воплем, – возвещает Владыка Господь. – Повсюду разбросано множество трупов! Молчи!
И в онзи ден, казва Господ Йехова, храмовите песни ще се превърнат във вой, защото труповете ще бъдат много; навсякъде ще ги изхвърлят мълчешком.
4 С лушайте это, топчущие бедных, уничтожающие нищих страны,
Слушайте това, вие, които бихте поглъщали бедните и бихте погубвали сиромасите на тази земя,
5 г оворя: «Когда же пройдет праздник Новолуния, чтобы нам продавать зерно, и суббота закончится, чтобы нам торговать пшеницей?» – урезая меру, завышая цену и обманывая неточными весами,
като казвате: Кога ще мине новолунието, за да продадем жито, и съботата, за да изложим на продан пшеница, като смалим ефата, уголемим сикъла и мамим с лъжливи везни? -
6 п окупая нищего за серебро и бедного за пару сандалий, продавая даже шелуху от зерна.
За да купим сиромасите с пари и бедния за един чифт обувки, и да продадем отсевките на пшеницата?
7 Г ордостью Иакова поклялся Господь: – Никогда не забуду ничего из их дел.
Господ се закле в онзи, с когото Яков се слави, като каза: Наистина няма никога да забравя което и да било от делата им.
8 – Разве не содрогнется от этого земля, и не заплачет всякий живущий на ней? Вся земля поднимется, как Нил, будет вздыматься и убывать, как река Египта.
Няма ли да се поклати земята за това и всеки, който живее на нея, да жалее? Така! И тя цяла да се издига като Нил, ще се развълнува и спада пак като Египетската река.
9 В тот день, – возвещает Владыка Господь, – Я сделаю так, что солнце закатится в полдень и накрою землю мраком средь ясного дня.
В онзи ден, казва Господ Йехова, ще направя да залезе слънцето на пладне и ще помрача земята посред бял ден.
10 П раздники ваши обращу в скорбь и все ваши песни – в плач. Я заставлю всех вас одеться в рубище и обрить свои головы. Произведу в то время плач, как о единственном сыне, и горьким будет день, когда наступит конец.
Ще обърна пируванията ви в жалеене и всичките ви песни - в плач; ще сложа вретище на всички кръстове и плешивост на всяка глава; и ще причиня жалеене, като за единороден син, и краят му ще бъде като ден на горчивина.
11 Б лизятся дни, – возвещает Владыка Господь, – когда Я пошлю на землю голод – не пищи голод, не жажду воды, а голод и жажду услышать слова Господа.
Ето, идат дни, казва Господ Йехова, когато ще изпратя глад на земята - не глад за хляб, нито жажда за вода, а за слушане на думите Господни.
12 Б удут скитаться от моря до моря, и от севера метаться к востоку в поисках слова Господня, но не найдут его.
Те ще се скитат от море до море да търсят словото Господне и ще обикалят от север до изток, но няма да го намерят.
13 В тот день красивые девушки и юноши ослабеют от жажды.
В онзи ден красивите девици и юношите ще примират от жажда.
14 Т е, кто клянется грехом Самарии, и говорит: «Верно, как и то, что бог твой жив, о Дан», – или: «Верно, как и то, что живо паломничество в Вирсавию». – падут и больше не встанут.
Онези, които се кълнат с престъплението на Самария, като казват: Твоят Бог живее, Дане! И пътят за Вирсавее живее! - те ще паднат и никога няма да станат вече.