1 В ладыка, Ты – наше прибежище из поколения в поколение.

(По слав. 89.) Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,

2 П режде чем родились горы и Ты образовал землю и вселенную, от века и до века Ты – Бог.

преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог.

3 Т ы возвращаешь человека в тление и говоришь: «Вернитесь, сыны человеческие».

Превръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове.

4 Т ысяча лет в глазах Твоих, как день вчерашний, что минул, как стража в ночи.

Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража.

5 К ак наводнением уносишь людей; они проходят, как сон. Они – как трава, что утром взошла:

Като с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства;

6 утром она цветет и зеленеет, а вечером вянет и засыхает.

сутрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва.

7 М ы исчезаем от Твоего гнева и в смятении от Твоей ярости.

Защото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени.

8 Т ы поставил наши беззакония перед Собой и наши тайные грехи – перед светом Своего лица.

Положил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове - в светлината на лицето Си.

9 Н аши дни проходят в Твоем гневе; мы завершаем свои годы со стоном.

Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка.

10 Н аших дней – лет семьдесят, а для более сильных – восемьдесят, и то большая часть их – труд и скорбь; они проходят быстро, и мы улетим.

Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме.

11 К то познал силу Твоего гнева? Ярость Твоя столь же велика, сколь велик страх перед Тобой.

Кой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

12 Н аучи нас вести счет нашим дням, чтобы мы обрели сердце мудрое.

Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.

13 В озвратись, Господи! Как долго это будет длиться? Сжалься над Своими рабами!

Върни се, Господи; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

14 Н асыщай нас по утрам милостью Своей, чтобы мы радовались и веселились все наши дни.

Насити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни.

15 В озвесели нас за дни, когда Ты наказывал нас, и за годы, в которые мы испытывали бедствие.

Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло.

16 Д а откроется взору рабов Твоих дело Твое, и слава Твоя – их детям.

Нека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава - върху децата им.

17 И да пребудет на нас благоволение Владыки, нашего Бога. Укрепи дело наших рук для нас, укрепи дело наших рук.

И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни - утвърждавай го.