1 Ж ивущий обособленно потакает себе во всем, а на всякое здравое слово бранится.

Който се отлъчва от другите, търси само своето желание и се противи на всеки здрав разум.

2 Н ет глупцу радости в понимании – рад он лишь высказать свое мнение.

Безумният не се наслаждава от благоразумието, а само от изявяване на сърцето си.

3 В след за нечестием идет презрение, а со срамом приходит бесславие.

С идването на нечестивия идва и презрение и с подлостта идва и позор.

4 С лова человеческих уст – глубокие воды; источник мудрости – текущий поток.

Думите от устата на човека са като дълбоки води и изворът на мъдростта е като поток.

5 Н ехорошо быть пристрастным к злодею и лишать правосудия невиновного.

Не е добре да се приема нечестивият или да се изкривява съдът на праведния.

6 Я зык глупца ведет его к ссоре, его уста навлекают побои.

Устните на безумния причиняват препирни и устата му предизвикват плесници.

7 У ста глупца – его гибель, его язык – для него же западня.

Устата на безумния са погибел за него и устните му са примка за душата му.

8 С лова сплетен – как лакомые куски, что проходят вовнутрь чрева.

Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.

9 Л енивый в своей работе – брат разрушителя.

Немарливият в работата си е брат на разсипника.

10 И мя Господне – крепкая башня; убежит в нее праведник – и будет спасен.

Името Господне е яка кула; праведният прибягва в нея и е поставен на високо.

11 С остояние богатого – укрепленный город; высокой стеной представляется им оно.

Имотът на богатия е укрепен град за него и той е висока стена във въображението му.

12 П еред падением человеческое сердце заносится, а смирение предшествует славе.

Преди загиването сърцето на човека се превъзнася и преди прославянето то се смирява.

13 О твечать, не выслушав, это глупость и стыд.

Да отговаря някой преди да чуе, е безумие и позор за него.

14 Д ух человека подкрепляет его в болезни, но если дух сокрушен – кто в силах снести его?

Духът на човека ще го подпира в немощта му; кой може да повдига унилия дух?

15 Р азум рассудительного приобретает знание, и уши мудрых ищут его.

Сърцето на благоразумния придобива разум и ухото на мъдрите търси знание.

16 П одарок открывает человеку путь и приводит его к вельможам.

Подаръкът, който дава човек, отваря място за него и го привежда пред големците.

17 К то первым изложит дело, тот выглядит правым, пока другой не придет и его не расспросит.

Който пръв защитава делото си, изглежда да е прав, но съседът му идва и го изпитва.

18 Ж ребий решает споры, и разнимает сильных соперников.

Жребият прекратява разприте и решава между силните.

19 О биженный брат неприступнее крепости; ссоры разделяют подобно засовам ворот.

Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град и разногласията им са като лостове на крепост.

20 П лодами уст человек может наполнять свой желудок; он насыщается жатвой своего языка.

От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; от произведението на устните си човек ще се насити.

21 У языка – сила жизни и смерти, те, кто любит его, будут есть его плод.

Смърт и живот има в силата на езика и онези, които го обичат, ще ядат плодовете му.

22 Н ашедший жену нашел благо и приобрел от Господа расположение.

Който е намерил съпруга, намерил е добро и е получил благоволение от Господа.

23 Б едняк о милости молит, а богач отвечает грубо.

Сиромахът говори с молби, а богатият отговаря грубо.

24 Ч еловек с друзьями может разрушиться, но истинный друг ближе иного брата.

Човек, който има много приятели, намира в това погубването си; но има приятел, който се държи по-близко и от брат.