1 В се встали и повели Иисуса к Пилату.

Тогава цялото тяхно множество се вдигна и Го заведе при Пилат.

2 Т ам они начали обвинять Его: – Мы установили, что Этот Человек совращает наш народ. Он запрещает платить дань кесарю и называет Себя Христом, Царем.

И започнаха да Го обвиняват със следните думи: Установихме, че Този развращава народа ни, забранява да се дава данък на Цезаря и казва за Себе Си, че е Христос, Цар.

3 П илат спросил Иисуса: – Ты Царь иудеев? – Ты сам так говоришь, – ответил Иисус.

А Пилат Го попита: Ти ли си Юдейският Цар? А Той му отговори: Ти право казваш.

4 Т огда Пилат сказал первосвященникам и толпе: – У меня нет никаких оснований осудить Этого Человека.

И Пилат каза на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина у Този човек.

5 Н о они настаивали: – Он Своим учением возмущает народ по всей Иудее, начал в Галилее, а теперь пришел сюда. Иисус на допросе у Ирода

А те по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал дотук. Изпращането на Исус Христос при Ирод

6 – Этот Человек – галилеянин? – спросил, услышав это, Пилат.

А Пилат, като чу това, попита дали човекът е галилеянин.

7 И узнав, что Иисус был из области, подвластной Ироду, который тоже был в это время в Иерусалиме, он послал Иисуса к нему.

И като узна, че е от областта на Ирод, изпрати Го до Ирод, който през тези дни беше в Йерусалим.

8 И род, увидев Иисуса, очень обрадовался, потому что уже давно хотел Его увидеть. Он много слышал об Иисусе и надеялся, что Тот совершит для него какое-нибудь чудо.

А Ирод, като видя Исус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него.

9 О н задавал Ему много вопросов, но Иисус ничего не отвечал.

И Му задаваше много въпроси; но Той не му отговори нищо.

10 С тоявшие там первосвященники и учители Закона усиленно обвиняли Иисуса.

А главните свещеници и книжниците стояха и яростно Го обвиняваха.

11 И род же и его солдаты, посмеявшись и поиздевавшись над Иисусом, надели на Него красивую мантию и отослали обратно к Пилату.

Но Ирод с войниците си, като се отнесе към Него с презрение и Го подигра, облече Го във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат.

12 В этот день Ирод и Пилат стали друзьями, а прежде они враждовали. Пилат выносит приговор (Мат. 27: 15-26; Мк. 15: 6-15; Ин. 18: 39-19: 16)

В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг. Осъждането на Исус Христос на смърт

13 П илат, созвав первосвященников, начальников и народ,

Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза:

14 с казал им: – Вы привели ко мне Этого Человека и сказали, что Он подстрекает народ. Допросив Его в вашем присутствии, я не нахожу Его виновным в том, в чем вы Его обвиняете.

Доведохте ми Този като човек, който развращава народа; но, ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в Него никаква вина относно това, за което Го обвинявате.

15 И род тоже не нашел в Нем никакой вины и отослал Его обратно к нам. Как видите, Он не сделал ничего, достойного смерти.

Нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас; така че Той не е направил нищо, което заслужава смъртно наказание.

16 П оэтому я прикажу бичевать Его, а затем отпущу, –

Затова, като Го накажа, ще Го пусна.

17 п отому что на праздник он должен был отпустить одного из заключенных.

А той се задължаваше да им пуска на всеки празник по един затворник.

18 Т огда все в один голос закричали: – Смерть Ему! Отпусти нам Варавву!

Но те всички изкрещяха в един глас: Премахни Този и ни пусни Варава.

19 ( Варавва был заключен в темницу за поднятый в городе мятеж и за убийство.)

Който за някаква размирица, станала в града, и за убийство бе хвърлен в тъмница.

20 П илат же хотел отпустить Иисуса и еще раз спросил их.

И Пилат отново им говори с висок глас, защото желаеше да пусне Исус.

21 Н о они продолжали кричать: – Распни, распни Его!

А те крещяха: Разпъни Го! Разпъни Го!

22 П илат в третий раз спросил: – За что? Какое зло сделал Он? Я не нашел за Ним никакой вины, за которую Он мог бы быть приговорен к смерти. Я прикажу бичевать Его, а затем отпущу!

А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; затова, като Го накажа, ще Го пусна.

23 Н о они продолжали громко кричать и настаивать, чтобы Иисус был распят. В конце концов криками они добились своего.

Но те настояваха със силни гласове да бъде разпънат; и техните гласове надделяха.

24 П илат согласился выполнить их требование.

И Пилат реши да изпълни искането им:

25 О н освободил, как они и просили, того, кто находился в тюрьме за бунт и за убийство, а Иисуса отдал на их волю. Иисуса ведут на распятие (Мат. 27: 32; Мк. 15: 21; Ин. 19: 17)

пусна онзи, когото искаха, който беше хвърлен в тъмница за размирица и убийство; а Исус предаде на смърт според волята им. Разпъването на Исус Христос

26 К огда Иисуса повели на распятие, конвоиры схватили некоего Симона из Кирены, шедшего с поля, взвалили на него крест и заставили нести его за Иисусом.

И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон, киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Исус.

27 С реди множества людей, шедших за Иисусом, были и женщины, которые били себя в грудь и рыдали о Нем.

И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха за Него.

28 И исус повернулся к ним и сказал: – Дочери Иерусалима, не плачьте обо Мне, плачьте лучше о себе и о своих детях.

А Исус се обърна към тях и каза: Дъщери йерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за децата си;

29 Н аступает такое время, когда будут говорить: «Блаженны бесплодные, нерожавшие и не кормившие грудью!».

защото, ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили.

30 Т огда «люди скажут горам: "Падите на нас!" и холмам: "Покройте нас!"».

Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни!

31 В едь если с молодым и зеленым деревом делают такое, то что же будет с сухим? Иисуса пригвождают ко кресту (Мат. 27: 35-44; Мк. 15: 24-32; Ин. 19: 18-24)

Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

32 С Иисусом вели на казнь и двух преступников.

И с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият.

33 К огда они пришли на место, называемое Лобным, там распяли и Его, и преступников, одного по правую, а другого по левую сторону от Него.

И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите - единия отдясно, а другия - отляво на Него.

34 И исус говорил: – Отец, прости им, ведь они не знают, что делают. Солдаты разделили между собой одежду Иисуса, бросив жребий.

А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях.

35 Н арод стоял и смотрел. Начальники же смеялись над Ним: – Спасал других! Пусть теперь спасет Самого Себя, если Он Божий Избранник – Христос!

И хората стояха и гледаха. Още и началниците Го ругаеха, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник.

36 С олдаты тоже насмехались над Ним. Они давали Иисусу кислое вино

Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

37 и говорили: – Спаси Себя, если Ты Царь иудеев!

Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си.

38 А над Иисусом на кресте была надпись: «ЭТО ЦАРЬ ИУДЕЕВ».

А над Него имаше и надпис: Този е Юдейският Цар.

39 О дин из распятых преступников оскорблял Его, говоря: – Разве Ты не Христос? Спаси Себя и нас!

И един от увисналите злодеи Го хулеше, като казваше: Нали Ти си Христос? Избави Себе Си и нас!

40 Д ругой же унимал его и говорил: – Побойся Бога! Ведь ты приговорен к тому же.

А другият в отговор го смъмра: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си със същата присъда?

41 М ы наказаны справедливо и получили по заслугам, а Этот Человек не сделал ничего плохого.

А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

42 И он сказал: – Иисус, вспомни меня, когда придешь в Свое Царство!

И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

43 – Говорю тебе истину: сегодня ты будешь со Мной в раю, – ответил ему Иисус. Смерть Иисуса на кресте (Мат. 27: 45-56; Мк. 15: 33-41; Ин. 19: 28-30)

А Исус му отговори: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая. Кръстната смърт на Исус Христос

44 Б ыло около шестого часа дня, и по всей земле стало темно, и это продолжалось до часа девятого.

А беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

45 С олнце померкло, и завеса в храме разорвалась на две части.

като слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата.

46 И исус громко крикнул: – Отец, в Твои руки Я отдаю Мой дух! Сказав это, Он испустил дух.

И Исус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна.

47 К огда сотник все это увидел, он прославил Бога и сказал: – Этот Человек действительно был праведником!

И стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина, този Човек беше праведен.

48 И все люди, собравшиеся посмотреть на казнь, увидев, что произошло, возвращались по домам, ударяя себя в грудь.

А всички множества, които бяха дошли на това зрелище, като виждаха какво стана, се връщаха, като се удряха в гърди.

49 Н о все, кто знал Иисуса, включая и женщин, которые шли за Ним из Галилеи, стояли в отдалении, наблюдая за происходящим. Погребение Иисуса (Мат. 27: 57-61; Мк. 15: 42-47; Ин. 19: 38-42)

А всички Негови познати и жените, които Го следваха от Галилея, стояха надалеч и гледаха това. Снемането на Исус Христос от кръста и погребението му

50 Т ам был добрый и праведный человек, которого звали Иосиф. Будучи членом Совета,

Имаше един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

51 о н, однако, не был согласен с решением и делом иудейских вождей. Иосиф был уроженцем города Аримафеи в Иудее и ожидал Божьего Царства.

който не се беше съгласил с намерението и делото им. Той беше от юдейския град Ариматея, човек, който очакваше Божието царство.

52 Э тот человек пошел к Пилату и попросил тело Иисуса.

Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус.

53 О н снял тело, обернул его в льняное полотно и положил в высеченную в скале могильную пещеру, где еще никого до этого не хоронили.

И като го свали, обви го с плащеница и го положи в гроб, изсечен в скала, където никой не беше още полаган.

54 Э то была пятница – день приготовления к субботе, которая уже наступала.

И това беше денят на Приготовлението и съботата настъпваше.

55 З а Иосифом пошли женщины, пришедшие с Иисусом из Галилеи, они видели гробницу и то, как тело Иисуса было положено в нее.

А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

56 В ернувшись, они приготовили душистые мази и масла. Субботу они провели в покое, согласно заповеди.

И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта в Моисеевия закон.