1 К огда Иеровоам стоял у жертвенника, чтобы возжечь кадильные благовония, из земель Иудеи в Вефиль, по слову Господа, пришел Божий человек.

Тогава един Божий човек дойде от Юдея във Ветил чрез Господнето слово; а Еровоам стоеше при жертвеника, за да покади.

2 О н крикнул жертвеннику по слову Господа: – Жертвенник, жертвенник! Так говорит Господь: «Родится дому Давида сын по имени Иосия. На тебе принесет он в жертву тех самых жрецов святилищ, которые возжигают на тебе благовония, и сожжет на тебе человеческие кости».

И човекът извика против жертвеника чрез Господнето слово, като каза: Жертвениче, жертвениче, така говори Господ: Син ще се роди на Давидовия дом, на име Осия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе. Човешки кости ще бъдат изгорени върху теб.

3 В тот же день Божий человек дал знамение: – Вот знамение того, что это возвестил Господь: этот жертвенник расколется, а пепел на нем будет рассыпан.

И в същия ден той даде знамение, като каза: Това е знамението, което изговори Господ: Жертвеникът ще се разцепи и пепелта, която е на него, ще се разсипе.

4 У слышав, что Божий человек прокричал жертвеннику Вефиля, царь Иеровоам протянул руку от жертвенника и сказал: – Возьмите его! Но рука, которую он протянул к тому человеку, иссохла, и он не мог повернуть ее к себе.

А когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, протегна ръката си от жертвеника и каза: Хванете го. И ръката му, която протегна против него, изсъхна, така че не можа да я върне назад към себе си.

5 А жертвенник раскололся, и пепел с него рассыпался, по знамению, что Божий человек дал по слову Господа.

Също и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника според знамението, което Божият човек даде чрез Господнето слово.

6 Т огда царь сказал Божьему человеку: – Умилостиви Господа, твоего Бога, и помолись за меня, чтобы моя рука выздоровела. Божий человек умилостивил Господа о милости, и рука царя выздоровела и стала, как прежде.

Тогава царят каза на Божия човек: Изпроси, моля те, благоволението на Господа, твоя Бог, и се помоли за мене, за да ми се възстанови ръката. И така, Божият човек се помоли на Господа; и ръката на царя се възстанови и стана, както беше преди това.

7 Ц арь сказал Божьему человеку: – Пойдем ко мне в дом, подкрепись, а я одарю тебя.

Тогава царят каза на Божия човек: Ела с мен у дома да обядваме и ще ти дам подарък.

8 Н о Божий человек ответил царю: – Даже если бы ты давал мне половину твоего добра, я не пошел бы с тобой и не стал бы ни есть здесь хлеба, ни пить воды.

Но Божият човек отвърна на царя: Дори и да искаш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място;

9 В едь словом Господа мне было велено: «Не ешь хлеба, не пей воды и не возвращайся тем путем, по которому идешь».

защото това ми беше заръчано чрез Господнето слово: Не яж хляб там, нито пий вода и не се връщай по пътя, по който беше отишъл.

10 И он пошел другой дорогой, чтобы не возвращаться тем путем, по которому пришел в Вефиль. Непослушание пророка

Така той си тръгна по друг път и не се върна по пътя, по който беше дошъл във Ветил.

11 В Вефиле же жил один старый пророк, сыновья которого пришли и рассказали ему обо всем, что совершил там в тот день Божий человек. Они передали отцу и то, что он сказал царю.

А във Ветил живееше един стар пророк. И синовете му дойдоха и му разказаха за всичките дела, които Божият човек беше извършил онзи ден във Ветил. Разказаха също на баща си и думите, които той беше говорил на царя.

12 О тец спросил их: – Какой дорогой он пошел? И сыновья показали ему, какой дорогой пошел Божий человек из земель Иудеи.

Баща им запита: По кой път си отиде? А синовете му бяха видели по кой път си отиде Божият човек, който беше дошъл от Юдея.

13 О н сказал сыновьям: – Оседлайте мне осла. Когда они оседлали ему осла, он сел на него

И така, той каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела. Той, като го възседна,

14 и поехал за Божьим человеком. Он нашел его сидящим под дубом и спросил: – Ты ли Божий человек, который пришел из земель Иудеи? – Я, – ответил он.

отиде след Божия човек и го намери седнал под един дъб; и му каза: Ти ли си Божият човек, дошъл от Юдея? Онзи отговори: Аз съм.

15 Т огда пророк сказал ему: – Пойдем ко мне в дом, поешь.

Тогава пророкът му каза: Ела с мен и яж хляб.

16 О н сказал: – Я не могу вернуться с тобой и не могу здесь ни есть хлеба, ни пить воды.

А той отговори: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза при тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място,

17 С ловом Господа мне было сказано: «Не ешь там хлеба, не пей воды и не возвращайся тем путем, по которому идешь туда».

защото ми бе казано чрез Господнето слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито като се връщаш, да минеш по пътя, по който си дошъл.

18 С тарый пророк ответил: – Я такой же пророк, как и ты. Ангел сказал мне по слову Господа: «Верни его к себе домой, чтобы он поел хлеба и попил воды». (А это была ложь.)

А другият му каза: И аз съм пророк, както си ти; и ангел ми говорѝ чрез Господнето слово, като ми каза: Върни го със себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода. Той обаче го лъжеше.

19 И Божий человек возвратился с ним, ел и пил у него дома.

И така, човекът се върна с него и яде хляб в къщата му и пи вода.

20 П ока они еще сидели за столом, к старому пророку, который возвратил его, было слово Господа.

А като седяха на трапезата, Господнето слово дойде към пророка, който го беше върнал,

21 О н закричал Божьему человеку, который пришел из земель Иудеи: – Так говорит Господь: «Ты не послушался слова Господа и нарушил повеление, которое дал тебе Господь, твой Бог.

и извика към Божия човек, който беше дошъл от Юдея: Така говори Господ: Понеже ти не послуша Господнето слово и не опази заповедта, която ти даде Господ, твоят Бог,

22 Т ы вернулся, ел хлеб и пил воду там, где Он запретил тебе есть и пить. Поэтому твое тело не будет погребено в гробнице твоих отцов».

а се върна, яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти каза да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, затова тялото ти няма да бъде положено в гроба на бащите ти.

23 К огда Божий человек поел и попил, пророк, который возвратил его, оседлал для него осла.

И след като човекът беше ял хляб и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото беше върнал от пътя.

24 Т от ушел, но по дороге на него напал лев и убил его. Его тело лежало брошенным на дороге, а возле него стояли осел и лев.

След като той си тръгна, лъв го нападна на пътя и го уби. И тялото му беше проснато на пътя и оселът стоеше при него. Също и лъвът стоеше при тялото.

25 Л юди, что проходили мимо, увидели лежащее тело и льва, стоящего возле тела. Они пошли и рассказали об этом в том городе, где жил старый пророк.

И, ето, хора, като минаваха, видяха тялото, проснато на пътя, и лъва, който стоеше при тялото. И като дойдоха, известиха това в града, където живееше старият пророк.

26 К огда пророк, который возвратил его с пути, услышал об этом, он сказал: – Это тот Божий человек, который не послушался слова Господа. Господь отдал его льву, который растерзал и умертвил его, как Господь и говорил ему Своим словом.

А когато пророкът, който го беше върнал, чу, каза: Това е Божият човек, който не послуша Господнето слово. Затова Господ го предаде на лъва да го разкъса и го уби според словото, което Господ му говорѝ.

27 П ророк сказал сыновьям: – Оседлайте мне осла. И они сделали это.

Тогава каза на синовете си: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха.

28 О н вышел и нашел тело, лежавшее на дороге, возле которого стояли осел и лев. Лев же не съел тела и не растерзал осла.

И той отиде и намери тялото му, проснато на пътя, и осела и лъва, които стояха при тялото. Лъвът не беше изял тялото, нито беше разкъсал осела.

29 П ророк поднял тело Божьего человека, положил его на осла и привез обратно в город, чтобы оплакать и похоронить его.

Тогава пророкът вдигна тялото на Божия човек, качи го на осела и го отнесе. И старият пророк дойде в града си, за да го оплаче и да го погребе.

30 О н положил тело в свою гробницу и оплакивал его, восклицая: – О, мой брат!

Той положи тялото му в своя гроб; и плакаха над него, като казваха: Жалко, брате мой!

31 П охоронив его, он сказал сыновьям: – Когда я умру, похороните меня в гробнице, где погребен Божий человек; положите мои кости рядом с его костями.

И като го погребаха, говорѝ на синовете си: Когато умра, погребете и мене в гроба, където е погребан Божият човек. Сложете костите ми при неговите кости.

32 В едь то, что он возвестил по слову Господа против жертвенника Вефиля и против всех святилищ на возвышенностях в городах Самарии, непременно исполнится. Упорство Иеровоама

Защото непременно ще се изпълни това, което той извика чрез Господнето слово против жертвеника във Ветил и против всичките капища по високите места, които са в самарийските градове. Божието наказание за нечестието на Еровоам и неговия дом

33 Н о даже после этого Иеровоам не переменил своего злого пути и снова назначил священников из народа в святилищах на возвышенностях. Он посвящал в жрецов для святилищ на возвышенностях любого, кто хотел.

Но дори и след това Еровоам не се отвърна от лошия си път, а пак правеше от всякакви хора жреци за високите места. Който пожелаеше, той го посвещаваше, за да има жреци на високите места.

34 Т аков был грех дома Иеровоама, который привел его к падению и к искоренению с лица земли.

И това нещо беше грях за Еровоамовия дом, поради който щеше да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.