1 К то подобен мудрецу? Кто понимает значение вещей? Мудрость просвещает лицо человека и смягчает его суровый вид. Повинуйся царю

Кой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека просветлява лицето му и коравината на лицето му се променя.

2 Я говорю: повинуйся повелению царя, потому что ты поклялся перед Богом.

Аз те съветвам да пазиш царската заповед, а най-вече заради клетвата пред Бога.

3 Н е спеши покинуть царя, и не отстаивай худого дела, потому что он может сделать все, что ему угодно.

Не бързай да излезеш от присъствието му; не постоянствай в лоша работа, защото той върши всичко каквото иска,

4 С лово царя властно, кто может сказать ему: «Что ты делаешь?»

тъй като думата на царя има власт и кой ще му каже: Какво правиш?

5 К то повинуется его повелениям, не попадет в беду, мудрое сердце знает нужное время и правильное поведение,

Който пази заповедта, няма да види нещо зло; и сърцето на мъдрия познава, че има и време, и осъждане за непокорството.

6 п отому что у всякого дела есть свое время и свой устав, но несчастья человека тяжким бременем лежат на нем.

Понеже за всяко нещо има време и отсъждане; защото човекът е твърде окаян,

7 Ч еловек не знает будущего, и кто может сказать ему что будет?

понеже не знае какво има да стане; защото кой може да му каже как ще бъде?

8 Ч еловек не властен удержать ветер, также как он не властен и над днем своей смерти. Воин не может получить увольнение во время битвы, и нечестивый не спасется своим нечестием. Одна участь всему

Няма човек, който да има власт над духа, за да задържи духа, нито да има власт над деня на смъртта; и в тази война няма уволнение, нито нечестието ще избави онези, които са предадени на него.

9 В се это увидел я, когда решил постичь разумом все, что делается под солнцем. Иногда человек властвует над другим ему во вред.

Всичко това видях, като занимах сърцето си с всяко дело, което става под слънцето, че има време, когато човек властва над човека за негова вреда.

10 Е ще я видел, что хоронили нечестивых, которые когда-то приходили в храм, но позже они были забыты в том городе, где творили зло. Это тоже суета.

При това видях нечестивите погребани, които бяха идвали и отивали от святото място; и те бяха забравени в града, където бяха постъпили така. И това е суета.

11 К огда не скоро выносят приговор за преступление, то сердца людей исполняются желанием совершать зло.

Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките синове е всецяло предадено да върши зло.

12 Х отя грешник сто раз совершает грех и долго живет, все же я знаю, что будет лучше тем, кто боится Бога и благоговеет перед Ним.

Ако и грешникът да върши зло сто пъти и да дългоденства, пак аз зная това, че ще бъде добре на онези, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

13 А грешнику не будет процветания, и дни его, подобно тени, не продлятся долго, потому что он не боится Бога.

а на нечестивия няма да бъде добре, нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка, защото той не се бои от Бога.

14 Е сть еще нечто суетное, что случается на земле: праведник получает то, что заслуживает нечестивый, а нечестивый получает то, что заслуживает праведник. И сказал я, что это тоже суета.

Има една суета, която става на земята: че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, а пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Казах, че и това е суета.

15 И так, я воздаю хвалу веселью, потому что нет ничего лучше для человека под солнцем, как есть, пить и веселиться. И радость будет сопровождать его в трудах во все дни его жизни, которые Бог дал ему под солнцем.

Затова аз похвалих веселбата, защото за човека няма по-добро под слънцето освен да яде, да пие и да се весели, и това да му остава от труда му през всички дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

16 К огда я решил познать мудрость и понаблюдать за трудом человека на земле – его глаза не видят сна ни днем ни ночью, –

Когато предадох сърцето си да позная мъдростта и да видя труда, който ставаше по земята, как очите на някои не виждат сън нито денем, нито нощем,

17 т огда я увидел все, что сделал Бог. Человек не может постичь того, что происходит под солнцем. Как бы человек ни старался постичь этого, он не сможет найти смысла. Даже если какой-нибудь мудрец скажет, что он-то знает, на самом деле он не постиг этого.

тогава видях цялото Божие дело, че човек не може да издири делото, което става под слънцето; понеже колкото и да се труди човек да го търси, пак няма да го намери; а дори ако и мъдрият реши да го познае, няма да може да го намери.