1 W ho as the wise? and who knoweth the interpretation of a thing? The wisdom of man causeth his face to shine, and the hardness of his face is changed.

Кой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека просветлява лицето му и коравината на лицето му се променя.

2 I pray thee, the commandment of a king keep, even for the sake of the oath of God.

Аз те съветвам да пазиш царската заповед, а най-вече заради клетвата пред Бога.

3 B e not troubled at his presence, thou mayest go, stand not in an evil thing, for all that he pleaseth he doth.

Не бързай да излезеш от присъствието му; не постоянствай в лоша работа, защото той върши всичко каквото иска,

4 W here the word of a king power, and who saith to him, `What dost thou?'

тъй като думата на царя има власт и кой ще му каже: Какво правиш?

5 W hoso is keeping a command knoweth no evil thing, and time and judgment the heart of the wise knoweth.

Който пази заповедта, няма да види нещо зло; и сърцето на мъдрия познава, че има и време, и осъждане за непокорството.

6 F or to every delight there is a time and a judgment, for the misfortune of man is great upon him.

Понеже за всяко нещо има време и отсъждане; защото човекът е твърде окаян,

7 F or he knoweth not that which shall be, for when it shall be who declareth to him?

понеже не знае какво има да стане; защото кой може да му каже как ще бъде?

8 T here is no man ruling over the spirit to restrain the spirit, and there is no authority over the day of death, and there is no discharge in battle, and wickedness delivereth not its possessors.

Няма човек, който да има власт над духа, за да задържи духа, нито да има власт над деня на смъртта; и в тази война няма уволнение, нито нечестието ще избави онези, които са предадени на него.

9 A ll this I have seen so as to give my heart to every work that hath been done under the sun; a time that man hath ruled over man to his own evil.

Всичко това видях, като занимах сърцето си с всяко дело, което става под слънцето, че има време, когато човек властва над човека за негова вреда.

10 A nd so I have seen the wicked buried, and they went in, even from the Holy Place they go, and they are forgotten in the city whether they had so done. This also vanity.

При това видях нечестивите погребани, които бяха идвали и отивали от святото място; и те бяха забравени в града, където бяха постъпили така. И това е суета.

11 B ecause sentence hath not been done an evil work speedily, therefore the heart of the sons of man is full within them to do evil.

Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките синове е всецяло предадено да върши зло.

12 T hough a sinner is doing evil a hundred, and prolonging for it, surely also I know that there is good to those fearing God, who fear before Him.

Ако и грешникът да върши зло сто пъти и да дългоденства, пак аз зная това, че ще бъде добре на онези, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

13 A nd good is not to the wicked, and he doth not prolong days as a shadow, because he is not fearing before God.

а на нечестивия няма да бъде добре, нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка, защото той не се бои от Бога.

14 T here is a vanity that hath been done upon the earth, that there are righteous ones unto whom it is coming according to the work of the wicked, and there are wicked ones unto whom it is coming according to the work of the righteous. I have said that this also vanity.

Има една суета, която става на земята: че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, а пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Казах, че и това е суета.

15 A nd I have praised mirth because there is no good to man under the sun except to eat and to drink, and to rejoice, and it remaineth with him of his labour the days of his life that God hath given to him under the sun.

Затова аз похвалих веселбата, защото за човека няма по-добро под слънцето освен да яде, да пие и да се весели, и това да му остава от труда му през всички дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

16 W hen I gave my heart to know wisdom and to see the business that hath been done on the earth, (for there is also a spectator in whose eyes sleep is not by day and by night),

Когато предадох сърцето си да позная мъдростта и да видя труда, който ставаше по земята, как очите на някои не виждат сън нито денем, нито нощем,

17 t hen I considered all the work of God, that man is not able to find out the work that hath been done under the sun, because though man labour to seek, yet he doth not find; and even though the wise man speak of knowing he is not able to find.

тогава видях цялото Божие дело, че човек не може да издири делото, което става под слънцето; понеже колкото и да се труди човек да го търси, пак няма да го намери; а дори ако и мъдрият реши да го познае, няма да може да го намери.