1 B oast not thyself of to-morrow, For thou knowest not what a day bringeth forth.

Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди денят.

2 L et another praise thee, and not thine own mouth, A stranger, and not thine own lips.

Нека те хвали друг, а не твоите уста, чужд, а не твоите устни.

3 A stone heavy, and the sand heavy, And the anger of a fool Is heavier than they both.

Камъкът е тежък и пясъкът много тежи; но досадата на безумния е по-тежка и от двете.

4 F ury fierce, and anger overflowing, And who standeth before jealousy?

Яростта е жестока и гневът е като наводнение, но кой може да устои пред завистта?

5 B etter open reproof than hidden love.

Явното изобличение е по-добро от онази любов, която не се проявява.

6 F aithful are the wounds of a lover, And abundant the kisses of an enemy.

Удари от приятел са искрени, а целувки от неприятел - изобилни.

7 A satiated soul treadeth down a honeycomb, And a hungry soul every bitter thing sweet.

Наситената душа се отвръща и от медена пита, а на гладната душа всичко горчиво е сладко.

8 A s a bird wandering from her nest, So a man wandering from his place.

Както птица, която е напуснала гнездото си, така е човек, който е напуснал мястото си.

9 O intment and perfume rejoice the heart, And the sweetness of one's friend -- from counsel of the soul.

Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето, така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

10 T hine own friend, and the friend of thy father, forsake not, And the house of thy brother enter not In a day of thy calamity, Better a near neighbour than a brother afar off.

Не изоставяй своя приятел, нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брат си в деня на нещастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

11 B e wise, my son, and rejoice my heart. And I return my reproacher a word.

Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, за да имам какво да отговарям на онзи, който ме укорява.

12 T he prudent hath seen the evil, he is hidden, The simple have passed on, they are punished.

Благоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните вървят напред - и страдат.

13 T ake his garment, when a stranger hath been surety, And for a strange woman pledge it.

Вземи дрехата на този, който поръчителства за чужд. Да! Вземи залог от онзи, който поръчителства за чужда жена.

14 W hoso is saluting his friend with a loud voice, In the morning rising early, A light thing it is reckoned to him.

Който става рано и благославя ближния си с висок глас, ще се сметне, като че го кълне.

15 A continual dropping in a day of rain, And a woman of contentions are alike,

Непрестанно капене в дъждовен ден и свадлива жена са еднакви;

16 W hoso is hiding her hath hidden the wind, And the ointment of his right hand calleth out.

който може да я обуздае, би обуздал вятъра и би скрил благоуханно масло с десницата си. Неудовлетвореността на човека

17 I ron by iron is sharpened, And a man sharpens the face of his friend.

Желязо остри желязо; така и човек наостря лицето си срещу приятеля си.

18 T he keeper of a fig-tree eateth its fruit, And the preserver of his master is honoured.

Който пази смокинята, ще яде плода ѝ, и който се грижи за господаря си, ще бъде почитан.

19 A s water the face to face, So the heart of man to man.

Както водата отразява лице срещу лице, така сърцето - човек срещу човека.

20 S heol and destruction are not satisfied, And the eyes of man are not satisfied.

Адът и смъртта не се насищат; така и човешките очи не се насищат.

21 A refining pot for silver, and a furnace for gold, And a man according to his praise.

Горнилото е за пречистване среброто и пещта - за златото. А човек се изпитва чрез онова, с което се хвали.

22 I f thou dost beat the foolish in a mortar, Among washed things -- with a pestle, His folly turneth not aside from off him.

Дори и с черясло да сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, пак безумието му няма да се отдели от него.

23 K now well the face of thy flock, Set thy heart to the droves,

Внимавай да познаваш състоянието на стадата си и се грижи за добитъка си;

24 F or riches not to the age, Nor a crown to generation and generation.

защото богатството не е вечно и короната не трае от род в род.

25 R evealed was the hay, and seen the tender grass, And gathered the herbs of mountains.

Сеното се прибира, зеленината се явява и планинските билки се събират.

26 L ambs for thy clothing, And the price of the field he-goats,

Агнетата ти служат за облекло и козлите - за купуване на нива.

27 A nd a sufficiency of goats' milk for thy bread, For bread to thy house, and life to thy damsels!

Ще има достатъчно козе мляко за храна на тебе, на дома ти и за живеене на слугините ти.