1 A fter this hath Job opened his mouth, and revileth his day.

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

2 A nd Job answereth and saith: --

Йов проговори:

3 L et the day perish in which I am born, And the night that hath said: `A man-child hath been conceived.'

Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.

4 T hat day -- let it be darkness, Let not God require it from above, Nor let light shine upon it.

Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.

5 L et darkness and death-shade redeem it, Let a cloud tabernacle upon it, Let them terrify it as the most bitter of days.

Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.

6 T hat night -- let thick darkness take it, Let it not be united to days of the year, Into the number of months let it not come.

Тъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.

7 L o! that night -- let it be gloomy, Let no singing come into it.

Ето, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.

8 L et the cursers of day mark it, Who are ready to wake up Leviathan.

Да я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана.

9 L et the stars of its twilight be dark, Let it wait for light, and there is none, And let it not look on the eyelids of the dawn.

Да изгаснат звездите на вечерта ѝ; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората;

10 B ecause it hath not shut the doors Of the womb that was mine! And hide misery from mine eyes.

защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.

11 W hy from the womb do I not die? From the belly I have come forth and gasp!

Защо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?

12 W herefore have knees been before me? And what breasts, that I suck?

Защо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?

13 F or now, I have lain down, and am quiet, I have slept -- then there is rest to me,

Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.

14 W ith kings and counsellors of earth, These building wastes for themselves.

Заедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове;

15 O r with princes -- they have gold, They are filling their houses silver.

или с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;

16 ( Or as a hidden abortion I am not, As infants -- they have not seen light.)

или като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели.

17 T here the wicked have ceased troubling, And there rest do the wearied in power.

Там нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.

18 T ogether prisoners have been at ease, They have not heard the voice of an exactor,

Заедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника.

19 S mall and great there the same. And a servant free from his lord.

Там са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.

20 W hy giveth He to the miserable light, and life to the bitter soul?

Защо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата,

21 W ho are waiting for death, and it is not, And they seek it above hid treasures.

които копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища -

22 W ho are glad -- unto joy, They rejoice when they find a grave.

които много се радват и веселят, когато намерят гроба?

23 T o a man whose way hath been hidden, And whom God doth shut up?

Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил?

24 F or before my food, my sighing cometh, And poured out as waters my roarings.

Защото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.

25 F or a fear I feared and it meeteth me, And what I was afraid of doth come to me.

Защото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене.

26 I was not safe -- nor was I quiet -- Nor was I at rest -- and trouble cometh!

Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.