1 W hy, Jehovah, dost Thou stand at a distance? Thou dost hide in times of adversity,

Защо, Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш по време на неволя?

2 T hrough the pride of the wicked, Is the poor inflamed, They are caught in devices that they devised.

Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; те се хващат в лукавствата, които онези измислят.

3 B ecause the wicked hath boasted Of the desire of his soul, And a dishonest gainer he hath blessed, He hath despised Jehovah.

Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; и сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.

4 T he wicked according to the height of his face, inquireth not. `God is not!' all his devices.

Нечестивият от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири. Всичките му помисли са, че няма Бог.

5 P ain do his ways at all times, On high Thy judgments before him, All his adversaries -- he puffeth at them.

Неговите пътища са винаги упорити; Твоите справедливи отсъждания са твърде високо от очите му; той презира всичките си противници.

6 H e hath said in his heart, `I am not moved,' To generation and generation not in evil.

Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, от род в род няма да изпадна в злощастие.

7 O f oaths his mouth is full, And deceits, and fraud: Under his tongue perverseness and iniquity,

Устата му е пълна с проклинане, угнетяване и насилие; под езика му има злоба и беззаконие.

8 H e doth sit in an ambush of the villages, In secret places he doth slay the innocent. His eyes for the afflicted watch secretly,

Седи в засада в селата, в скришни места, за да убие невинния; очите му са насочени тайно против безпомощния.

9 H e lieth in wait in a secret place, as a lion in a covert. He lieth in wait to catch the poor, He catcheth the poor, drawing him into his net.

Причаква скришно като лъв в рова си, причаква, за да грабне сиромаха; сграбчва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

10 H e is bruised -- he boweth down, Fallen by his mighty ones hath the afflicted.

Навежда се, снишава се; и безпомощните падат в ноктите му.

11 H e said in his heart, `God hath forgotten, He hath hid His face, He hath never seen.'

Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

12 A rise, O Jehovah! O God, lift up Thy hand! Forget not the humble.

Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; да не забравяш кротките.

13 W herefore hath the wicked despised God? He hath said in his heart, `It is not required.'

Защо нечестивият презира Бога и казва в сърцето си: Ти няма да го издирваш?

14 T hou hast seen, For Thou perverseness and anger beholdest; By giving into Thy hand, On Thee doth the afflicted leave, Of the fatherless Thou hast been an helper.

Ти си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението, за да ги хващаш в ръката Си; на Тебе се поверява безпомощният; Ти си помощник на сирачето.

15 B reak the arm of the wicked and the evil, Seek out his wickedness, find none;

Строши мишцата на нечестивия; издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.

16 J ehovah king to the age, and for ever, The nations have perished out of His land!

Господ е цар до вечни векове; народите са изчезнали от земята Му.

17 T he desire of the humble Thou hast heard, O Jehovah. Thou preparest their heart; Thou causest Thine ear to attend,

Господи, послушал си желанието на кротките; ще утвърдиш сърцето им; ще направиш внимателно ухото Си,

18 T o judge the fatherless and bruised: He addeth no more to oppress -- man of the earth!

за да отсъдиш в полза на сирачето и угнетения, така че човекът, който е от земята, да не застрашава вече.