1 Д ля чего, Господи, Ты стоишь вдали, во время скорби Себя скрываешь?

Защо, Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш по време на неволя?

2 В гордости своей нечестивый преследует бедного – пусть попадется он на свои же уловки.

Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; те се хващат в лукавствата, които онези измислят.

3 К ичится нечестивый страстями своей души, жадный до наживы клянет и ругает Господа.

Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; и сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.

4 В надменности своей нечестивый Его не ищет, в его мыслях нет места для Бога.

Нечестивият от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири. Всичките му помисли са, че няма Бог.

5 Д ела его всегда успешны. Он надменен, и Твои законы от него далеки; на всех врагов своих смотрит с пренебрежением.

Неговите пътища са винаги упорити; Твоите справедливи отсъждания са твърде високо от очите му; той презира всичките си противници.

6 О н говорит себе: «Не поколеблюсь! Никогда не постигнет меня беда».

Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, от род в род няма да изпадна в злощастие.

7 У ста его полны проклятий, лжи и коварства, под языком у него козни и беззаконие.

Устата му е пълна с проклинане, угнетяване и насилие; под езика му има злоба и беззаконие.

8 О н ставит засаду у поселений; в глухих местах убивает невинных, наблюдая тайком за жертвой.

Седи в засада в селата, в скришни места, за да убие невинния; очите му са насочени тайно против безпомощния.

9 О н ждет в засаде, как в логове лев. Он ждет в засаде, чтобы ловить бессильных; он ловит их в сеть и уносит прочь.

Причаква скришно като лъв в рова си, причаква, за да грабне сиромаха; сграбчва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

10 Т е пригибаются, навзничь падают и мощь нечестивого крушит несчастных.

Навежда се, снишава се; и безпомощните падат в ноктите му.

11 А он говорит себе: «Бог забыл. Он сокрыл лицо, Он вовек не увидит».

Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

12 Г осподи, восстань! Воздень Свою руку, Боже! Беспомощных не забудь!

Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; да не забравяш кротките.

13 П очему нечестивый оскорбляет Бога? Почему он говорит себе: «Он не спросит с меня»?

Защо нечестивият презира Бога и казва в сърцето си: Ти няма да го издирваш?

14 Н ет! Ты видишь обиды и притеснения, и готов воздать Своею рукой. И страдальцы вверяют себя Тебе. Ты сиротам помощник.

Ти си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението, за да ги хващаш в ръката Си; на Тебе се поверява безпомощният; Ти си помощник на сирачето.

15 С окруши же мощь нечестивого и злого, и взыщи с него за его вину так, чтобы нечего было уже взыскивать.

Строши мишцата на нечестивия; издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.

16 Г осподь – Царь вовеки, исчезнут народы на Его земле.

Господ е цар до вечни векове; народите са изчезнали от земята Му.

17 Т ы внемлешь, Господи, желаниям кротких; Ты ободряешь их, слышишь их вопль.

Господи, послушал си желанието на кротките; ще утвърдиш сърцето им; ще направиш внимателно ухото Си,

18 Т ы защитишь сироту и бесправного, чтобы на земле более не устрашал их.

за да отсъдиш в полза на сирачето и угнетения, така че човекът, който е от земята, да не застрашава вече.