1 Г осподь сказал Моисею:

И Господ говорѝ на Моисей:

2 – Сделай две трубы из кованого серебра, чтобы созывать народ и снимать лагерь.

Направѝ си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за вдигане на становете.

3 К огда будут трубить обе, пусть народ собирается перед тобой у входа в шатер собрания.

Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.

4 К огда будет трубить одна, пусть к тебе собираются вожди – главы кланов Израиля.

Ако засвирят само с едната тръба, тогава да се събират при тебе първенците, Израелевите хилядници.

5 К огда затрубят тревогу, пусть роды, которые стоят лагерем на востоке, трогаются в путь.

А когато засвирите тревога, тогава да се вдигат становете, които са разположени към изток;

6 К огда тревогу затрубят во второй раз, пусть трогаются в путь роды чьи станы на юге. Тревога будет сигналом того, что надо трогаться в путь.

и когато засвирите тревога втори път, тогава да се вдигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се вдигат.

7 С обирая собрание, трубите в трубы, но не тревогу.

А когато трябва да се събере събранието, да свирите, обаче без да засвирите тревога.

8 В трубы будут трубить священники, сыновья Аарона. Это установление для вас и грядущих поколений будет вечным.

Тръбачи да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.

9 К огда в своей земле вы пойдете биться с врагом, который теснит вас, трубите в трубы тревогу. Тогда Господь, ваш Бог, вспомнит вас и избавит от врагов.

И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа, вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.

10 И во времена веселья, и в праздники Новолуния трубите в трубы над вашими всесожжениями и жертвами примирения – это будет напоминанием о вас перед вашим Богом: Я – Господь, ваш Бог. Израильтяне покидают Синай

И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над мирните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Йехова, вашият Бог. Начало на прехода от Синай до Моав

11 В двадцатый день второго месяца второго года облако поднялось от скинии свидетельства.

Във втората година на двадесетия ден от втория месец облакът се издигна от скинията за плочите на свидетелството.

12 И зраильтяне тронулись в путь из Синайской пустыни и шли, передвигаясь от одного места к другому, пока облако не остановилось в пустыне Паран.

И израелтяните се вдигнаха от Синайската пустиня според реда на пътуването си; и облакът застана във Фаранската пустиня.

13 О ни в первый раз тронулись в путь по Господнему повелению через Моисея.

Вдигнаха се първи път, както Господ заповяда чрез Моисей.

14 П ервыми под своим знаменем двинулись войска лагеря Иуды. Над ними стоял Нахшон, сын Аминадава.

Първо се вдигна знамето на стана на Юдовите синове според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон, Аминадавовият син.

15 Н афанаил, сын Цуара, стоял над войском рода Иссахара,

Над множеството на племето на Исахаровите синове беше Натанаил, Суаровият син.

16 а Елиав, сын Хелона, − над войском рода Завулона.

А над множеството на племето на Завулоновите синове беше Елиав, Хелоновият син.

17 С кинию сняли, и в путь тронулись гершониты и мерариты, которые носили ее.

Тогава, когато скинията бе свалена, се вдигнаха Гирсоновите синове и Мерариевите синове, които носеха скинията.

18 С ледующими двинулись под своим знаменем войска лагеря Рувима. Над ними стоял Елицур, сын Шедеура.

После бе вдигнато знамето на Рувимовия стан според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур, Седиуровият син.

19 Ш елумиил, сын Цуришаддая, стоял над войском рода Симеона,

Над множеството на племето на Симеоновите синове беше Селумиил, Сурисадаевият син.

20 а Элиасаф, сын Дегуила, − над войском рода Гада.

А над множеството на племето на Гадовите синове беше Елиасаф, Деуиловият син.

21 З атем, неся священную утварь, в путь тронулись каафиты. Скинию нужно было ставить до их прихода на новое место.

Тогава се вдигнаха Каатовите синове, които носеха светилището, до пристигането на които скинията бе поставяна.

22 С ледующими двинулись под своим знаменем войска лагеря Ефрема. Над ними стоял Элишама, сын Аммиуда.

После бе вдигнато знамето на стана на Ефремовите синове според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама̀, Амиудовият син.

23 Г амалиил, сын Педацура, стоял над войском рода Манассии,

Над множеството на племето на Манасиевите синове беше Гамалиил, Федасуровият син.

24 а Авидан, сын Гидеония, − над войском рода Вениамина.

А над множеството на племето на Вениаминовите синове беше Авидан, Гедеоновият син.

25 П оследними, прикрывая тыл всех отрядов, двинулись под своим знаменем войска лагеря Дана. Над ними стоял Ахиезер, сын Аммишаддая.

После бе вдигнато знамето на стана на Дановите синове, последни от всички станове според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер, Амисадаевият син.

26 П агиил, сын Охрана, стоял над войском рода Асира,

Над множеството на племето на Асировите синове беше Фагеил, Охрановият син.

27 а Ахира, сын Енана − над войском рода Неффалима.

А над множеството на племето на Нефталимовите синове беше Ахирей, Енановият син.

28 Т аким был порядок шествия войск израильтян, когда они трогались в путь. Бог Сам ведет Свой народ

Така ставаше пътуването на израелтяните според устроените им множества, когато се вдигаха.

29 М оисей сказал Ховаву, сыну мадианитянина Рагуила, тестя Моисея: – Мы отправляемся в край, о котором Господь сказал: «Я отдам его вам». Пойдем с нами, и мы будем хорошо относиться к тебе, ведь Господь обещал Израилю доброе.

В това време Моисей каза на Овав, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевия тъст: Ние отиваме на онова място, за което Господ каза: Ще ви го дам. Ела заедно с нас и ще ти направим добро; защото Господ е обещал добро на Израел.

30 Т от ответил: – Нет, я не пойду. Я вернусь в свою землю к сородичам.

Но той му отвърна: Няма да дойда, а ще отида в своята си земя и при рода си.

31 Н о Моисей сказал: – Прошу, не оставляй нас. Ведь ты знаешь, где в пустыне нам поставить лагерь, и будешь нашим проводником.

А Моисей каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш къде трябва да разполагаме стан в пустинята и ще бъдеш око за нас.

32 Е сли ты пойдешь с нами, мы разделим с тобой все добро, которое нам даст Господь.

Ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на теб.

33 О ни тронулись в путь от горы Господа и шли три дня. Ковчег завета Господа шел перед ними эти три дня, указывая им место для отдыха,

И така пропътуваха тридневен път от Господнята планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях на тридневен път, за да им търси място за почивка.

34 а облако Господа было над ними днем, когда они трогались в путь, покидая лагерь.

А Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.

35 К огда ковчег трогался в путь, Моисей говорил. – Восстань, Господи! Да рассеются Твои недруги; да бегут перед Тобой ненавидящие Тебя.

Когато ковчегът се вдигаше на път, Моисей казваше: Стани, Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побегнат пред Теб онези, които Те мразят.

36 А когда ковчег останавливался, он говорил: – Господи, возвратись к несметным тысячам Израиля.

А когато се спираше, той казваше: Върни се, Господи, при десетките хиляди на Израелевите хиляди.