1 T he Lord said to Moses,

И Господ говорѝ на Моисей:

2 “ Make two silver horns of beaten silver. Use them for calling the people together and for having the people move on.

Направѝ си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за вдигане на становете.

3 W hen both horns sound, all the people will gather in front of you at the door of the meeting tent.

Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.

4 I f only one horn sounds, then the leaders, the heads of the families of Israel, will gather in front of you.

Ако засвирят само с едната тръба, тогава да се събират при тебе първенците, Израелевите хилядници.

5 W hen you blow the horn to tell of danger, the people whose tents are on the east side will leave.

А когато засвирите тревога, тогава да се вдигат становете, които са разположени към изток;

6 W hen you blow the horn to tell of danger a second time, the people whose tents are on the south side will leave. A horn telling of danger will be blown when they are to move on.

и когато засвирите тревога втори път, тогава да се вдигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се вдигат.

7 B ut when the people are to be gathered together, you will blow the horn without the sound of danger.

А когато трябва да се събере събранието, да свирите, обаче без да засвирите тревога.

8 A aron’s sons, the religious leaders, will blow the horns. This will be a Law for all your people forever.

Тръбачи да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.

9 W hen you go to war in your land against those who fight you, then sound the horns to tell of war. That way you will be remembered before the Lord your God, and be saved from those who hate you.

И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа, вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.

10 O n the days you are glad and at the time of your special suppers and on the first days of your months, blow the horns. Blow the horns over your burnt gifts and over your peace gifts. Then you will be remembered before your God. I am the Lord your God.” The Children of Israel Leave Sinai

И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над мирните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Йехова, вашият Бог. Начало на прехода от Синай до Моав

11 O n the twentieth day of the second month in the second year, the cloud was lifted from over the meeting tent of the Law.

Във втората година на двадесетия ден от втория месец облакът се издигна от скинията за плочите на свидетелството.

12 T he people of Israel moved on from the Desert of Sinai. Then the cloud came down and rested in the desert of Paran.

И израелтяните се вдигнаха от Синайската пустиня според реда на пътуването си; и облакът застана във Фаранската пустиня.

13 S o they moved for the first time as the Lord had told them through Moses.

Вдигнаха се първи път, както Господ заповяда чрез Моисей.

14 T he flag of the people of Judah left first, by their armies. Amminadab’s son Nahshon was the head of their army.

Първо се вдигна знамето на стана на Юдовите синове според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон, Аминадавовият син.

15 Z uar’s son Nethanel was the head of the men of Issachar.

Над множеството на племето на Исахаровите синове беше Натанаил, Суаровият син.

16 A nd Helon’s son Eliab was the head of the men of Zebulun.

А над множеството на племето на Завулоновите синове беше Елиав, Хелоновият син.

17 W hen the meeting tent was taken down, the sons of Gershon and Merari left carrying it.

Тогава, когато скинията бе свалена, се вдигнаха Гирсоновите синове и Мерариевите синове, които носеха скинията.

18 N ext the flag of the people of Reuben left, by their armies. Shedeur’s son Elizur was the head over this army.

После бе вдигнато знамето на Рувимовия стан според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур, Седиуровият син.

19 Z urishaddai’s son Shelumiel was the head of the men of Simeon.

Над множеството на племето на Симеоновите синове беше Селумиил, Сурисадаевият син.

20 D euel’s son Eliasaph was the head of the men of Gad.

А над множеството на племето на Гадовите синове беше Елиасаф, Деуиловият син.

21 T hen the Kohathites left, carrying the holy objects. The meeting tent was set up before they came to the next place.

Тогава се вдигнаха Каатовите синове, които носеха светилището, до пристигането на които скинията бе поставяна.

22 N ext the flag of the people of Ephraim left, by their armies. Ammihud’s son Elishama was the head over this army.

После бе вдигнато знамето на стана на Ефремовите синове според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама̀, Амиудовият син.

23 P edahzur’s son Gamaliel was the head of the men of Manasseh.

Над множеството на племето на Манасиевите синове беше Гамалиил, Федасуровият син.

24 G ideoni’s son Abidan was the head of the men of Benjamin.

А над множеството на племето на Вениаминовите синове беше Авидан, Гедеоновият син.

25 T hen the flag of the people of Dan left, by their armies. They followed behind all the people of Israel, to watch for danger. Ammishaddai’s son Ahiezer was the head over this army.

После бе вдигнато знамето на стана на Дановите синове, последни от всички станове според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер, Амисадаевият син.

26 O chran’s son Pagiel was the head of the men of Asher.

Над множеството на племето на Асировите синове беше Фагеил, Охрановият син.

27 A nd Enan’s son Ahira was the head of the men of Naphtali.

А над множеството на племето на Нефталимовите синове беше Ахирей, Енановият син.

28 T his was how the people of Israel moved on by their armies.

Така ставаше пътуването на израелтяните според устроените им множества, когато се вдигаха.

29 T hen Moses said to Hobab the son of Reuel the Midianite, Moses’ father-in-law, “We are going to the place the Lord said He will give to us. Come with us and we will do you good. For the Lord has promised good to Israel.”

В това време Моисей каза на Овав, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевия тъст: Ние отиваме на онова място, за което Господ каза: Ще ви го дам. Ела заедно с нас и ще ти направим добро; защото Господ е обещал добро на Израел.

30 B ut Hobab said to him, “I will not come. I will go to my own land and family.”

Но той му отвърна: Няма да дойда, а ще отида в своята си земя и при рода си.

31 M oses said, “I beg you, do not leave us. For you know where we should stay in the desert. You will be like eyes for us.

А Моисей каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш къде трябва да разполагаме стан в пустинята и ще бъдеш око за нас.

32 I f you go with us, we will do for you whatever good the Lord does for us.”

Ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на теб.

33 S o they traveled for three days from the mountain of the Lord with the special box with the Law of the Lord in front of them looking for a place for them to rest.

И така пропътуваха тридневен път от Господнята планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях на тридневен път, за да им търси място за почивка.

34 T he cloud of the Lord was over them during the day, when they moved on.

А Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.

35 W hen the special box of the Lord moved on, Moses said, “Rise up, O Lord! Let those who hate You be divided. Let those who hate You run away before You.”

Когато ковчегът се вдигаше на път, Моисей казваше: Стани, Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побегнат пред Теб онези, които Те мразят.

36 A nd when it rested, he said, “Return, O Lord, to the many thousands of Israel.”

А когато се спираше, той казваше: Върни се, Господи, при десетките хиляди на Израелевите хиляди.