1 T hen Joab was told, “See, the king is crying. He is filled with sorrow for Absalom.”

Известиха на Йоав: Царят плаче и тъжи за Авесалом.

2 S o the happiness of winning the battle that day was changed to sorrow for all the people. For they heard that day, “The king is filled with sorrow for his son.”

Така в онзи ден победата се превърна в печал сред целия народ. Защото в онзи ден народът чу да казват: Царят бил опечален за сина си.

3 S o the people were quiet as they went in secret into the city that day. They acted like people who are ashamed when they run away from a battle.

И през онзи ден народът влизаше в града скришно, като засрамени хора, които се спотайват, когато бягат от сражението.

4 T he king covered his face and cried out with a loud voice, “O my son Absalom, O Absalom, my son, my son!”

А царят покри лицето си и викаше силно: Сине мой, Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!

5 T hen Joab came into the house to the king and said, “Today you have covered the faces of all your servants with shame. Today they have saved your life and the lives of your sons and daughters, your wives and the women who act as your wives.

Тогава Йоав влезе при царя в къщата и каза: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти, живота на синовете и дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти.

6 B ut you love those who hate you, and hate those who love you. You have shown today that rulers and servants are nothing to you. For today I see that if Absalom were alive and all of us were dead, you would be pleased.

Понеже обичаш онези, които те мразят, а мразиш онези, които те обичат. Ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги. Днес разбрах, че ако Авесалом беше останал жив, а ние всички бяхме измрели днес, тогава щеше да ти е угодно.

7 S o now get up and go out and speak in kindness to your servants. I swear by the Lord that if you do not, for sure not a man will stay with you this night. And this will be worse for you than all the bad things that have happened to you since you were young.”

Стани сега, излез и говори насърчително на слугите си. Защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тази нощ нито един човек, а това ще бъде по-лошо за теб от всички злини, които са те сполетели от младостта ти до сега.

8 S o the king got up and sat in the gate. When they told all the people, “See, the king is sitting in the gate,” then all the people came to the king. David Returns to Jerusalem Now every man of Israel had run to his tent.

Тогава царят стана и седна в портата. И известиха на целия народ, като казаха: Царят седи в портата. И целият народ дойде при царя. А Израел беше побегнал, всеки в шатъра си. Давид се завръща в Йерусалим

9 A nd all the people in all the family groups of Israel were arguing. They said, “The king saved us from those who hate us. He saved us from the Philistines. But now he has run from Absalom and away from the land.

Тогава целият народ на всичките Израелеви племена се препираше, като казваше: Царят ни е избавил от ръката на неприятелите ни и той ни е освободил от ръката на филистимците, а сега побегна от земята заради Авесалом.

10 W e chose Absalom to rule over us and he has died in battle. So now why do you say nothing about bringing the king back?”

Сега, след като в сражението умря Авесалом, когото помазахме за цар над нас, защо не говорите нищо за възвръщането на царя?

11 T hen King David sent word to Zadok and Abiathar the religious leaders, saying, “Speak to the leaders of Judah. Say to them, ‘Why are you the last to bring the king back to his house? I have heard from all Israel for me to return to my house.

Тогава цар Давид прати до свещениците Садок и Авиатар да им кажат: Говорете на Юдовите старейшини: Защо вие сте последни да възвърнете царя в дома му, тъй като думите на целия Израел (според донесенията до царя) са да го възвърнат в дома му?

12 Y ou are my brothers. You are my bone and my flesh. Why should you be the last to bring back the king?’

Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът. Защо сте последни да възвърнете царя?

13 A nd say to Amasa, ‘Are you not my bone and my flesh? May God do so to me, and more also, if you will not be the captain of my army at all times instead of Joab.’”

А най-вече на Амаса кажете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог - да! - и повече да прибави, ако ти не бъдеш винаги военачалник пред мене вместо Йоав.

14 H e changed the hearts of all the men of Judah as if they were one man. So they sent word to the king, saying, “Return, you and all your servants.”

И той склони сърцата на всичките Юдови мъже като на един човек; така че те пратиха до царя да му кажат: Върни се ти и всички твои слуги.

15 S o the king returned and came as far as the Jordan. Judah came to Gilgal to meet the king and bring him over the Jordan.

И така, царят се върна и дойде до Йордан. А Юда дойде до Галгал, за да посрещне царя и да преведе царя през Йордан.

16 T hen Gera’s son Shimei, the Benjamite from Bahurim, came down in a hurry with the men of Judah to meet King David.

Тогава вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, побърза да слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давид.

17 T here were 1, 000 men of Benjamin with him. And Ziba the servant of the family of Saul came with his fifteen sons and twenty servants. They rushed to the king at the Jordan.

С него бяха хиляда мъже от Вениамин, също и слугата на Сауловия дом Сива, петнадесетте му сина и двадесет слуги. Те бързо преминаха Йордан да отидат при царя.

18 T hey crossed the river to bring over those of the king’s house, and to do what pleased him. Gera’s son Shimei fell down in front of the king as he was about to cross the Jordan. David Is Good to Shimei

После премина ладия, за да преведе семейството на царя и да му послужи за каквото би му се видяло за добре. И Семей, Гираевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Йордан, и каза на царя:

19 H e said to the king, “Let not my lord think I am guilty. Do not remember what your servant did wrong on the day when my lord the king left Jerusalem. Let not the king take it to heart.

Нека не ми вменява господарят ми беззаконие. Нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми, царят, излизаше от Йерусалим, и да не го сложи царят в сърцето си.

20 F or your servant knows that I have sinned. So I have come today. I am the first of all the family of Joseph to come down to meet my lord the king.”

Защото аз, слугата ти, признавам, че съгреших. Затова дойдох днес пръв от целия Йосифов дом, за да сляза и посрещна господаря си, царя.

21 B ut Zeruiah’s son Abishai answered, “Should not Shimei be put to death for this? He spoke against the Lord’s chosen one.”

Но Ависей, Саруиният син, каза: Не трябва ли да бъде убит Семей затова, че прокле Господния помазаник?

22 B ut David said, “What have I to do with you, O sons of Zeruiah? Why should you be against me this day? Should any man be put to death in Israel today? For do I not know that this day I am king of Israel?”

А Давид отговори: Какво има между мен и вас, Саруини синове, че ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит човек днес в Израел? Защото не зная ли, че аз съм днес цар над Израел?

23 T he king said to Shimei, “You will not die.” And the king gave him his promise. David Is Good to Mephibosheth

И царят каза на Семей: Няма да умреш. И царят му се закле.

24 T hen Saul’s grandson Mephibosheth came down to meet the king. He had not dressed his feet, trimmed the hair of his face, or washed his clothes, from the day the king left until the day he returned in peace.

Също и Сауловият син, Мемфивостей, слезе да посрещне царя. Той нито краката си беше умил, нито брадата си пригладил, нито дрехите си изпрал от деня, когато царят беше заминал, до деня, когато се върна с мир.

25 W hen he came from Jerusalem to meet the king, David said to him, “Why did you not go with me, Mephibosheth?”

А когато дойде от Йерусалим да посрещне царя, царят му каза: Защо не дойде с мене, Мемфивостей?

26 H e answered, “O my lord the king, my servant lied to me. Your servant had said to him, ‘Get a donkey ready for me to travel on, so I may go with the king.’ Because your servant cannot walk.

А той отговори: Господарю мой, царю, слугата ми ме измами, като каза: Ще си оседлая един осел, за да се кача на него, за да ида с царя, понеже слугата ти е хром.

27 A nd he has spoken against me to my lord the king. But my lord the king is like the angel of God. So do what you think is best.

И той е наклеветил слугата ти на господаря ми, царя. Но господарят ми, царят, е като Божий ангел; и така, направѝ каквото ти се вижда угодно.

28 F or all those of my father’s house were nothing but dead men in front of my lord the king. But you set your servant among those who ate at your own table. What right do I have to complain any more to the king?”

Защото целият ми бащин дом можеше да се определи за смърт пред господаря ми, царя. Но при все това ти постави слугата си между онези, които ядяха на трапезата ти. Затова какво право имам аз вече да се оплаквам още на царя?

29 T he king said to him, “Why speak any more of how things are with you? I have decided that you and Ziba should divide the land.”

Царят му каза: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите.

30 M ephibosheth said to the king, “Let him take it all, since my lord the king has come home and is safe.” David Is Good to Barzillai

А Мемфивостей отвърна на царя: Дори всичките нека вземе той, тъй като господарят ми, царят, се е върнал в дома си с мир.

31 N ow Barzillai of Gilead had come down from Rogelim. He went on to the Jordan with the king, to lead him over the river.

Също и галаадецът Верзелай слезе от Рогелим и премина Йордан с царя, за да го изпрати отвъд Йордан.

32 B arzillai was eighty years old. He had given food to the king while he stayed at Mahanaim, for he was a very rich man.

А Верзелай беше много стар, на възраст осемдесет години. Беше прехранвал царя, когато Давид пребиваваше в Маханаим, защото беше много богат човек.

33 T he king said to Barzillai, “You cross over with me, and I will take care of you with me in Jerusalem.”

И царят каза на Верзелай: Премини с мен и ще те издържам при себе си в Йерусалим.

34 B ut Barzillai said to the king, “How much longer have I to live, that I should go up with the king to Jerusalem?

А Верзелай отвърна на царя: Колко е числото на годините на живота ми, за да отида с царя в Йерусалим?

35 I am now eighty years old. Can I know the difference between good and bad? Can your servant taste what I eat or what I drink? Can I hear the voice of singing men and women any more? Why should your servant be an added problem to my lord the king?

Днес съм на възраст осемдесет години. Мога ли да различавам между добро и лошо? Може ли слугата ти да усеща какво яде или какво пие? Мога ли да чуя вече гласа на певците или певиците? И така, защо слугата ти да бъде още товар на господаря ми, царя?

36 Y our servant will only cross over the Jordan with the king. Why should the king reward me in this good way?

Слугата ти е помислил да премине Йордан с царя само за малко разстояние; а защо царят да ми даде за това такова възнаграждение?

37 L et your servant return, that I may die in my own city near the grave of my father and mother. But here is your servant Chimham. Let him cross over with my lord the king. And do for him what is good in your eyes.”

Нека се върне слугата ти, за да умра в града си при гроба на баща си и майка си. Но, ето, слугата ти Хамаам, той нека премине с господаря ми, царя; и стори с него, както ти се вижда угодно.

38 T he king answered, “Chimham will cross over with me. And I will do for him what is pleasing to you. I will do for you whatever you ask.”

Тогава царят каза: Хамаам ще премине с мен. Аз ще му сторя, каквото на тебе се вижда угодно; а и на тебе ще сторя всичко, каквото поискаш от мен.

39 A ll the people crossed over the Jordan, and the king also. Then the king kissed Barzillai and prayed that good would come to him. And Barzillai returned to his own home. Judah and Israel Argue over the King

И така целият народ премина Йордан. След като царят премина, той целуна Верзелай и го благослови; и той се върна у дома си.

40 T he king went on to Gilgal, and Chimham went with him. And all the people of Judah and half the people of Israel went with the king.

След това царят продължи пътя си до Галгал. Хамаам замина с него; заедно с целия Юдов народ, както и половината от Израелевия народ, съпроводиха царя.

41 T hen all the men of Israel came to the king and said to him, “Why have our brothers the men of Judah stolen you away? Why have they brought the king and those of his family over the Jordan, and all David’s men with him?”

Тогава всички Израелеви мъже дойдоха при царя и му казаха: Защо те откраднаха братята на Юдовите мъже и съпроводиха царя и семейството му през Йордан заедно с всички Давидови мъже?

42 A ll the men of Judah answered the men of Israel, “Because the king is a close brother to us. Why are you angry about this? Has the king paid for our food? Has he given us any gift?”

А всички Юдови мъже отговориха на Израелевите мъже: Защото царят е наш сродник. Защо се сърдите за това? Дали изядохме нещо от царя или даде ли ни той някакъв дар?

43 B ut the men of Israel said to the men of Judah, “We have ten shares in the king. So we have more right to David than you. Why then did you hate us? Were we not the first to speak of bringing back our king?” But the words of the men of Judah had more anger than the words of the men of Israel.

А Израелевите мъже отговориха на Юдовите мъже: Ние имаме десет части в царя и даже имаме по-голямо право над Давид от вас. Защо ни пренебрегнахте? Не говорихме ли ние първи да възвърнем царя си? Но думите на Юдовите мъже бяха по-остри от думите на Израелевите мъже.