1 W hen Sanballat heard that we were building the wall again, he became very angry. He was filled with anger and he made fun of the Jews.

А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, се разгневи, възнегодува силно и се присмя на юдеите.

2 H e said to his brothers and the rich men of Samaria, “What are these weak Jews doing? Are they going to build things again for themselves? Will they give gifts on the altar in worship? Will they finish in a day? Will they get good stones for building from the dust, seeing they are burned?”

И говорѝ пред братята си и пред самарийската войска: Какво правят тези окаяни юдеи? Ще се закрепят ли? Ще жертват ли? Ще свършат ли за един ден? Ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели?

3 T obiah the Ammonite was near him and said, “If a fox would jump on what they build, he would break their stone wall down!”

А амонецът Товия, който беше при него, каза: Даже това, което градят, ако лисица се покачи по него, ще събори каменната им стена.

4 H ear, O our God, how we are hated! Return their shame on their own heads. Let them be taken as servants to a strange land.

Чуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави и ги предай на разграбване в земя, където ще са пленници.

5 D o not forgive their sin. Do not let their sin be covered from Your eyes. For they have made much fun of the builders.

Не покривай беззаконието им и грехът им да не се изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред тези, които градят.

6 B ut we built the wall, and the whole wall was joined together to half its height, for the people had a mind to work.

Така съградихме стената; и стената бе свързана цялата до половината от височината си; защото народът имаше присърце работата.

7 W hen Sanballat, Tobiah, the Arabs, the Ammonites and the Ashdodites heard that the work of building the walls of Jerusalem went on, and that the broken places began to be closed, they were very angry.

Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на йерусалимските стени напредвало и че проломите почнали да се затварят, много се разгневиха;

8 A nd all of them made plans together to come and fight against Jerusalem and cause trouble in it.

и всички заедно се наговориха да дойдат и да воюват против Йерусалим, и да го разрушат.

9 B ut we prayed to our God because of them. And we had men watching for them day and night.

А ние се помолихме на своя Бог и поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем, понеже се бояхме от тях.

10 S o in Judah it was said, “Those who carry the loads are becoming weaker, and there is much dust. We are not able to work on the wall.”

Но Юда каза: Силата на носачите на товари вече отслабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.

11 T hose who hated us said, “They will not know it or see us until we are among them, kill them, and stop the work.”

А неприятелите ни казаха: Няма да усетят, нито да видят, докато дойдем сред тях и ги избием, и спрем работата.

12 W hen the Jews who lived by them came, they told us ten times, “They will come up against us from all the places where they live.”

И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, казаха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, оттам ще дойдат върху нас.

13 S o I put men in the lowest parts of the places behind the wall, in the open places. I put the people in place by their families with their swords, spears and bows.

Затова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места - поставих народа по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.

14 W hen I saw their fear, I got up and said to the rulers and leaders and the rest of the people, “Do not be afraid of them. Remember the Lord Who is great and honored with fear. And fight for your brothers, your sons, your daughters, your wives, and your houses.”

След като разгледах, станах и казах на благородните, на по-първите хора и на останалия народ: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ и се бийте за братята си, за синовете и дъщерите си, за жените и домовете си.

15 W hen those who hated us heard that it was known to us, and that God had brought trouble to their plan, then all of us returned to the wall. Each one returned to his work.

А когато неприятелите ни чуха, че намерението им ни е било известно и че Бог е осуетил проекта им, ние всички се върнахме на стената, всеки към работата си.

16 F rom that day on, half of my servants did the work while half of them held the spears, battle-coverings, bows, and battle-clothes. And the captains stood behind the whole house of Judah.

И от това време нататък половината от слугуващите ми бяха на работата, а другата половина от тях държаха копията, малките щитове, лъковете и броните; и началниците насърчаваха целия Юдов дом.

17 T hose who were building the wall and those who carried loads did their work with one hand, and held something to fight with in the other hand.

Всеки един от онези, които градеха стената и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието;

18 E ach builder wore his sword at his side as he built. The man who blew the horn stood beside me.

и всеки от зидарите имаше меча, си опасан на кръста си, и така градеше. А този, който свиреше с тръбата, беше до мене.

19 I said to the rulers, leaders, and the rest of the people, “There is very much work to do, and we are separated on the wall far from one another.

Тогава казах на благородните, на по-първите хора и на останалия народ: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от друг;

20 I n whatever place you hear the sound of the horn, gather together to us there. Our God will fight for us.”

затова, където чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас.

21 S o we did the work with half of them holding spears from sunrise until the stars came out.

Така вършехме работата; половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите.

22 A t that time I also said to the people, “Let every man and his servant spend the night within Jerusalem so they may watch for us during the night and work during the day.”

И в същото време казах на народа: Всеки със слугата си нека нощува сред Йерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем.

23 S o none of us, I, my brothers, my servants, or the soldiers who followed me, took off our clothes. Each man kept something to fight with in his hand, even when he went to wash.

И така, нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха - никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше оръжието си даже когато отиваше на водата да се мие.