1 I n the year of King Uzziah’s death, I saw the Lord sitting on a throne, high and honored. His long clothing spread out and filled the house of God.

В годината, когато умря цар Озия, видях Господа, седнал на висок и издигнат престол и полите Му изпълваха храма.

2 S eraphim stood above Him, each having six wings. With two he covered his face, and with two he covered his feet, and with two he flew.

Над Него стояха серафимите, всеки от които имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си и с две летеше.

3 O ne called out to another and said, “Holy, holy, holy, is the Lord of All. The whole earth is full of His shining-greatness.”

Те викаха един през друг: Свят, свят, свят Господ на Силите! Славата Му изпълва цялата земя.

4 A nd the base of the doorways shook at the voice of him who called out, while the house of God was filled with smoke.

И основите на праговете се поклатиха от гласа на онези, които викаха, и домът се напълни с дим.

5 T hen I said, “It is bad for me, for I am destroyed! Because I am a man whose lips are unclean. And I live among a people whose lips are unclean. For my eyes have seen the King, the Lord of All.”

Тогава казах: Горко ми, защото загинах; тъй като съм човек с нечисти устни и живея между хора с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.

6 T hen one of the seraphim flew to me, with a burning coal which he had taken from the altar using a special tool.

Тогава при мене долетя един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, който беше взел с щипци от олтара.

7 H e touched my mouth with it, and said, “See, this has touched your lips, and your guilt is taken away. Your sin is forgiven.”

И като го допря до устата ми, каза: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти бе отнето и грехът ти бе умилостивен.

8 T hen I heard the voice of the Lord, saying, “Whom should I send? Who will go for Us?” Then I said, “Here am I. Send me!”

После чух гласа на Господа, Който казваше: Кого да изпратя? И кой ще отиде заради Нас? Тогава казах: Ето ме, изпрати мене.

9 H e said, “Go, and tell these people, ‘You hear and hear but do not understand. You look and look but do not see.’

Той каза: Иди, кажи на този народ: С уши непрекъснато ще чувате, но няма да схванете, и с очи непрекъснато ще гледате, но няма да разберете.

10 M ake the hearts of these people hard. May their ears hear little and their eyes see little. Or they will see with their eyes and hear with their ears and understand with their hearts, and turn again and be healed.”

Направи да закоравее сърцето на този народ и направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, да не би да гледат с очите си и да слушат с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат и да бъдат изцелени.

11 T hen I said, “Lord, how long?” And He answered, “Until cities are destroyed and empty, and until houses are without people and the land is laid waste.

Тогава казах: Господи, докога? А Той отговори: Докато запустеят градовете, за да няма жител, и къщите, за да няма човек, и страната да запустее съвсем;

12 U ntil the Lord has taken men far away, and there are many places with no people in the land.

докато Господ отдалечи хората и напуснатите места сред земята бъдат много.

13 Y et one tenth part of the people will stay in it. But it will be burned again, like an oak tree whose roots are still there when it is cut down. The holy seed is all that will be left (of Israel).”

Но още ще остане в нея една десета част и тя ще бъде разорена; но както на теревинта и дъба пънът им остава, когато бъдат отсечени, така светият род ще бъде пънът ѝ.