1 W hen David had finished speaking to Saul, the soul of Jonathan became one with the soul of David. Jonathan loved him as himself.

И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа.

2 S aul took David that day, and would not let him return to his father’s house.

В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.

3 T hen Jonathan made an agreement with David, because he loved him as himself.

Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа.

4 J onathan took off his long coat and gave it to David. He gave him his battle-clothes, his sword, his bow and his belt also.

Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.

5 D avid went everywhere that Saul sent him, and did well. Saul had him lead the men of war. And it was pleasing to all the people and to Saul’s servants.

И Давид отиваше навсякъде, където го пращаше Саул, и постъпваше разумно. И Саул го постави над военните мъже; и това се харесваше на целия народ, а също и на Сауловите служители.

6 W hen David returned from killing the Philistine, the women came out of all the cities of Israel, singing and dancing, to meet King Saul, playing songs of joy on timbrels.

А като се връщаха от поражението на Давид над филистимците, жените излизаха от всички Израелеви градове, пееха и танцуваха при посрещането на цар Саул, с тъпанчета, с кимвали и много радостни.

7 T he women sang as they played, and said, “Saul has killed his thousands, and David his ten thousands.”

И жените, като танцуваха, пееха ответно: Саул порази хиляди, а Давид - десетки хиляди.

8 T hen Saul became very angry. This saying did not please him. He said, “They have given David honor for ten thousands, but for me only thousands. Now what more can he have but to be king?”

А Саул се разсърди много и тези думи го оскърбиха, и каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?

9 A nd Saul was jealous and did not trust David from that day on.

И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давид с лошо око.

10 T he next day a bad spirit sent from God came upon Saul with power. He acted like a crazy man in his house, while David was playing the harp. Saul had a spear in his hand,

А на следващия ден зъл дух от Бога нападна Саул и той беснееше сред къщата си. И Давид свиреше с арфата си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.

11 a nd he threw the spear, thinking, “I will nail David to the wall.” But David jumped out of his way twice.

И Саул хвърли копието си, като каза: Ще прикова Давид чак до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.

12 S aul was afraid of David, because the Lord was with him but had left Saul.

И Саул се страхуваше от Давид, понеже Господ беше с него, а от Саул се беше оттеглил.

13 S o Saul made David go away from him, and had him lead a thousand men. And David went out to the people.

Затова Саул го отстрани от себе си и го постави хилядник; и той излизаше и влизаше сред народа.

14 D avid did well in all that he did, because the Lord was with him.

Давид постъпваше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.

15 W hen Saul saw how well he did, he was afraid of him.

Затова Саул, като гледаше, че Давид постъпва много разумно, се страхуваше от него.

16 B ut all Israel and Judah loved David, for he went out and came in before them. David Marries Saul’s Daughter

А целият Израел и Юда обичаха Давид, понеже излизаше и влизаше сред тях.

17 T hen Saul said to David, “Here is my older daughter Merab. I will give her to you as a wife, if you only work for me with strength of heart and fight the Lord’s battles.” For Saul thought, “I will not go against him. Let the Philistines go against him.”

Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава - нея ще ти дам за жена; само ми служѝ храбро и воювай в Господните войни. Защото Саул си мислеше: Нека моята ръка не се вдига върху него, а ръката на филистимците нека се вдигне върху него.

18 D avid said to Saul, “Who am I? What is my life or my father’s family in Israel, that I should be the king’s son-in-law?”

А Давид отговори на Саул: Кой съм аз, какъв е животът ми и какво е бащиното ми семейство в Израел, за да стана царски зет?

19 B ut at the time when Saul’s daughter Merab should have been given to David, she was given to Adriel the Meholathite for a wife.

Обаче по времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давид, тя беше дадена на меолатянина Адриил за жена.

20 N ow Saul’s daughter Michal loved David. When they told Saul, it pleased him.

А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давид и когато казаха за това на Саул, той остана доволен.

21 S aul thought, “I will give her to David. I will use her to trap him, and the Philistines will go against him.” So Saul said to David a second time, “Now you may be my son-in-law.”

Саул каза: Ще му я дам, за да му бъде примка и за да се вдигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давид втори път: Днес ще ми станеш зет.

22 T hen Saul told his servants, “Speak to David in secret. Tell him, ‘See, the king is happy with you, and all his servants love you. So now become the king’s son-in-law.’”

И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и му кажете: Виж, царят е благосклонен към теб и всичките му служители те обичат; стани зет на царя.

23 S o Saul’s servants said this to David. But David said, “Is it not important to you to become the king’s son-in-law? I am only a poor man and am not very respected.”

И така, Сауловите служители говореха тези думи на Давид. Но Давид каза: Лесно ли ви се вижда някой да стане царски зет? Аз съм беден и нищожен човек.

24 S aul’s servants told Saul what David had said.

И служителите на Саул му известиха какво беше казал Давид.

25 T hen Saul said, “Say to David, ‘The king wants no marriage gift except the pieces of skin from the sex parts of a hundred Philistines, to punish those who hate the king.’” Saul planned to have the Philistines kill David.

А Саул нареди: Кажете следното на Давид: Царят не иска вено, а сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските неприятели. Но Саул замисляше Давид да бъде убит от филистимците.

26 W hen his servants told this to David, it pleased him to become the king’s son-in-law. Before the time was finished,

А когато служителите му казаха на Давид тези думи, той се съгласи да стане зет на царя. Затова и преди да изминат определените за това дни,

27 D avid and his men went and killed 200 Philistine men. Then David brought their pieces of flesh and gave all of them to the king, that he might become the king’s son-in-law. So Saul gave him his daughter Michal for a wife.

Давид стана и отиде заедно с мъжете си и уби двеста мъже от филистимците. Той донесе краекожията им и ги даде всичките на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.

28 W hen Saul saw and knew that the Lord was with David and that his daughter Michal loved him,

Така Саул видя и разбра, че Господ беше с Давид. А Сауловата дъщеря Михала го обичаше.

29 S aul was even more afraid of David. So he hated David always.

И така, Саул още повече се страхуваше от Давид и му стана враг завинаги.

30 T hen the Philistine leaders went out to battle. And when they did, David acted with more wisdom than all the servants of Saul. So his name became very important.

А филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всички Саулови служители, така че името му беше на голяма почит.