1 T hese are the lands which the people of Israel received in the land of Canaan. They were given to them as a gift by Eleazar the religious leader, Joshua the son of Nun, and the heads of the fathers’ houses of the families of the people of Israel.

А ето наследството, което израелтяните взеха в Ханаанската земя, което им разделиха свещеникът Елеазар и Исус, Навиновият син, и началниците на бащините домове от племената на израелтяните.

2 T heir share was decided upon by drawing names, as the Lord told Moses, for the nine families and the half-family group.

С жребий бе разделено наследството на тези девет и половина племена, както Господ беше заповядал чрез Моисей.

3 F or Moses had given land to the two families and the half-family group east of the Jordan. But he did not give land to the Levites among them.

Защото Моисей беше дал наследството на двете и половина племена отвъд Йордан; но на левитите не даде наследство заедно с тях.

4 B ecause the sons of Joseph were two families, Manasseh and Ephraim. And they did not give part of the land to the Levites. They only gave them cities to live in, with fields for their animals and whatever they had.

Защото Йосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не дадоха дял в тази земя, а само градове за живеене с пасбища за добитъка им и за стоката им.

5 T he people of Israel did just as the Lord had told Moses. They divided the land.

Както Господ беше заповядал на Моисей, така направиха израелтяните, като разделиха земята.

6 T hen the sons of Judah came to Joshua in Gilgal. Caleb the son of Jephunneh the Kenizzite said to him, “You know what the Lord said to Moses the man of God about you and me in Kadesh-barnea.

В това време Юдовите синове дойдоха при Исус в Галгал и Халев, син на Ефония, Кенезеца, му каза: Ти знаеш какво е говорил Господ на Божия човек Моисей за мен и за тебе в Кадис-варни.

7 I was forty years old when the Lord’s servant Moses sent me from Kadesh-barnea to spy out the land. I returned with news for him as it was in my heart.

Аз бях на четиридесет години, когато Господният слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и му донесох известие според това, което бях видял.

8 M y brothers who went up with me made the heart of the people weak with fear. But I followed the Lord my God with all my heart.

Братята ми обаче, които бяха дошли с мен, обезсърчиха народа; но аз последвах напълно Господа, моя Бог.

9 S o Moses promised on that day, ‘For sure the land where your foot has stepped will be a gift to you and your children forever. Because you have followed the Lord my God with all your heart.’

Затова в същия ден Моисей се закле с думите: Земята, на която стъпиха краката ти, ще бъде наследство на теб и на потомците ти завинаги, защото ти напълно последва Господа, моя Бог.

10 N ow see, the Lord has let me live, as He said, these forty-five years since the Lord spoke this word to Moses while Israel walked in the desert. Today I am eighty-five years old.

И така, Господ ме е опазил жив, както каза, през тези четиридесет и пет години, откакто Господ говорѝ това на Моисей, когато Израел се луташе из пустинята; и сега аз съм на осемдесет и пет години.

11 I am as strong today as I was the day Moses sent me. I am as strong now as I was then, for war, or for anything.

Днес аз съм толкова силен, колкото в деня, когато Моисей ме изпрати. Каквато беше силата ми тогава, такава е и сега - да воювам, да излизам и да влизам.

12 S o now give me this hill country the Lord spoke about on that day. For you heard then that big powerful men were there, with strong cities with high walls. If the Lord will be with me, I will drive them out just as the Lord said.”

И така, дай ми сега тази хълмиста земя, за която Господ каза тогава; защото ти чу в онзи ден, че там имало енакими и големи укрепени градове. Дано Господ бъде с мен и аз ще ги изгоня, както Господ каза.

13 S o Joshua prayed that God would favor him. And he gave Hebron to Caleb the son of Jephunneh for his share.

Тогава Исус благослови Халев, Ефониевия син, и му даде Хеврон за наследство.

14 H ebron became the land of Caleb the son of Jephunneh the Kenizzite to this day. Because he followed the Lord God of Israel with all his heart.

Хеврон стана притежание на Халев, син на Ефония, Кенезеца, както е и до днес, защото той последва напълно Господа, Израелевия Бог.

15 T he name of Hebron had been Kiriath-arba. For Arba was the most powerful among the big powerful men. Then the land had rest from war.

Преди това името на Хеврон беше Кириат-Арва; а Арва беше голям човек между енакимите. И земята утихна от война.