1 ¶ This is the inheritance of the sons of Israel in the land of Canaan, which Eleazar the priest and Joshua, the son of Nun, and the heads of the fathers of the tribes of the sons of Israel, distributed unto them.

А ето наследството, което израелтяните взеха в Ханаанската земя, което им разделиха свещеникът Елеазар и Исус, Навиновият син, и началниците на бащините домове от племената на израелтяните.

2 T heir inheritance was by lot, as the LORD had commanded by the hand of Moses, to be given to the nine tribes and to the half tribe.

С жребий бе разделено наследството на тези девет и половина племена, както Господ беше заповядал чрез Моисей.

3 F or Moses had given the inheritance of two tribes and half a tribe on the other side of the Jordan, but unto the Levites he gave no inheritance among them.

Защото Моисей беше дал наследството на двете и половина племена отвъд Йордан; но на левитите не даде наследство заедно с тях.

4 F or the sons of Joseph were two tribes, Manasseh and Ephraim, and they gave no part unto the Levites in the land except cities to dwell in with their suburbs for their livestock and for their substance.

Защото Йосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не дадоха дял в тази земя, а само градове за живеене с пасбища за добитъка им и за стоката им.

5 A s the LORD had commanded Moses, so the sons of Israel did regarding the dividing of the land.

Както Господ беше заповядал на Моисей, така направиха израелтяните, като разделиха земята.

6 ¶ Then the sons of Judah came unto Joshua in Gilgal, and Caleb, the son of Jephunneh the Kenezite, said unto him, Thou knowest the thing that the LORD said unto Moses, the man of God, concerning me and thee in Kadeshbarnea.

В това време Юдовите синове дойдоха при Исус в Галгал и Халев, син на Ефония, Кенезеца, му каза: Ти знаеш какво е говорил Господ на Божия човек Моисей за мен и за тебе в Кадис-варни.

7 I was forty years old when Moses, the slave of the LORD, sent me from Kadeshbarnea to spy out the land, and I brought him word again as it was in my heart,

Аз бях на четиридесет години, когато Господният слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и му донесох известие според това, което бях видял.

8 b ut my brethren that went up with me made the heart of the people melt; but I entirely followed the LORD my God.

Братята ми обаче, които бяха дошли с мен, обезсърчиха народа; но аз последвах напълно Господа, моя Бог.

9 A nd Moses swore on that day, saying, Surely the land on which thy feet have trodden shall be thy inheritance and thy sons’ for ever because thou hast entirely followed the LORD my God.

Затова в същия ден Моисей се закле с думите: Земята, на която стъпиха краката ти, ще бъде наследство на теб и на потомците ти завинаги, защото ти напълно последва Господа, моя Бог.

10 A nd now, behold, the LORD has caused me to live, as he said, these forty-five years from the time that the LORD spoke these words unto Moses, while Israel has walked in the wilderness; and now, behold, I am this day eighty-five years old.

И така, Господ ме е опазил жив, както каза, през тези четиридесет и пет години, откакто Господ говорѝ това на Моисей, когато Израел се луташе из пустинята; и сега аз съм на осемдесет и пет години.

11 A s yet I am as strong today as I was in the day that Moses sent me; as my strength was then, even so is my strength now, for war and to go out and to come in.

Днес аз съм толкова силен, колкото в деня, когато Моисей ме изпрати. Каквато беше силата ми тогава, такава е и сега - да воювам, да излизам и да влизам.

12 N ow, therefore, give me this mountain, of which the LORD spoke in that day; for thou didst hear in that day how the Anakims were there and that the cities were great and strong; peradventure, the LORD will be with me, and I shall drive them out, as the LORD said.

И така, дай ми сега тази хълмиста земя, за която Господ каза тогава; защото ти чу в онзи ден, че там имало енакими и големи укрепени градове. Дано Господ бъде с мен и аз ще ги изгоня, както Господ каза.

13 T hen Joshua blessed him and gave unto Caleb, the son of Jephunneh, Hebron as inheritance.

Тогава Исус благослови Халев, Ефониевия син, и му даде Хеврон за наследство.

14 H ebron, therefore, became the inheritance of Caleb, the son of Jephunneh the Kenezite, unto this day because he entirely followed the LORD God of Israel.

Хеврон стана притежание на Халев, син на Ефония, Кенезеца, както е и до днес, защото той последва напълно Господа, Израелевия Бог.

15 A nd the name of Hebron before was Kirjatharba; Arba had been a great man among the Anakims. And the land had rest from war.

Преди това името на Хеврон беше Кириат-Арва; а Арва беше голям човек между енакимите. И земята утихна от война.