1 ¶ For the kingdom of the heavens is like unto a man, the husband of a house, who went out early in the morning to hire labourers into his vineyard.

Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

2 A nd when he had agreed with the labourers for a denarius a day, he sent them into his vineyard.

И като се договори с работниците за по един пеняз на ден, ги прати на лозето си.

3 A nd he went out about the third hour and saw others standing idle in the marketplace

И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара безделни;

4 a nd said unto them, Go ye also into the vineyard, and whatever is right I will give you. And they went.

и на тях каза: Идете и вие на лозето; и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.

5 A gain he went out about the sixth and ninth hour and did likewise.

Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.

6 A nd about the eleventh hour he went out and found others standing idle and said unto them, Why stand ye here all the day idle?

А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите тук цял ден без работа?

7 T hey say unto him, Because no one has hired us. He said unto them, Go ye also into the vineyard, and whatever is right, that shall ye receive.

Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще получите.

8 S o when evening was come, the lord of the vineyard said unto his steward, Call the labourers and give them their hire, beginning from the last unto the first.

Като се свечери, стопанинът на лозето каза на своя управител: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.

9 A nd when those came that were hired about the eleventh hour, they received every man a denarius.

И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един пеняз.

10 B ut when the first came, they supposed that they should have received more but they likewise received each one a denarius.

А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз, но и те получиха по един пеняз.

11 A nd when they had received it, they murmured against the husband of the house,

И като получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

12 s aying, These last have worked but one hour, and thou hast made them equal unto us who have borne the burden and heat of the day.

Тези, последните, работиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

13 B ut he answered one of them and said, Friend, I do thee no wrong; didst not thou agree with me for a denarius?

А той отговори на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли договори с мене за един пеняз?

14 T ake that which is thine and go, for I desire to give unto this last one, even as unto thee.

Вземи си своето и си иди; моята воля е да дам на този, последния, както и на тебе.

15 I s it not lawful for me to do what I will with mine own? Is thine eye evil because I am good?

Не ми ли е позволено да правя със своето богатство каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?

16 S o the first shall be last, and the last first; for many are called, but few are chosen.

Така последните ще бъдат първи, а първите - последни. Трето предсказание за страданията и възкресението

17 ¶ And Jesus going up to Jerusalem took the twelve disciples apart in the way and said unto them,

И когато Исус отиваше към Йерусалим, взе само дванадесетте ученици и по пътя им каза:

18 B ehold, we go up to Jerusalem, and the Son of man shall be betrayed unto the princes of the priests and unto the scribes, and they shall condemn him to death

Ето, изкачваме се към Йерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт

19 a nd shall deliver him to the Gentiles to mock and to scourge and to crucify; and the third day he shall rise again.

и ще го предадат на езичниците, за да Му се подиграват, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен. Искането на Зеведеевите синове

20 ¶ Then the mother of the sons of Zebedee came to him with her sons, worshipping him and desiring a certain thing of him.

Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.

21 A nd he said unto her, What dost thou desire? She said unto him, Grant that these my two sons may sit the one on thy right hand and the other on the left in thy kingdom.

А Той ѝ каза: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тези мои двама сина да седнат до Тебе в Твоето царство - единият отдясно, а другият отляво.

22 B ut Jesus answered and said, Ye know not what ye ask. Are ye able to drink of the cup that I shall drink of and to be baptized with the baptism that I am baptized with? They say unto him, We are able.

А Исус отговори: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? И да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Казаха Му: Можем.

23 A nd he said unto them, Ye shall drink indeed of my cup and be baptized with the baptism that I am baptized with; but to sit on my right hand and on my left is not mine to give, but it shall be given to those for whom it is prepared of my Father.

Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да седнете отдясно и отляво на Мене не е Мое право да реша. То ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец.

24 A nd when the ten heard it, they were moved with indignation against the two brothers.

А десетимата, като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

25 B ut Jesus called them unto him and said, Ye know that the princes of the Gentiles exercise dominion over them, and those that are great wield power over them.

Но Исус ги повика и каза: Вие знаете, че князете на народите господаруват над тях и големците им властват над тях.

26 B ut it shall not be so among you, but whosoever will be great among you, let him be your minister;

Но между вас няма да бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

27 a nd whosoever will be chief among you, let him be your slave,

и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

28 e ven as the Son of man came not to be ministered unto, but to minister and to give his life a ransom for many.

също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина. Изцеляване на двама слепци в Йерихон

29 ¶ And as they departed from Jericho, a great multitude followed him.

И като излизаха от Йерихон, голямо множество вървеше след Него.

30 A nd, behold, two blind men sitting by the way side, when they heard that Jesus passed by, cried out, saying, Lord, Son of David, have mercy on us.

И, ето, двама слепци, които седяха край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!

31 A nd the multitude rebuked them, that they should be silent; but they cried the more, saying, Lord, Son of David, have mercy on us.

А народът ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!

32 A nd Jesus stood still and called them and said, What desire ye that I shall do unto you?

И така, Исус се спря, повика ги и попита: Какво искате да направя за вас?

33 T hey say unto him, Lord, that our eyes may be opened.

Казаха Му: Господи, да се отворят очите ни.

34 T hen Jesus, having mercy on them, touched their eyes; and immediately their eyes received sight, and they followed him.

А Исус се смили и се допря до очите им; и те веднага прогледнаха и тръгнаха след Него.