1 ¶ By the rivers of Babylon, there we sat down, yea, we wept, when we remembered Zion.

(По слав. 136.) При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;

2 W e hanged our harps upon the willows in the midst thereof;

на върбите сред него окачихме арфите си.

3 w hen there, those that carried us away captive asked us for the words of the song; with our harps of joy hung upon the willows saying, Sing us one of the songs of Zion.

Защото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха опустошили, поискаха веселие, като ни казаха: Попейте ни от сионските песни.

4 H ow shall we sing the song of the LORD in the land of strangers?

Как да пеем песента Господня в чужда земя?

5 I f I forget thee, O Jerusalem, my right hand shall be forgotten.

Ако те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си!

6 I f I do not remember thee, my tongue shall cleave to the roof of my mouth; if I do not prefer to lift up Jerusalem as my chief joy.

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.

7 ¶ Remember, O LORD, the sons of Edom in the day of Jerusalem; who said, Raze it, raze it, even to the foundation thereof.

Помни, Господи, това, което сториха едомците в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му!

8 O daughter of Babylon, who art to be destroyed; happy shall he be, that rewards thee as thou hast served us.

Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила!

9 H appy shall he be, that takes and dashes thy offspring against the stones.

Блазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък малките ти деца!