1 ¶ Now a certain man was sick, named Lazarus, of Bethany, the town of Mary and her sister Martha.

Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра ѝ Марта, беше болен.

2 ( It was that Mary who anointed the Lord with ointment and wiped his feet with her hair whose brother Lazarus was sick.)

А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса нозете Му с косата си.

3 T herefore his sisters sent unto him, saying, Lord, behold, he whom thou lovest is sick.

И така, сестрите пратиха до Исус да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.

4 W hen Jesus heard that, he said, This sickness is not unto death, but for the glory of God, that the Son of God might be glorified thereby.

А Исус, като чу това, каза: Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

5 N ow Jesus loved Martha and her sister and Lazarus.

А Исус обичаше Марта и сестра ѝ, и Лазар.

6 W hen he had heard therefore that he was sick, he abode two days still in the same place where he was.

След като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше.

7 T hen after that he said to his disciples, Let us go into Judea again.

А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

8 H is disciples said unto him, Rabbi, the Jews of late sought to stone thee, and goest thou there again?

Учениците Му казаха: Учителю, току-що юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш?

9 J esus answered, Are there not twelve hours in the day? If anyone walks in the day, he does not stumble because he sees the light of this world.

Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако някой ходи през деня, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.

10 B ut he who walks in the night stumbles because there is no light in him.

Но ако някой ходи през нощта, препъва се, защото светлината не е в него.

11 H aving said that he said unto them, Our friend Lazarus sleeps, but I go that I may awake him out of sleep.

Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя.

12 T hen his disciples said, Lord, if he sleeps, he shall be saved.

Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

13 B ut Jesus had spoken of his death, and they thought that he had spoken of taking of rest in sleep.

Но Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за потъване в сън.

14 T hen Jesus said unto them plainly, Lazarus has died.

Тогава Исус им каза ясно: Лазар умря.

15 A nd I am glad for your sakes that I was not there, in order that ye may believe; nevertheless let us go unto him.

Но се радвам за вас, че не бяхте там, за да повярвате; но нека да отидем при него.

16 T hen Thomas said, who is called Didymus, unto his fellowdisciples, Let us go also, that we may die with him.

Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

17 ¶ Then when Jesus came, he found that he had lain in the grave four days already.

И така, като дойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дни в гроба.

18 N ow Bethany was near unto Jerusalem, about fifteen furlongs off;

А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия;

19 a nd many of the Jews had come to Martha and Mary to comfort them concerning their brother.

и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им.

20 T hen Martha, as soon as she heard that Jesus was coming, went and met him; but Mary sat still in the house.

А Марта, като чу, че идва Исус, отиде да Го посрещне; а Мария остана в къщи.

21 T hen Martha said unto Jesus, Lord, if thou hadst been here, my brother would not have died.

Тогава Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.

22 B ut I know that even now whatsoever thou wilt ask of God, God will give it unto thee.

Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

23 J esus said unto her, Thy brother shall rise again.

Исус ѝ каза: Брат ти ще възкръсне.

24 M artha said unto him, I know that he shall rise again in the resurrection in the last day.

Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден.

25 J esus said unto her, I AM the resurrection and the life; he that believes in me, though he is dead, yet shall he live;

Исус ѝ каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее.

26 a nd whosoever lives and believes in me shall never die. Believest thou this?

Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това?

27 S he said unto him, Yes, Lord, I believe that thou art the Christ, the Son of God, who should come into the world.

Тя Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света.

28 A nd having said this, she went away and called Mary her sister secretly, saying, The Master is come, and calls for thee.

И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като ѝ каза: Учителят е дошъл и те вика.

29 A s soon as she heard that, she arose quickly and came unto him.

И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

30 ( Now Jesus was not yet come into the town, but was in that place where Martha met him.)

Исус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта.

31 T hen the Jews who were with her in the house and comforted her, when they saw Mary, that she rose up hastily and went out, followed her, saying, She goes unto the grave to weep there.

А юдеите, които бяха с Мария в къщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.

32 T hen when Mary was come where Jesus was and saw him, she fell down at his feet, saying unto him, Lord, if thou hadst been here, my brother would not have died.

И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.

33 ¶ When Jesus therefore saw her weeping and the Jews also weeping who came with her, he became enraged in the Spirit and stirred himself up

Исус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути.

34 a nd said, Where have ye laid him? They said unto him, Lord, come and see.

И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.

35 J esus wept.

Исус се просълзи.

36 T hen the Jews said, Behold how he loved him!

Затова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал!

37 A nd some of them said, Could not this man, who opened the eyes of the blind, have also caused that this man should not have died?

А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?

38 J esus therefore, becoming enraged again in himself, came to the grave. It was a cave, and a stone lay upon it.

А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък.

39 J esus said, Take ye away the stone. Martha, the sister of him that had died, said unto him, Lord, by this time he stinks, for he has been dead four days.

Исус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба.

40 J esus said unto her, Did I not say unto thee that if thou wouldest believe thou shalt see the glory of God?

Исус ѝ каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?

41 T hen they took away the stone from the place where the dead was laid. And Jesus, lifting up his eyes, said, Father, I thank thee that thou hast heard me.

И така, отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

42 A nd I knew that thou hearest me always, but because of the people who stand by I said it, that they may believe that thou hast sent me.

Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

43 A nd having said these things, he cried with a loud voice, Lazarus, come forth.

Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!

44 T hen he that had been dead came forth, bound hand and foot with graveclothes, and his face was bound about with a napkin. Jesus said unto them, Loose him, and let him go.

Умрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде. Заговорът за убийството на Исус Христос

45 ¶ Then many of the Jews who had come to Mary and had seen what Jesus did believed on him.

Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него.

46 B ut some of them went unto the Pharisees and told them what Jesus had done.

А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус.

47 T hen the high priests and the Pharisees gathered a council and said, What shall we do? for this man does many signs.

Затова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения.

48 I f we let him thus alone, everyone will believe on him, and the Romans shall come and take away both our place and the nation.

Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма ни, и народа ни.

49 A nd one of them, named Caiaphas, being the high priest that same year, said unto them, Ye know nothing at all

А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,

50 n or consider that it is expedient for us that one man should die for the people, and not that the whole nation be lost.

нито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.

51 A nd this he spoke not of himself; but being high priest that year, he prophesied that Jesus should die for the nation;

Това не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа,

52 a nd not for that nation only, but that he should also gather together in one the sons of God that were scattered abroad.

и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда.

53 S o that from that day forth they took counsel together to kill him.

И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият.

54 J esus therefore no longer walked openly among the Jews, but went from there unto a country near to the wilderness into a city called Ephraim and there continued with his disciples.

Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците.

55 A nd the passover of the Jews was now at hand, and many went out of the country up to Jerusalem before the passover to purify themselves;

А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят.

56 a nd they sought for Jesus and spoke among themselves as they stood in the temple, What think ye, that he will not come to the feast?

И така, те търсеха Исус и като стояха в храма, разискваха помежду си: Как мислите? Няма ли да дойде на празника?

57 N ow both the high priests and the Pharisees had given a commandment, that if anyone knew where he was he should show it, that they might take him.

А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят.