1 N ow a certain man was sick, Lazarus of Bethany, the town of Mary and her sister Martha.

Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра ѝ Марта, беше болен.

2 I t was that Mary who anointed the Lord with fragrant oil and wiped His feet with her hair, whose brother Lazarus was sick.

А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса нозете Му с косата си.

3 T herefore the sisters sent to Him, saying, “Lord, behold, he whom You love is sick.”

И така, сестрите пратиха до Исус да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.

4 W hen Jesus heard that, He said, “This sickness is not unto death, but for the glory of God, that the Son of God may be glorified through it.”

А Исус, като чу това, каза: Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

5 N ow Jesus loved Martha and her sister and Lazarus.

А Исус обичаше Марта и сестра ѝ, и Лазар.

6 S o, when He heard that he was sick, He stayed two more days in the place where He was.

След като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше.

7 T hen after this He said to the disciples, “Let us go to Judea again.”

А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

8 T he disciples said to Him, “Rabbi, lately the Jews sought to stone You, and are You going there again?”

Учениците Му казаха: Учителю, току-що юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш?

9 J esus answered, “Are there not twelve hours in the day? If anyone walks in the day, he does not stumble, because he sees the light of this world.

Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако някой ходи през деня, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.

10 B ut if one walks in the night, he stumbles, because the light is not in him.”

Но ако някой ходи през нощта, препъва се, защото светлината не е в него.

11 T hese things He said, and after that He said to them, “Our friend Lazarus sleeps, but I go that I may wake him up.”

Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя.

12 T hen His disciples said, “Lord, if he sleeps he will get well.”

Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

13 H owever, Jesus spoke of his death, but they thought that He was speaking about taking rest in sleep.

Но Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за потъване в сън.

14 T hen Jesus said to them plainly, “Lazarus is dead.

Тогава Исус им каза ясно: Лазар умря.

15 A nd I am glad for your sakes that I was not there, that you may believe. Nevertheless let us go to him.”

Но се радвам за вас, че не бяхте там, за да повярвате; но нека да отидем при него.

16 T hen Thomas, who is called the Twin, said to his fellow disciples, “Let us also go, that we may die with Him.” I Am the Resurrection and the Life

Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

17 S o when Jesus came, He found that he had already been in the tomb four days.

И така, като дойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дни в гроба.

18 N ow Bethany was near Jerusalem, about two miles away.

А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия;

19 A nd many of the Jews had joined the women around Martha and Mary, to comfort them concerning their brother.

и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им.

20 N ow Martha, as soon as she heard that Jesus was coming, went and met Him, but Mary was sitting in the house.

А Марта, като чу, че идва Исус, отиде да Го посрещне; а Мария остана в къщи.

21 N ow Martha said to Jesus, “Lord, if You had been here, my brother would not have died.

Тогава Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.

22 B ut even now I know that whatever You ask of God, God will give You.”

Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

23 J esus said to her, “Your brother will rise again.”

Исус ѝ каза: Брат ти ще възкръсне.

24 M artha said to Him, “I know that he will rise again in the resurrection at the last day.”

Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден.

25 J esus said to her, “I am the resurrection and the life. He who believes in Me, though he may die, he shall live.

Исус ѝ каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее.

26 A nd whoever lives and believes in Me shall never die. Do you believe this?”

Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това?

27 S he said to Him, “Yes, Lord, I believe that You are the Christ, the Son of God, who is to come into the world.” Jesus and Death, the Last Enemy

Тя Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света.

28 A nd when she had said these things, she went her way and secretly called Mary her sister, saying, “The Teacher has come and is calling for you.”

И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като ѝ каза: Учителят е дошъл и те вика.

29 A s soon as she heard that, she arose quickly and came to Him.

И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

30 N ow Jesus had not yet come into the town, but was in the place where Martha met Him.

Исус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта.

31 T hen the Jews who were with her in the house, and comforting her, when they saw that Mary rose up quickly and went out, followed her, saying, “She is going to the tomb to weep there.”

А юдеите, които бяха с Мария в къщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.

32 T hen, when Mary came where Jesus was, and saw Him, she fell down at His feet, saying to Him, “Lord, if You had been here, my brother would not have died.”

И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.

33 T herefore, when Jesus saw her weeping, and the Jews who came with her weeping, He groaned in the spirit and was troubled.

Исус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути.

34 A nd He said, “Where have you laid him?” They said to Him, “Lord, come and see.”

И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.

35 J esus wept.

Исус се просълзи.

36 T hen the Jews said, “See how He loved him!”

Затова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал!

37 A nd some of them said, “Could not this Man, who opened the eyes of the blind, also have kept this man from dying?” Lazarus Raised from the Dead

А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?

38 T hen Jesus, again groaning in Himself, came to the tomb. It was a cave, and a stone lay against it.

А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък.

39 J esus said, “Take away the stone.” Martha, the sister of him who was dead, said to Him, “Lord, by this time there is a stench, for he has been dead four days.”

Исус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба.

40 J esus said to her, “Did I not say to you that if you would believe you would see the glory of God?”

Исус ѝ каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?

41 T hen they took away the stone from the place where the dead man was lying. And Jesus lifted up His eyes and said, “Father, I thank You that You have heard Me.

И така, отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

42 A nd I know that You always hear Me, but because of the people who are standing by I said this, that they may believe that You sent Me.”

Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

43 N ow when He had said these things, He cried with a loud voice, “Lazarus, come forth!”

Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!

44 A nd he who had died came out bound hand and foot with graveclothes, and his face was wrapped with a cloth. Jesus said to them, “Loose him, and let him go.” The Plot to Kill Jesus

Умрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде. Заговорът за убийството на Исус Христос

45 T hen many of the Jews who had come to Mary, and had seen the things Jesus did, believed in Him.

Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него.

46 B ut some of them went away to the Pharisees and told them the things Jesus did.

А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус.

47 T hen the chief priests and the Pharisees gathered a council and said, “What shall we do? For this Man works many signs.

Затова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения.

48 I f we let Him alone like this, everyone will believe in Him, and the Romans will come and take away both our place and nation.”

Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма ни, и народа ни.

49 A nd one of them, Caiaphas, being high priest that year, said to them, “You know nothing at all,

А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,

50 n or do you consider that it is expedient for us that one man should die for the people, and not that the whole nation should perish.”

нито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.

51 N ow this he did not say on his own authority; but being high priest that year he prophesied that Jesus would die for the nation,

Това не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа,

52 a nd not for that nation only, but also that He would gather together in one the children of God who were scattered abroad.

и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда.

53 T hen, from that day on, they plotted to put Him to death.

И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият.

54 T herefore Jesus no longer walked openly among the Jews, but went from there into the country near the wilderness, to a city called Ephraim, and there remained with His disciples.

Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците.

55 A nd the Passover of the Jews was near, and many went from the country up to Jerusalem before the Passover, to purify themselves.

А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят.

56 T hen they sought Jesus, and spoke among themselves as they stood in the temple, “What do you think—that He will not come to the feast?”

И така, те търсеха Исус и като стояха в храма, разискваха помежду си: Как мислите? Няма ли да дойде на празника?

57 N ow both the chief priests and the Pharisees had given a command, that if anyone knew where He was, he should report it, that they might seize Him.

А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят.