1 N ow Jehoram the son of Ahab became king over Israel at Samaria in the eighteenth year of Jehoshaphat king of Judah, and reigned twelve years.

А в осемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат Йорам, Ахаавовият син, се възцари над Израел в Самария; и царува̀ дванадесет години.

2 A nd he did evil in the sight of the Lord, but not like his father and mother; for he put away the sacred pillar of Baal that his father had made.

Той вършѝ зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото вдигна Вааловия кумир, който беше направил баща му.

3 N evertheless he persisted in the sins of Jeroboam the son of Nebat, who had made Israel sin; he did not depart from them.

Обаче беше привързан към греховете на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израел да греши; не се отказа от тях.

4 N ow Mesha king of Moab was a sheepbreeder, and he regularly paid the king of Israel one hundred thousand lambs and the wool of one hundred thousand rams.

А моавският цар Миса имаше стада и даваше като данък на Израелевия цар въ̀лната от сто хиляди агнета и сто хиляди овни.

5 B ut it happened, when Ahab died, that the king of Moab rebelled against the king of Israel.

Но когато Ахаав умря, моавският цар въстана срещу Израелевия цар.

6 S o King Jehoram went out of Samaria at that time and mustered all Israel.

Затова цар Йорам излезе тогава от Самария и събра целия Израел.

7 T hen he went and sent to Jehoshaphat king of Judah, saying, “The king of Moab has rebelled against me. Will you go with me to fight against Moab?” And he said, “I will go up; I am as you are, my people as your people, my horses as your horses.”

И като отиваше, той прати до Юдейския цар Йосафат да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моав? А Йосафат отговори: Ще дойда; аз съм, както си ти, моят народ - както твоят народ, моите коне - както твоите коне.

8 T hen he said, “Which way shall we go up?” And he answered, “By way of the Wilderness of Edom.”

Попита още: През кой път да минем? А той отговори: През пътя за Едомската пустиня.

9 S o the king of Israel went with the king of Judah and the king of Edom, and they marched on that roundabout route seven days; and there was no water for the army, nor for the animals that followed them.

И така, Израелевият цар и Юдейският цар, и едомският цар отидоха и направиха седемдневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.

10 A nd the king of Israel said, “Alas! For the Lord has called these three kings together to deliver them into the hand of Moab.”

Тогава Израелевият цар каза: Уви! Наистина Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав!

11 B ut Jehoshaphat said, “ Is there no prophet of the Lord here, that we may inquire of the Lord by him?” So one of the servants of the king of Israel answered and said, “Elisha the son of Shaphat is here, who poured water on the hands of Elijah.”

А Йосафат попита: Няма ли тук Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израелевия цар му отговори: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.

12 A nd Jehoshaphat said, “The word of the Lord is with him.” So the king of Israel and Jehoshaphat and the king of Edom went down to him.

Тогава Йосафат каза: Господнето слово е в него. И така, Израелевият цар, Йосафат и едомският цар слязоха при Елисей.

13 T hen Elisha said to the king of Israel, “What have I to do with you? Go to the prophets of your father and the prophets of your mother.” But the king of Israel said to him, “No, for the Lord has called these three kings together to deliver them into the hand of Moab.”

А Елисей запита Израелевия цар: Какво има между мен и теб? Иди при пророците на баща си и на майка си. Израелевият цар му отвърна: Не, защото Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.

14 A nd Elisha said, “ As the Lord of hosts lives, before whom I stand, surely were it not that I regard the presence of Jehoshaphat king of Judah, I would not look at you, nor see you.

А Елисей каза: Заклевам се в живота на Господа на Силите, на Когото служа, че наистина, ако не почитах присъствието на Юдейския цар Йосафат, не бих погледнал към тебе, нито бих те видял.

15 B ut now bring me a musician.” Then it happened, when the musician played, that the hand of the Lord came upon him.

А сега ми доведете един музикант. Докато музикантът свиреше, Господнята ръка дойде върху Елисей.

16 A nd he said, “Thus says the Lord: ‘Make this valley full of ditches.’

И той каза: Така говори Господ: Направи цялата тази долина на трапове;

17 F or thus says the Lord: ‘You shall not see wind, nor shall you see rain; yet that valley shall be filled with water, so that you, your cattle, and your animals may drink.’

защото така казва Господ: Без да видите вятър и дъжд, пак тази долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.

18 A nd this is a simple matter in the sight of the Lord; He will also deliver the Moabites into your hand.

Но това е малко нещо пред очите на Господа. Той освен това ще предаде и Моав в ръката ви;

19 A lso you shall attack every fortified city and every choice city, and shall cut down every good tree, and stop up every spring of water, and ruin every good piece of land with stones.”

и ще победите всеки укрепен град и всеки отбран град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всички водни извори и ще засипете с камъни всяка добра земя.

20 N ow it happened in the morning, when the grain offering was offered, that suddenly water came by way of Edom, and the land was filled with water.

На сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път и земята се напълни с вода.

21 A nd when all the Moabites heard that the kings had come up to fight against them, all who were able to bear arms and older were gathered; and they stood at the border.

А като чуха всички моавци, че царете са дошли да се бият с тях, се събраха всички, които можеха да държат меч и нагоре, и застанаха на границата.

22 T hen they rose up early in the morning, and the sun was shining on the water; and the Moabites saw the water on the other side as red as blood.

След като станаха на сутринта и слънцето изгря върху водите, моавците видяха водите отсреща червени като кръв и казаха:

23 A nd they said, “This is blood; the kings have surely struck swords and have killed one another; now therefore, Moab, to the spoil!”

Това е кръв; непременно царете са се били помежду си и са се поразили един друг; и така, сега към плячката, Моаве!

24 S o when they came to the camp of Israel, Israel rose up and attacked the Moabites, so that they fled before them; and they entered their land, killing the Moabites.

А когато дойдоха в Израелевия стан, израелтяните станаха и поразиха моавците, така че онези побегнаха пред тях; и като поразяваха моавците, влязоха в земята им.

25 T hen they destroyed the cities, and each man threw a stone on every good piece of land and filled it; and they stopped up all the springs of water and cut down all the good trees. But they left the stones of Kir Haraseth intact. However the slingers surrounded and attacked it.

Израелтяните събориха градовете и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си и я напълниха, запушиха всички водни извори и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но бойците с прашка го заобиколиха и го поразиха.

26 A nd when the king of Moab saw that the battle was too fierce for him, he took with him seven hundred men who drew swords, to break through to the king of Edom, but they could not.

Моавският цар, когато видя, че губи сражението, събра около себе си седемстотин мечоносци, за да пробият път до едомския цар; но не можаха.

27 T hen he took his eldest son who would have reigned in his place, and offered him as a burnt offering upon the wall; and there was great indignation against Israel. So they departed from him and returned to their own land.

Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, и го принесе в жертва всеизгаряне на стената. Затова настана голямо възмущение сред израелтяните; и те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си.