1 N ow Samson went to Gaza and saw a harlot there, and went in to her.

След това Самсон отиде в Газа. Там видя една блудница и влезе при нея.

2 W hen the Gazites were told, “Samson has come here!” they surrounded the place and lay in wait for him all night at the gate of the city. They were quiet all night, saying, “In the morning, when it is daylight, we will kill him.”

И съобщиха на жителите на Газа: Самсон дойде тук. И те обикаляха и цяла нощ го причакваха при градската порта; и се спотайваха цяла нощ с надежда, преди да съмне, да го убият.

3 A nd Samson lay low till midnight; then he arose at midnight, took hold of the doors of the gate of the city and the two gateposts, pulled them up, bar and all, put them on his shoulders, and carried them to the top of the hill that faces Hebron.

А Самсон спа до среднощ; и след като стана в полунощ, хвана вратите на градската порта с двата стълба и ги изкърти заедно с лоста, вдигна ги на рамената си и ги занесе на върха на хълма, който е срещу Хеврон.

4 A fterward it happened that he loved a woman in the Valley of Sorek, whose name was Delilah.

След това залюби една жена в долината Сорик на име Далила.

5 A nd the lords of the Philistines came up to her and said to her, “Entice him, and find out where his great strength lies, and by what means we may overpower him, that we may bind him to afflict him; and every one of us will give you eleven hundred pieces of silver.”

Филистимските началници отидоха при нея и ѝ казаха: Придумай го и разбери в какво се състои огромната му сила и как можем да му надвием, и да го вържем, за да го усмирим. А ние ще ти дадем по хиляда и сто сребърника всеки.

6 S o Delilah said to Samson, “Please tell me where your great strength lies, and with what you may be bound to afflict you.”

И така, Далила каза на Самсон: Кажи ми в какво се състои голямата ти сила и с какво трябва да те вържат, за да те победят.

7 A nd Samson said to her, “If they bind me with seven fresh bowstrings, not yet dried, then I shall become weak, and be like any other man.”

Самсон ѝ отговори: Ако ме вържат със седем пресни тетиви, още неизсъхнали, тогава ще стана безсилен и ще бъда като всеки друг човек.

8 S o the lords of the Philistines brought up to her seven fresh bowstrings, not yet dried, and she bound him with them.

Тогава филистимските началници ѝ донесоха седем пресни тетиви, още неизсъхнали; и тя го върза с тях.

9 N ow men were lying in wait, staying with her in the room. And she said to him, “The Philistines are upon you, Samson!” But he broke the bowstrings as a strand of yarn breaks when it touches fire. So the secret of his strength was not known.

(В това време имаше в спалнята ѝ имаше скрити хора.) И тя каза на Самсон: Филистимците те нападат, Самсоне! А той скъса тетивите, както се къса връв от кълчища, когато се допре до огън. И не можаха да узнаят колко беше силата му.

10 T hen Delilah said to Samson, “Look, you have mocked me and told me lies. Now, please tell me what you may be bound with.”

След това Далила каза на Самсон: Ти се подигра с мен и ме излъга. Сега ми кажи с какво трябва да те вържат.

11 S o he said to her, “If they bind me securely with new ropes that have never been used, then I shall become weak, and be like any other man.”

А той отговори: Ако ме вържат здраво с нови, неупотребявани въжета, тогава ще стана безсилен и ще бъда като всеки друг човек.

12 T herefore Delilah took new ropes and bound him with them, and said to him, “The Philistines are upon you, Samson!” And men were lying in wait, staying in the room. But he broke them off his arms like a thread.

И така, Далила намери нови въжета, върза го с тях и му каза: Филистимците те нападат, Самсоне! (И имаше скрити хора, причакващи в спалнята ѝ). А Самсон ги скъса от ръцете си като нишка.

13 D elilah said to Samson, “Until now you have mocked me and told me lies. Tell me what you may be bound with.” And he said to her, “If you weave the seven locks of my head into the web of the loom”—

Тогава Далила каза на Самсон: Непрекъснато ми се подиграваш и ме лъжеш. Кажи ми с какво трябва да те вържат. А той отговори: Трябва да втъчеш седемте плитки на главата ми в тъканта, която тъчеш.

14 S o she wove it tightly with the batten of the loom, and said to him, “The Philistines are upon you, Samson!” But he awoke from his sleep, and pulled out the batten and the web from the loom.

И тя ги втъка и заклини стана; тогава му каза: Филистимците те нападат, Самсоне! А той се събуди от съня си и изтръгна клина на стана заедно с тъканта.

15 T hen she said to him, “How can you say, ‘I love you,’ when your heart is not with me? You have mocked me these three times, and have not told me where your great strength lies. ”

Тогава Далила му каза: Как можеш да казваш: Обичам те, като сърцето ти не е с мен? Ето, три пъти ти ме излъга и не ми разкри в какво се състои огромната ти сила.

16 A nd it came to pass, when she pestered him daily with her words and pressed him, so that his soul was vexed to death,

И понеже му досаждаше всеки ден с думите си и толкова настояваше пред него, на края душата му се отегчи до смърт.

17 t hat he told her all his heart, and said to her, “No razor has ever come upon my head, for I have been a Nazirite to God from my mother’s womb. If I am shaven, then my strength will leave me, and I shall become weak, and be like any other man.”

Тогава той ѝ откри цялото си сърце: Бръснач не е минавал през главата ми, защото аз съм назорей на Бога още от утробата на майка си. Ако се обръсна, тогава силата ми ще се оттегли от мен и ще отслабна, ще стана като всеки друг човек. Пленяването на Самсон

18 W hen Delilah saw that he had told her all his heart, she sent and called for the lords of the Philistines, saying, “Come up once more, for he has told me all his heart.” So the lords of the Philistines came up to her and brought the money in their hand.

Щом Далила видя, че Самсон ѝ разкри всичко, прати да повикат филистимските началници и им каза: Елате още веднъж, защото той ми разкри цялото си сърце. Тогава филистимските началници дойдоха при нея и ѝ донесоха парите.

19 T hen she lulled him to sleep on her knees, and called for a man and had him shave off the seven locks of his head. Then she began to torment him, and his strength left him.

И тя приспа Самсон на коленете си, повика човек да обръсне седемте плитки на главата му; и след това започна да го оскърбява. И силата му се оттегли от него.

20 A nd she said, “The Philistines are upon you, Samson!” So he awoke from his sleep, and said, “I will go out as before, at other times, and shake myself free!” But he did not know that the Lord had departed from him.

Тогава тя каза: Филистимците те нападат, Самсоне! И той се събуди от съня си и си каза: Ще изляза, както друг път, и ще се отърва. Той обаче не знаеше, че Господ се беше оттеглил от него.

21 T hen the Philistines took him and put out his eyes, and brought him down to Gaza. They bound him with bronze fetters, and he became a grinder in the prison.

Така филистимците го хванаха, избодоха очите му и като го отведоха в Газа, го оковаха с медни вериги. И той мелеше в тъмницата.

22 H owever, the hair of his head began to grow again after it had been shaven. Samson Dies with the Philistines

Но космите на главата му започнаха пак да растат след бръсненето. Отмъщението и смъртта на Самсон

23 N ow the lords of the Philistines gathered together to offer a great sacrifice to Dagon their god, and to rejoice. And they said: “Our god has delivered into our hands Samson our enemy!”

Филистимските началници се събраха, за да принесат голяма жертва на бога си Дагон и да се повеселят, защото си казаха: Нашият бог предаде в ръцете ни неприятеля ни Самсон.

24 W hen the people saw him, they praised their god; for they said: “Our god has delivered into our hands our enemy, The destroyer of our land, And the one who multiplied our dead.”

Когато народът видя Самсон, всички хвалеха бога си: Нашият бог предаде в ръцете ни неприятеля ни, опустошителя на земята ни, който е убил мнозина от нас.

25 S o it happened, when their hearts were merry, that they said, “Call for Samson, that he may perform for us.” So they called for Samson from the prison, and he performed for them. And they stationed him between the pillars.

И когато се развеселиха сърцата им, предложиха: Повикайте Самсон, нека се подиграем с него. И така, доведоха Самсон от тъмницата и той стана за присмех пред тях. След това го поставиха между колоните на къщата.

26 T hen Samson said to the lad who held him by the hand, “Let me feel the pillars which support the temple, so that I can lean on them.”

Тогава Самсон каза на момченцето, което го водеше: Заведи ме да напипам колоните, на които се крепи къщата, за да се подпра на тях.

27 N ow the temple was full of men and women. All the lords of the Philistines were there—about three thousand men and women on the roof watching while Samson performed.

А къщата беше пълна с мъже и жени. Там бяха всички филистимски началници и на покрива имаше около три хиляди мъже и жени, които гледаха Самсон, който се беше превърнал в посмешище.

28 T hen Samson called to the Lord, saying, “O Lord God, remember me, I pray! Strengthen me, I pray, just this once, O God, that I may with one blow take vengeance on the Philistines for my two eyes!”

Тогава Самсон извика към Господа: Господи Йехова, спомни си за мен и ме подкрепи само още веднъж, Боже, за да отмъстя на филистимците поне за двете си очи.

29 A nd Samson took hold of the two middle pillars which supported the temple, and he braced himself against them, one on his right and the other on his left.

След това Самсон прегърна двата средни стълба, на които се крепеше къщата, опря се на тях - на единия с дясната си ръка, а на другия с лявата.

30 T hen Samson said, “Let me die with the Philistines!” And he pushed with all his might, and the temple fell on the lords and all the people who were in it. So the dead that he killed at his death were more than he had killed in his life.

И каза: Нека умра с филистимците. След това наблегна с всичката си сила и къщата падна върху началниците и върху целия народ, който беше в нея. Така умрелите, които Самсон уби при смъртта си, бяха повече от онези, които беше убил през живота си.

31 A nd his brothers and all his father’s household came down and took him, and brought him up and buried him between Zorah and Eshtaol in the tomb of his father Manoah. He had judged Israel twenty years.

Братята му и целият му бащин дом дойдоха и като взеха тялото му, занесоха го и го погребаха в гроба на баща му Маное, между Сарая и Естаол. И Самсон беше съдия над Израел за двадесет години.