1 “ Listen to Me, you who follow after righteousness, You who seek the Lord: Look to the rock from which you were hewn, And to the hole of the pit from which you were dug.

Слушайте Мене, вие, които следвате правдата, които търсите Господа; погледнете към скалата, от която сте отсечени, и в дупката на ямата, от която сте изкопани.

2 L ook to Abraham your father, And to Sarah who bore you; For I called him alone, And blessed him and increased him.”

Погледнете към баща си Авраам и към Сара, която ви е родила; защото, когато беше само един, го повиках, благослових го и го умножих.

3 F or the Lord will comfort Zion, He will comfort all her waste places; He will make her wilderness like Eden, And her desert like the garden of the Lord; Joy and gladness will be found in it, Thanksgiving and the voice of melody.

Защото Господ ще утеши Сион, Той ще утеши всичките му запустели места и ще направи пустотата му като Едем и запустелостта му - като Господнята градина; веселие и радост ще се намери в него, славословие и глас на хваление.

4 “ Listen to Me, My people; And give ear to Me, O My nation: For law will proceed from Me, And I will make My justice rest As a light of the peoples.

Внимавайте в Мене, народе Мой, и Ме слушайте, народе Мой; защото закон ще произлезе от Мен и Аз ще поставя правосъдието Си за светлина на народите.

5 M y righteousness is near, My salvation has gone forth, And My arms will judge the peoples; The coastlands will wait upon Me, And on My arm they will trust.

Правдата Ми наближава, спасението Ми се яви и мишците Ми ще съдят племената; островите ще ме чакат и ще уповават на десницата Ми.

6 L ift up your eyes to the heavens, And look on the earth beneath. For the heavens will vanish away like smoke, The earth will grow old like a garment, And those who dwell in it will die in like manner; But My salvation will be forever, And My righteousness will not be abolished.

Повдигнете очите си към небето и погледнете към земята долу, защото небето ще изчезне като дим и земята ще овехтее като дреха, и онези, които живеят на нея, подобно ще измрат; но Моето спасение ще трае довека и правдата Ми няма да се отмени.

7 “ Listen to Me, you who know righteousness, You people in whose heart is My law: Do not fear the reproach of men, Nor be afraid of their insults.

Слушайте Мене, вие, които знаете правда, народе, който имаш в сърцето си закона Ми; не се бой от укорите на хората, нито се смущавай от ругатните им.

8 F or the moth will eat them up like a garment, And the worm will eat them like wool; But My righteousness will be forever, And My salvation from generation to generation.”

Защото молецът ще ги разяде като дреха и червеят ще ги разяде като вълна; но Моята правда ще пребъде довека и спасението Ми - от родове в родове.

9 A wake, awake, put on strength, O arm of the Lord! Awake as in the ancient days, In the generations of old. Are You not the arm that cut Rahab apart, And wounded the serpent?

Събуди се, събуди се, облечи се със сила, мишца Господня! Събуди се, както в древните дни, в отдавнашните родове! Не си ли ти, която си съсякла Раав и смъртоносно си пробола змея?

10 A re You not the One who dried up the sea, The waters of the great deep; That made the depths of the sea a road For the redeemed to cross over?

Не си ли ти, която си изсушила морето, водите на голямата бездна, и си направила морските дълбочини път за преминаването на изкупените?

11 S o the ransomed of the Lord shall return, And come to Zion with singing, With everlasting joy on their heads. They shall obtain joy and gladness; Sorrow and sighing shall flee away.

Изкупените от Господа ще се върнат и ще дойдат с възклицание в Сион; вечно веселие ще бъде на главата им; ще придобият радост и веселие, а скръб и въздишане ще побегнат.

12 “ I, even I, am He who comforts you. Who are you that you should be afraid Of a man who will die, And of the son of a man who will be made like grass?

Аз, Аз съм, Който ви утешавам; кой си ти, че се боиш от смъртен човек и от човешки син, който ще стане като трева;

13 A nd you forget the Lord your Maker, Who stretched out the heavens And laid the foundations of the earth; You have feared continually every day Because of the fury of the oppressor, When he has prepared to destroy. And where is the fury of the oppressor?

а си забравил Господа, Създателя си, Който разпростря небето и основа̀ земята, и непрестанно всеки ден се боиш от яростта на притеснителя, като че се приготвяше да изтреби? И къде е сега яростта на притеснителя?

14 T he captive exile hastens, that he may be loosed, That he should not die in the pit, And that his bread should not fail.

Вързаният в заточение скоро ще бъде развързан и няма да умре в ямата, нито ще се лиши от хляба си;

15 B ut I am the Lord your God, Who divided the sea whose waves roared— The Lord of hosts is His name.

защото Аз съм Господ, твоят Бог, Който уталожвам морето, когато бучат вълните му; Господ на Силите е името Ми.

16 A nd I have put My words in your mouth; I have covered you with the shadow of My hand, That I may plant the heavens, Lay the foundations of the earth, And say to Zion, ‘You are My people.’” God’s Fury Removed

Вложих словата Си в устата ти и те покрих в сянката на ръката Си, за да устроя небето, да основа земята и да кажа на Сион: Ти си Мой народ.

17 A wake, awake! Stand up, O Jerusalem, You who have drunk at the hand of the Lord The cup of His fury; You have drunk the dregs of the cup of trembling, And drained it out.

Събуди се, събуди се, стани, дъще йерусалимска, която си пила от ръката на Господа чашата на яростта Му; пила си и си изпразнила до дъно чашата на омайването.

18 T here is no one to guide her Among all the sons she has brought forth; Nor is there any who takes her by the hand Among all the sons she has brought up.

От всички синове, които е родила, няма кой да я води, нито има между всичките синове, които е отхранила, нито един, който да я държи за ръка.

19 T hese two things have come to you; Who will be sorry for you?— Desolation and destruction, famine and sword— By whom will I comfort you?

Тези две беди те сполетяха - кой ще те пожали? Разорение и погибел, глад и меч - как да те утеша?

20 Y our sons have fainted, They lie at the head of all the streets, Like an antelope in a net; They are full of the fury of the Lord, The rebuke of your God.

Синовете ти примряха; лежат по всички кръстопътища, както антилопа в мрежа; пълни са с яростта Господня, с изобличението на твоя Бог.

21 T herefore please hear this, you afflicted, And drunk but not with wine.

И така, слушай сега това, ти, наскърбена и пияна, но не с вино:

22 T hus says your Lord, The Lord and your God, Who pleads the cause of His people: “See, I have taken out of your hand The cup of trembling, The dregs of the cup of My fury; You shall no longer drink it.

Така казва твоят Господ Йехова, твоят Бог, Който защитава делото на народа Си: Ето, взех от ръката ти чашата на омайването, дори до дъно - чашата на яростта Си; ти няма вече да я пиеш.

23 B ut I will put it into the hand of those who afflict you, Who have said to you, ‘Lie down, that we may walk over you.’ And you have laid your body like the ground, And as the street, for those who walk over.”

А ще я сложа в ръката на мъчителите ти, които казаха на душата ти: Падни по очи, за да минем над теб; и ти си сложила гърба си като земя и като път за онези, които минават.