1 T hen Job answered and said:

А Йов отговори:

2 “ Truly I know it is so, But how can a man be righteous before God?

Наистина зная, че това е така, но как ще се оправдае човек пред Бога?

3 I f one wished to contend with Him, He could not answer Him one time out of a thousand.

Ако поиска да се съди с Него, не може да Му отговори за едно от хиляда.

4 G od is wise in heart and mighty in strength. Who has hardened himself against Him and prospered?

Мъдро сърце и мощна сила има Бог: кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?

5 H e removes the mountains, and they do not know When He overturns them in His anger;

Той премества планините и те не усещат, когато ги е преобърнал в гнева Си.

6 H e shakes the earth out of its place, And its pillars tremble;

Той поклаща земята от мястото ѝ, така че стълбовете ѝ треперят.

7 H e commands the sun, and it does not rise; He seals off the stars;

Той заповядва на слънцето и то не изгрява; и слага под печат звездите.

8 H e alone spreads out the heavens, And treads on the waves of the sea;

Той сам простира небесата и стъпва на морските вълни.

9 H e made the Bear, Orion, and the Pleiades, And the chambers of the south;

Той създава съзвездията - Мечката, Орион и Плеядите, и скритите пространства на юг.

10 H e does great things past finding out, Yes, wonders without number.

Той върши велики и неизследими дела и безбройни чудеса.

11 I f He goes by me, I do not see Him; If He moves past, I do not perceive Him;

Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам;

12 I f He takes away, who can hinder Him? Who can say to Him, ‘What are You doing?’

ако грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: Какво правиш?

13 G od will not withdraw His anger, The allies of the proud lie prostrate beneath Him.

Ако Бог не оттегли гнева Си, горделивите помощници се повалят под Него!

14 “ How then can I answer Him, And choose my words to reason with Him?

Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него!

15 F or though I were righteous, I could not answer Him; I would beg mercy of my Judge.

На Когото, и праведен ако бях, не можех да отговоря, а щях да помоля за милост от Съдията си.

16 I f I called and He answered me, I would not believe that He was listening to my voice.

Ако извиках и ми отговореше, нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.

17 F or He crushes me with a tempest, And multiplies my wounds without cause.

Защото ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина.

18 H e will not allow me to catch my breath, But fills me with bitterness.

Не ме оставя да си отдъхна, а ме насища с горчивини.

19 I f it is a matter of strength, indeed He is strong; And if of justice, who will appoint my day in court?

Ако е дума за силата на мощните, ето Ме! - би казал Той; и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?

20 T hough I were righteous, my own mouth would condemn me; Though I were blameless, it would prove me perverse.

Даже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста; ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

21 “ I am blameless, yet I do not know myself; I despise my life.

Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, бих презрял живота си.

22 I t is all one thing; Therefore I say, ‘He destroys the blameless and the wicked.’

Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния, и нечестивия.

23 I f the scourge slays suddenly, He laughs at the plight of the innocent.

Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

24 T he earth is given into the hand of the wicked. He covers the faces of its judges. If it is not He, who else could it be?

Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите ѝ; ако не, тогава кой е, който прави това?

25 “ Now my days are swifter than a runner; They flee away, they see no good.

А моите дни са по-бързи от бързоходец; бягат, без да видят добро;

26 T hey pass by like swift ships, Like an eagle swooping on its prey.

преминаха като леки кораби, като орел, който се спуска върху лова.

27 I f I say, ‘I will forget my complaint, I will put off my sad face and wear a smile,’

Ако кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя жалеенето си и ще се утеша.

28 I am afraid of all my sufferings; I know that You will not hold me innocent.

В ужас съм от всичките си скърби; зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

29 I f I am condemned, Why then do I labor in vain?

нечестив ще се смятам; и така - защо да се трудя напразно?

30 I f I wash myself with snow water, And cleanse my hands with soap,

Ако се умия със снежна вода и очистя със сапун ръцете си,

31 Y et You will plunge me into the pit, And my own clothes will abhor me.

Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

32 “ For He is not a man, as I am, That I may answer Him, And that we should go to court together.

Защото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря и да дойдем заедно на съд.

33 N or is there any mediator between us, Who may lay his hand on us both.

Няма посредник помежду ни, който да сложи ръката си върху двама ни.

34 L et Him take His rod away from me, And do not let dread of Him terrify me.

Нека оттегли от мене тоягата Си и ужасът Му да не ме плаши.

35 T hen I would speak and not fear Him, But it is not so with me.

Тогава ще говоря и няма да се боя от Него; защото в себе си не съм така уплашен.