1 T hen Deborah and Barak the son of Abinoam sang on that day, saying:

В онзи ден Девора и Варак, Авиноамовият син, пееха с думите:

2 “ When leaders lead in Israel, When the people willingly offer themselves, Bless the Lord!

Затова, че в Израел водителството взеха военачалниците, затова, че народът се предаде доброволно, хвалете Господа.

3 “ Hear, O kings! Give ear, O princes! I, even I, will sing to the Lord; I will sing praise to the Lord God of Israel.

Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея на Господа; на Господа, Израелевия Бог, ще пея хвала.

4 “ Lord, when You went out from Seir, When You marched from the field of Edom, The earth trembled and the heavens poured, The clouds also poured water;

Господи, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето Едом, земята се потресе, също и небето поръси, ей, облаците поръсиха вода.

5 T he mountains gushed before the Lord, This Sinai, before the Lord God of Israel.

Планините се разтопиха от присъствието Господне, самият Синай - от присъствието на Господа, Израелевия Бог.

6 “ In the days of Shamgar, son of Anath, In the days of Jael, The highways were deserted, And the travelers walked along the byways.

В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил пътищата бяха напуснати и пътниците вървяха по пътеки настрана.

7 V illage life ceased, it ceased in Israel, Until I, Deborah, arose, Arose a mother in Israel.

Престанаха управниците в Израел; престанаха, докато се въздигнах аз, Девора, въздигнах се майка в Израел.

8 T hey chose new gods; Then there was war in the gates; Not a shield or spear was seen among forty thousand in Israel.

Избраха си нови богове; тогава настана бой в портите; но видя ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израел?

9 M y heart is with the rulers of Israel Who offered themselves willingly with the people. Bless the Lord!

Сърцето ми е към началниците на Израел, които между народа предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!

10 “ Speak, you who ride on white donkeys, Who sit in judges’ attire, And who walk along the road.

Вие, които яздите на бели осли, вие, които седите на меки постелки, и вие, които ходите по път, възвестете това!

11 F ar from the noise of the archers, among the watering places, There they shall recount the righteous acts of the Lord, The righteous acts for His villagers in Israel; Then the people of the Lord shall go down to the gates.

Далеч от кипежа на стрелците, на места, където черпят вода, там да възхваляват правдините на Господа, праведните дела на владичеството Му в Израел. Тогава народът Господен слезе при портите.

12 “ Awake, awake, Deborah! Awake, awake, sing a song! Arise, Barak, and lead your captives away, O son of Abinoam!

Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и заплени пленниците си, сине на Авиноам!

13 “ Then the survivors came down, the people against the nobles; The Lord came down for me against the mighty.

Тогава направи остатък от народа да владее благородните; Господ ме направи да владея силните.

14 F rom Ephraim were those whose roots were in Amalek. After you, Benjamin, with your peoples, From Machir rulers came down, And from Zebulun those who bear the recruiter’s staff.

Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалик; след тебе, Вениамине, между твоите племена; от Махир слязоха началници и от Завулон - онези, които държат жезъл на повелител.

15 A nd the princes of Issachar were with Deborah; As Issachar, so was Barak Sent into the valley under his command; Among the divisions of Reuben There were great resolves of heart.

И първенците на Исахар бяха с Девора, Исахар още с Варак, спуснаха се след него в долината. При потоците на Рувим велики бяха сърдечните решения.

16 W hy did you sit among the sheepfolds, To hear the pipings for the flocks? The divisions of Reuben have great searchings of heart.

Защо си седнал между оградите да слушаш блеенето на стадата? При потоците на Рувим големи бяха сърдечните изпитания.

17 G ilead stayed beyond the Jordan, And why did Dan remain on ships? Asher continued at the seashore, And stayed by his inlets.

Галаад мируваше оттатък Йордан; и Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайбрежията и мируваше в заливчетата си.

18 Z ebulun is a people who jeopardized their lives to the point of death, Naphtali also, on the heights of the battlefield.

Завулон са народ, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим - по опасните места на полето.

19 “ The kings came and fought, Then the kings of Canaan fought In Taanach, by the waters of Megiddo; They took no spoils of silver.

Дойдоха царете, воюваха; тогава воюваха ханаанските царе в Таанах, близо до водите на Магедон; пари не взеха.

20 T hey fought from the heavens; The stars from their courses fought against Sisera.

От небето воюваха; звездите от пътищата си воюваха против Сисара.

21 T he torrent of Kishon swept them away, That ancient torrent, the torrent of Kishon. O my soul, march on in strength!

Реката Кисон ги завлече, старата река, реката Кисон, стъпкала си мощ, душо моя.

22 T hen the horses’ hooves pounded, The galloping, galloping of his steeds.

Тогава се счупиха конските копита от стремителното тичане - стремителното тичане на силните им.

23 ‘ Curse Meroz,’ said the angel of the Lord, ‘Curse its inhabitants bitterly, Because they did not come to the help of the Lord, To the help of the Lord against the mighty.’

Кълнете Мироз, каза ангелът Господен, горчиво кълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на Господа, на помощ на Господа против силните.

24 “ Most blessed among women is Jael, The wife of Heber the Kenite; Blessed is she among women in tents.

Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевер кенееца; повече от всички жени, живеещи в шатри, нека бъде благословена.

25 H e asked for water, she gave milk; She brought out cream in a lordly bowl.

Вода поиска той; тя му даде мляко, масло донесе във великолепна чаша.

26 S he stretched her hand to the tent peg, Her right hand to the workmen’s hammer; She pounded Sisera, she pierced his head, She split and struck through his temple.

Ръката си протегна към кола и десницата си - към работническия чук; и с чук удари Сисара и му промуши главата, ей, проби и прониза слепоочието му.

27 A t her feet he sank, he fell, he lay still; At her feet he sank, he fell; Where he sank, there he fell dead.

В краката ѝ се повали, падна; простря се; в краката ѝ се повали, падна; където се повали, там и падна мъртъв.

28 “ The mother of Sisera looked through the window, And cried out through the lattice, ‘Why is his chariot so long in coming? Why tarries the clatter of his chariots?’

Сисаровата майка надничаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?

29 H er wisest ladies answered her, Yes, she answered herself,

Мъдрите нейни придворни жени ѝ отговаряха, даже и тя даваше отговор на себе си:

30 ‘ Are they not finding and dividing the spoil: To every man a girl or two; For Sisera, plunder of dyed garments, Plunder of garments embroidered and dyed, Two pieces of dyed embroidery for the neck of the looter?’

Не са ли намерили и не делят ли сега плячка? По мома, по две моми на всеки мъж; на Сисара плячка от пъстроцветни дрехи, плячка от пъстроцветни везани дрехи, от пъстроцветни дрехи, везани и от двете страни, свалени от раменете на пленените.

31 “ Thus let all Your enemies perish, O Lord! But let those who love Him be like the sun When it comes out in full strength.” So the land had rest for forty years.

Така да погинат всички твои врагове, Господи; а онези, които Те обичат, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това на земята цареше мир четиридесет години.