1 T hen the children of Israel moved, and camped in the plains of Moab on the side of the Jordan across from Jericho.

След това израелтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък Йордан, срещу Йерихон.

2 N ow Balak the son of Zippor saw all that Israel had done to the Amorites.

А Валак, Сепфоровият син, видя всичко, което Израел стори на аморейците.

3 A nd Moab was exceedingly afraid of the people because they were many, and Moab was sick with dread because of the children of Israel.

И Моав се уплаши много от народа, защото беше многочислен; и Моав се безпокоеше поради израелтяните.

4 S o Moab said to the elders of Midian, “Now this company will lick up everything around us, as an ox licks up the grass of the field.” And Balak the son of Zippor was king of the Moabites at that time.

Моав каза на мадиамските старейшини: Сега това множество ще изпояде всичко около нас, както говедо опасва полската трева. И Валак, Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,

5 T hen he sent messengers to Balaam the son of Beor at Pethor, which is near the River in the land of the sons of his people, to call him, saying: “Look, a people has come from Egypt. See, they cover the face of the earth, and are settling next to me!

изпрати посланици до Валаам, Веоровия син, във Фатур, който е при реката Ефрат, в земята на онези, които му бяха народ, за да го повикат, като му кажат: Ето, народ излезе от Египет; ето, покриват лицето на земята и са разположени срещу мен.

6 T herefore please come at once, curse this people for me, for they are too mighty for me. Perhaps I shall be able to defeat them and drive them out of the land, for I know that he whom you bless is blessed, and he whom you curse is cursed.”

И така, ела сега, моля ти се, прокълни ми този народ, защото са по-силни от мене, дано бих могъл да ги преодолея, за да ги поразим и да мога да ги изпъдя от земята; понеже зная, че онзи, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш, е проклет.

7 S o the elders of Moab and the elders of Midian departed with the diviner’s fee in their hand, and they came to Balaam and spoke to him the words of Balak.

И така, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха с възнаграждение в ръце за врачуването; и като дойдоха при Валаам, предадоха му Валаковите думи.

8 A nd he said to them, “Lodge here tonight, and I will bring back word to you, as the Lord speaks to me.” So the princes of Moab stayed with Balaam.

А той им отговори: Пренощувайте тук и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така, моавските първенци останаха у Валаам.

9 T hen God came to Balaam and said, “Who are these men with you?”

И Бог дойде при Валаам и каза: Какви са тези хора при теб?

10 S o Balaam said to God, “Balak the son of Zippor, king of Moab, has sent to me, saying,

А Валаам отвърна на Бога: Валак, Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене да кажат:

11 ‘ Look, a people has come out of Egypt, and they cover the face of the earth. Come now, curse them for me; perhaps I shall be able to overpower them and drive them out.’”

Ето, народът, който излезе от Египет, покрива лицето на земята; ела сега, прокълни ми го, дали бих могъл да се бия с него и да го изпъдя.

12 A nd God said to Balaam, “You shall not go with them; you shall not curse the people, for they are blessed.”

А Бог нареди на Валаам: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш народа, защото е благословен.

13 S o Balaam rose in the morning and said to the princes of Balak, “Go back to your land, for the Lord has refused to give me permission to go with you.”

И така, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказва да ме пусне да дойда с вас.

14 A nd the princes of Moab rose and went to Balak, and said, “Balaam refuses to come with us.”

Тогава моавските първенци станаха и дойдоха при Валак, и казаха: Валаам отказва да дойде с нас.

15 T hen Balak again sent princes, more numerous and more honorable than they.

А Валак пак изпрати първенци, повече и по-почтени от онези.

16 A nd they came to Balaam and said to him, “Thus says Balak the son of Zippor: ‘Please let nothing hinder you from coming to me;

И те, като дойдоха при Валаам, му казаха: Така казва Валак, Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да не те спре да дойдеш до мене;

17 f or I will certainly honor you greatly, and I will do whatever you say to me. Therefore please come, curse this people for me.’”

защото ще те въздигна до голяма почит и ще направя всичко, което би ми казал; и така, ела, моля, прокълни ми този народ.

18 T hen Balaam answered and said to the servants of Balak, “Though Balak were to give me his house full of silver and gold, I could not go beyond the word of the Lord my God, to do less or more.

А Валаам отговори на Валаковите слуги: Ако би ми дал Валак и къщата си, пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа, моя Бог, да направя по-малко или повече.

19 N ow therefore, please, you also stay here tonight, that I may know what more the Lord will say to me.”

Затова, моля, пренощувайте и вие тук, за да се науча какво ще ми каже Господ.

20 A nd God came to Balaam at night and said to him, “If the men come to call you, rise and go with them; but only the word which I speak to you—that you shall do.”

Бог дойде при Валаам през нощта и му каза: Ако дойдат човеците да те повикат, стани, иди с тях; но само онова, което ти кажа, него да направиш.

21 S o Balaam rose in the morning, saddled his donkey, and went with the princes of Moab. Balaam, the Donkey, and the Angel

Затова Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си и отиде с моавските първенци.

22 T hen God’s anger was aroused because he went, and the Angel of the Lord took His stand in the way as an adversary against him. And he was riding on his donkey, and his two servants were with him.

Но Божият гняв пламна затова, че отиде; и ангел Господен застана на пътя пред Валаам, за да му се възпротиви (а той яздеше на ослицата си и двамата му слуги бяха с него).

23 N ow the donkey saw the Angel of the Lord standing in the way with His drawn sword in His hand, and the donkey turned aside out of the way and went into the field. So Balaam struck the donkey to turn her back onto the road.

И понеже ослицата видя, че ангел Господен стоеше на пътя с гол меч в ръка, тя се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.

24 T hen the Angel of the Lord stood in a narrow path between the vineyards, with a wall on this side and a wall on that side.

Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, където имаше прегради отсам и оттам край пътя.

25 A nd when the donkey saw the Angel of the Lord, she pushed herself against the wall and crushed Balaam’s foot against the wall; so he struck her again.

И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовия крак до зида; и той я удари пак.

26 T hen the Angel of the Lord went further, and stood in a narrow place where there was no way to turn either to the right hand or to the left.

После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, където нямаше къде да се отбие нито надясно, нито наляво.

27 A nd when the donkey saw the Angel of the Lord, she lay down under Balaam; so Balaam’s anger was aroused, and he struck the donkey with his staff.

И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаам; а Валаам се разлюти и я удари с тоягата си.

28 T hen the Lord opened the mouth of the donkey, and she said to Balaam, “What have I done to you, that you have struck me these three times?”

Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя каза на Валаам: Какво съм ти направила, че ме биеш вече три пъти?

29 A nd Balaam said to the donkey, “Because you have abused me. I wish there were a sword in my hand, for now I would kill you!”

А Валаам отвърна на ослицата: Защото се подигра с мен. Ах, да имах нож в ръката си, сега бих те заклал!

30 S o the donkey said to Balaam, “ Am I not your donkey on which you have ridden, ever since I became yours, to this day? Was I ever disposed to do this to you?” And he said, “No.”

Ослицата попита Валаам: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той отговори: Не.

31 T hen the Lord opened Balaam’s eyes, and he saw the Angel of the Lord standing in the way with His drawn sword in His hand; and he bowed his head and fell flat on his face.

Тогава Господ отвори очите на Валаам и той видя ангела Господен, който стоеше на пътя с гол меч в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.

32 A nd the Angel of the Lord said to him, “Why have you struck your donkey these three times? Behold, I have come out to stand against you, because your way is perverse before Me.

И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мен;

33 T he donkey saw Me and turned aside from Me these three times. If she had not turned aside from Me, surely I would also have killed you by now, and let her live.”

ослицата ме видя и се отби от мен, ето, три пъти; ако не беше се отбила от мене, досега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.

34 A nd Balaam said to the Angel of the Lord, “I have sinned, for I did not know You stood in the way against me. Now therefore, if it displeases You, I will turn back.”

Тогава Валаам каза на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мен; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.

35 T hen the Angel of the Lord said to Balaam, “Go with the men, but only the word that I speak to you, that you shall speak.” So Balaam went with the princes of Balak.

А ангелът Господен каза на Валаам: Иди с хората; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И така, Валаам отиде с Валаковите първенци.

36 N ow when Balak heard that Balaam was coming, he went out to meet him at the city of Moab, which is on the border at the Arnon, the boundary of the territory.

А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град, разположен там, където Арнон е границата, в най-далечната част на границата.

37 T hen Balak said to Balaam, “Did I not earnestly send to you, calling for you? Why did you not come to me? Am I not able to honor you?”

Тогава Валак каза на Валаам: Не пратих ли до теб усърдно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те въздигна до почит?

38 A nd Balaam said to Balak, “Look, I have come to you! Now, have I any power at all to say anything? The word that God puts in my mouth, that I must speak.”

А Валаам отвърна на Валак: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума сложи Бог в устата ми, нея ще говоря.

39 S o Balaam went with Balak, and they came to Kirjath Huzoth.

И Валаам отиде с Валак и пристигнаха в Кириатузот.

40 T hen Balak offered oxen and sheep, and he sent some to Balaam and to the princes who were with him. Balaam’s First Prophecy

Валак пожертва говеда и овце и изпрати от тях и на Валаам, и на първенците, които бяха с него. Валаам изрича благословения и пророчества за Израел

41 S o it was, the next day, that Balak took Balaam and brought him up to the high places of Baal, that from there he might observe the extent of the people.

А на сутринта Валак взе Валаам и го заведе на високите Ваалови места, откъдето той видя народа до крайната му част.