1 F or you yourselves know, brethren, that our coming to you was not in vain.

Защото самите вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразен;

2 B ut even after we had suffered before and were spitefully treated at Philippi, as you know, we were bold in our God to speak to you the gospel of God in much conflict.

а като бяхме пострадали и бяхме опозорени преди това във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

3 F or our exhortation did not come from error or uncleanness, nor was it in deceit.

Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисти подбуди, нито е било с лукавство;

4 B ut as we have been approved by God to be entrusted with the gospel, even so we speak, not as pleasing men, but God who tests our hearts.

но както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

5 F or neither at any time did we use flattering words, as you know, nor a cloak for covetousness—God is witness.

Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи или прикрито сребролюбие (Бог е свидетел);

6 N or did we seek glory from men, either from you or from others, when we might have made demands as apostles of Christ.

нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

7 B ut we were gentle among you, just as a nursing mother cherishes her own children.

а сме били нежни сред вас, както кърмачка, когато се грижи за децата си.

8 S o, affectionately longing for you, we were well pleased to impart to you not only the gospel of God, but also our own lives, because you had become dear to us.

Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

9 F or you remember, brethren, our labor and toil; for laboring night and day, that we might not be a burden to any of you, we preached to you the gospel of God.

Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как като работехме денем и нощем, за да не бъдем в тежест на нито един от вас, проповядвахме ви Божието благовестие.

10 Y ou are witnesses, and God also, how devoutly and justly and blamelessly we behaved ourselves among you who believe;

Вие сте свидетели и Бог, как свято, праведно и безукорно се отнасяхме към вас, вярващите,

11 a s you know how we exhorted, and comforted, and charged every one of you, as a father does his own children,

като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща - децата си,

12 t hat you would walk worthy of God who calls you into His own kingdom and glory. Their Conversion

и ви заръчахме да водите живот, достоен за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

13 F or this reason we also thank God without ceasing, because when you received the word of God which you heard from us, you welcomed it not as the word of men, but as it is in truth, the word of God, which also effectively works in you who believe.

И затова ние непрестанно благодарим на Бога за това, че като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа между вас, вярващите.

14 F or you, brethren, became imitators of the churches of God which are in Judea in Christ Jesus. For you also suffered the same things from your own countrymen, just as they did from the Judeans,

Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите църкви в Христос Исус, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите,

15 w ho killed both the Lord Jesus and their own prophets, and have persecuted us; and they do not please God and are contrary to all men,

които убиха и Господ Исус, и пророците, и нас прогониха, на Бога не угаждат и на всички човеци са противни,

16 f orbidding us to speak to the Gentiles that they may be saved, so as always to fill up the measure of their sins; but wrath has come upon them to the uttermost. Longing to See Them

като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълват мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна. Апостолът желае да посети солунската църква

17 B ut we, brethren, having been taken away from you for a short time in presence, not in heart, endeavored more eagerly to see your face with great desire.

А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време (що се отнася до присъствие телом, но не и духом), се постарахме още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

18 T herefore we wanted to come to you—even I, Paul, time and again—but Satan hindered us.

Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един-два пъти, но Сатана ни попречи.

19 F or what is our hope, or joy, or crown of rejoicing? Is it not even you in the presence of our Lord Jesus Christ at His coming?

Понеже коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие - пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?

20 F or you are our glory and joy.

Защото вие сте наша слава и радост.