1 N ow when they had passed through Amphipolis and Apollonia, they came to Thessalonica, where there was a synagogue of the Jews.

И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога.

2 T hen Paul, as his custom was, went in to them, and for three Sabbaths reasoned with them from the Scriptures,

И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи наред разискваше с тях от Писанията,

3 e xplaining and demonstrating that the Christ had to suffer and rise again from the dead, and saying, “This Jesus whom I preach to you is the Christ.”

като им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Исус, каза той, Когото аз ви проповядвам, е Христос.

4 A nd some of them were persuaded; and a great multitude of the devout Greeks, and not a few of the leading women, joined Paul and Silas. Assault on Jason’s House

И някои от тях се убедиха, че това е истината, и се присъединиха към Павел и Сила, така също голямо множество от набожните гърци и немалко от видните жени.

5 B ut the Jews who were not persuaded, becoming envious, took some of the evil men from the marketplace, and gathering a mob, set all the city in an uproar and attacked the house of Jason, and sought to bring them out to the people.

Но юдеите, подбудени от завист, взеха със себе си неколцина лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща, като търсеха Павел и Сила, за да ги изведат пред народа.

6 B ut when they did not find them, they dragged Jason and some brethren to the rulers of the city, crying out, “These who have turned the world upside down have come here too.

Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук;

7 J ason has harbored them, and these are all acting contrary to the decrees of Caesar, saying there is another king—Jesus.”

и Ясон ги е приел; и те всички действат против указите на Цезаря, като казват, че имало друг цар - Исус.

8 A nd they troubled the crowd and the rulers of the city when they heard these things.

И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.

9 S o when they had taken security from Jason and the rest, they let them go. Ministering at Berea

Но когато взеха поръчителство от Ясон и от другите, ги пуснаха. Апостолите в Берия

10 T hen the brethren immediately sent Paul and Silas away by night to Berea. When they arrived, they went into the synagogue of the Jews.

А братята незабавно изпратиха Павел и Сила през нощта в Берия; и те, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

11 T hese were more fair-minded than those in Thessalonica, in that they received the word with all readiness, and searched the Scriptures daily to find out whether these things were so.

И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията да видят дали това е вярно.

12 T herefore many of them believed, and also not a few of the Greeks, prominent women as well as men.

И така, мнозина от тях повярваха - и от почитаемите гъркини, и немалко от мъжете.

13 B ut when the Jews from Thessalonica learned that the word of God was preached by Paul at Berea, they came there also and stirred up the crowds.

Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павел Божието учение, дойдоха и там и подбудиха и смутиха народа.

14 T hen immediately the brethren sent Paul away, to go to the sea; but both Silas and Timothy remained there.

Тогава братята веднага изпратиха Павел да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.

15 S o those who conducted Paul brought him to Athens; and receiving a command for Silas and Timothy to come to him with all speed, they departed. The Philosophers at Athens

А онези, които придружаваха Павел, го заведоха до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се може по-скоро при него, си заминаха. Павел в Атина

16 N ow while Paul waited for them at Athens, his spirit was provoked within him when he saw that the city was given over to idols.

А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.

17 T herefore he reasoned in the synagogue with the Jews and with the Gentile worshipers, and in the marketplace daily with those who happened to be there.

И така, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните и по пазара всеки ден с онези, които се случеше да среща.

18 T hen certain Epicurean and Stoic philosophers encountered him. And some said, “What does this babbler want to say?” Others said, “He seems to be a proclaimer of foreign gods,” because he preached to them Jesus and the resurrection.

Също и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исус и възкресението.

19 A nd they took him and brought him to the Areopagus, saying, “May we know what this new doctrine is of which you speak?

И така, взеха и го заведоха в Ареопага, като казаха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

20 F or you are bringing some strange things to our ears. Therefore we want to know what these things mean.”

Защото донасяш нещо странно до ушите ни; затова бихме искали да узнаем какво е то.

21 F or all the Athenians and the foreigners who were there spent their time in nothing else but either to tell or to hear some new thing. Addressing the Areopagus

(А всички атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново.)

22 T hen Paul stood in the midst of the Areopagus and said, “Men of Athens, I perceive that in all things you are very religious;

И така, Павел застана насред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

23 f or as I was passing through and considering the objects of your worship, I even found an altar with this inscription: TO THE UNKNOWN GOD. Therefore, the One whom you worship without knowing, Him I proclaim to you:

Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Тъкмо Онзи, на Когото се кланяте, без да Го познавате, ви проповядвам аз.

24 “ God, who made the world and everything in it, since He is Lord of heaven and earth, does not dwell in temples made with hands.

Бог, който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,

25 N or is He worshiped with men’s hands, as though He needed anything, since He gives to all life, breath, and all things.

нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и всичко;

26 A nd He has made from one blood every nation of men to dwell on all the face of the earth, and has determined their preappointed times and the boundaries of their dwellings,

направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил отнапред положени времена и пределите на заселищата им,

27 s o that they should seek the Lord, in the hope that they might grope for Him and find Him, though He is not far from each one of us;

за да търсят Бога, та дано някак биха Го попипали и намерили, макар че Той не е далеч от всеки един от нас;

28 f or in Him we live and move and have our being, as also some of your own poets have said, ‘For we are also His offspring.’

защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са казали: "Защото дори Негов род сме."

29 T herefore, since we are the offspring of God, we ought not to think that the Divine Nature is like gold or silver or stone, something shaped by art and man’s devising.

И така, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и по човешки замисъл.

30 T ruly, these times of ignorance God overlooked, but now commands all men everywhere to repent,

А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

31 b ecause He has appointed a day on which He will judge the world in righteousness by the Man whom He has ordained. He has given assurance of this to all by raising Him from the dead.”

защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

32 A nd when they heard of the resurrection of the dead, some mocked, while others said, “We will hear you again on this matter. ”

А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: За този предмет пак ще те слушаме.

33 S o Paul departed from among them.

И така, Павел си излезе измежду тях.

34 H owever, some men joined him and believed, among them Dionysius the Areopagite, a woman named Damaris, and others with them.

А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които бяха Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тях.