1 N ow when the queen of Sheba heard of the fame of Solomon concerning the name of the Lord, she came to test him with hard questions.

Савската царица, като чу, че Соломон се прочува като служител на Господнето име, дойде да го изпита с трудни за нея въпроси.

2 S he came to Jerusalem with a very great retinue, with camels that bore spices, very much gold, and precious stones; and when she came to Solomon, she spoke with him about all that was in her heart.

Дойде в Йерусалим с много голяма свита, с камили, натоварени с аромати и с твърде много злато и скъпоценни камъни. Като дойде при Соломон, говорѝ с него за всичко, което имаше на сърцето си.

3 S o Solomon answered all her questions; there was nothing so difficult for the king that he could not explain it to her.

И Соломон отговори на всичките ѝ въпроси. Нямаше нищо скрито за царя, което да не можа да ѝ обясни.

4 A nd when the queen of Sheba had seen all the wisdom of Solomon, the house that he had built,

А Савската царица, като видя цялата мъдрост на Соломон и къщата, която беше построил,

5 t he food on his table, the seating of his servants, the service of his waiters and their apparel, his cupbearers, and his entryway by which he went up to the house of the Lord, there was no more spirit in her.

ястията на трапезата му, сядането на слугите му и прислужването на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и възвишението, по което се отиваше в Господния дом, не остана съмнение в нея.

6 T hen she said to the king: “It was a true report which I heard in my own land about your words and your wisdom.

Тогава тя каза на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

7 H owever I did not believe the words until I came and saw with my own eyes; and indeed the half was not told me. Your wisdom and prosperity exceed the fame of which I heard.

Аз не вярвах на думите, докато не дойдох и не видях с очите си. Но дори и половината не ми е била казана! Мъдростта и благоденствието ти надминават слуха, който бях чула.

8 H appy are your men and happy are these your servants, who stand continually before you and hear your wisdom!

Блажени да бъдат мъжете ти, блажени тези твои слуги, които стоят винаги пред теб и слушат мъдростта ти.

9 B lessed be the Lord your God, who delighted in you, setting you on the throne of Israel! Because the Lord has loved Israel forever, therefore He made you king, to do justice and righteousness.”

Да бъде благословен Господ, твоят Бог, Който прояви благоволение към тебе да те постави на Израелевия престол. Понеже Господ е възлюбил Израел завинаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

10 T hen she gave the king one hundred and twenty talents of gold, spices in great quantity, and precious stones. There never again came such abundance of spices as the queen of Sheba gave to King Solomon.

И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато, много аромати и скъпоценни камъни. Нямаше по-голямо изобилие от аромати, каквито бяха онези, които Савската царица даде на Соломон.

11 A lso, the ships of Hiram, which brought gold from Ophir, brought great quantities of almug wood and precious stones from Ophir.

Още и Хирамовите кораби, които донасяха злато от Офир, донасяха оттам и голямо изобилие от алмугови дървета и скъпоценни камъни.

12 A nd the king made steps of the almug wood for the house of the Lord and for the king’s house, also harps and stringed instruments for singers. There never again came such almug wood, nor has the like been seen to this day.

А от алмуговите дървета царят направи прегради в Господния дом и в царската къща, също и арфи и псалтири за певците. Такива алмугови дървета не са били докарвани, нито са били виждани до днес.

13 N ow King Solomon gave the queen of Sheba all she desired, whatever she asked, besides what Solomon had given her according to the royal generosity. So she turned and went to her own country, she and her servants. Solomon’s Great Wealth

А цар Соломон даде на Савската царица всичко, което тя желаеше. Даде ѝ всичко, каквото поиска, освен това, което цар Соломон ѝ даде доброволно. Така тя се върна със слугите си и си отиде в своята земя. Богатството на Соломон

14 T he weight of gold that came to Solomon yearly was six hundred and sixty-six talents of gold,

А теглото на златото, което идваше за Соломон всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,

15 b esides that from the traveling merchants, from the income of traders, from all the kings of Arabia, and from the governors of the country.

освен това, което се внасяше от купувачите, от товарите на търговците, от всички арабски царе и от управителите на страната.

16 A nd King Solomon made two hundred large shields of hammered gold; six hundred shekels of gold went into each shield.

Цар Соломон направи двеста щита от ковано злато - шестстотин сикъла злато бяха похарчени за всеки щит;

17 H e also made three hundred shields of hammered gold; three minas of gold went into each shield. The king put them in the House of the Forest of Lebanon.

и триста по-малки щита от ковано злато - три фунта злато бяха похарчени за всеки по-малък щит. И царят ги постави в къщата от ливанско дърво.

18 M oreover the king made a great throne of ivory, and overlaid it with pure gold.

Царят направи един великолепен престол от слонова кост, който позлати с най-чисто злато.

19 T he throne had six steps, and the top of the throne was round at the back; there were armrests on either side of the place of the seat, and two lions stood beside the armrests.

Престолът имаше шест стъпала, върхът на престола беше кръгъл отзад и имаше облегалки от двете страни на седалището. Два лъва стояха край облегалките.

20 T welve lions stood there, one on each side of the six steps; nothing like this had been made for any other kingdom.

А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва. Подобно нещо не е било направено в никое царство.

21 A ll King Solomon’s drinking vessels were gold, and all the vessels of the House of the Forest of Lebanon were pure gold. Not one was silver, for this was accounted as nothing in the days of Solomon.

Всички съдове за пиене на цар Соломон бяха златни и всички съдове в къщата от ливанско дърво - от чисто злато. Нито един не беше от сребро. Среброто се смяташе за нищо в Соломоновото време.

22 F or the king had merchant ships at sea with the fleet of Hiram. Once every three years the merchant ships came bringing gold, silver, ivory, apes, and monkeys.

Царят имаше по море кораби, като тарсийските, заедно с корабите на Хирам. Веднъж на три години тарсийските кораби идваха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

23 S o King Solomon surpassed all the kings of the earth in riches and wisdom.

Така цар Соломон надмина всички царе на света по богатство и мъдрост.

24 N ow all the earth sought the presence of Solomon to hear his wisdom, which God had put in his heart.

Целият свят търсеше Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог беше вложил в сърцето му.

25 E ach man brought his present: articles of silver and gold, garments, armor, spices, horses, and mules, at a set rate year by year.

И всяка година всеки от тях донасяше подаръка си: сребърни и златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мулета.

26 A nd Solomon gathered chariots and horsemen; he had one thousand four hundred chariots and twelve thousand horsemen, whom he stationed in the chariot cities and with the king at Jerusalem.

Соломон събра също така колесници и конници. Той имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при себе си в Йерусалим.

27 T he king made silver as common in Jerusalem as stones, and he made cedar trees as abundant as the sycamores which are in the lowland.

И царят направи среброто да изобилства в Йерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.

28 A lso Solomon had horses imported from Egypt and Keveh; the king’s merchants bought them in Keveh at the current price.

Конете, които имаше Соломон, бяха докарани от Египет. Царските търговци ги купуваха на стада с определена цена.

29 N ow a chariot that was imported from Egypt cost six hundred shekels of silver, and a horse one hundred and fifty; and thus, through their agents, they exported them to all the kings of the Hittites and the kings of Syria.

А всяка колесница, идваща от Египет и докарана в Йерусалим, струваше шестстотин сребърни сикъла и всеки кон - сто и петдесет. За всички хетейски царе и за сирийските царе те се доставяха чрез тези търговци.