1 T hen David fled from Naioth in Ramah, and went and said to Jonathan, “What have I done? What is my iniquity, and what is my sin before your father, that he seeks my life?”

Тогава Давид избяга от Нават в Рама и дойде и каза на Йонатан: Какво съм сторил? Каква е неправдата ми и какъв е грехът ми към баща ти, че иска живота ми?

2 S o Jonathan said to him, “By no means! You shall not die! Indeed, my father will do nothing either great or small without first telling me. And why should my father hide this thing from me? It is not so! ”

А Йонатан му отговори: Да не дава Господ! Ти няма да умреш. Баща ми не прави нищо, нито голямо, нито малко, без да ми каже. Защо би скрил такова нещо от мене? Не е вярно, че иска да те убие.

3 T hen David took an oath again, and said, “Your father certainly knows that I have found favor in your eyes, and he has said, ‘Do not let Jonathan know this, lest he be grieved.’ But truly, as the Lord lives and as your soul lives, there is but a step between me and death.”

Обаче Давид се закле и каза: Баща ти знае добре, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: Да не знае Йонатан за това, за да не се наскърби. Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мен и смъртта.

4 S o Jonathan said to David, “Whatever you yourself desire, I will do it for you.”

Тогава Йонатан каза на Давид: Каквото поиска душата ти, аз ще го сторя за теб.

5 A nd David said to Jonathan, “Indeed tomorrow is the New Moon, and I should not fail to sit with the king to eat. But let me go, that I may hide in the field until the third day at evening.

А Давид му отвърна: Ето, утре е новолуние и аз съм длъжен да седя с царя на ядене. Позволи ми да ида да се крия на полето до вечерта на третия ден.

6 I f your father misses me at all, then say, ‘David earnestly asked permission of me that he might run over to Bethlehem, his city, for there is a yearly sacrifice there for all the family.’

Ако баща ти забележи, че ме няма, тогава му кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бързо в града си Витлеем, защото там става годишната жертва за цялото му семейство.

7 I f he says thus: ‘ It is well,’ your servant will be safe. But if he is very angry, be sure that evil is determined by him.

Ако Саул каже: Добре!, тогава слугата ти ще има мир. Но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него.

8 T herefore you shall deal kindly with your servant, for you have brought your servant into a covenant of the Lord with you. Nevertheless, if there is iniquity in me, kill me yourself, for why should you bring me to your father?”

И така, покажи милост към мене, защото ти си въвел слугата си в Господен завет със себе си. Но ако има неправда в мен, убий ме самият ти. Защо да ме водиш при баща си?

9 B ut Jonathan said, “Far be it from you! For if I knew certainly that evil was determined by my father to come upon you, then would I not tell you?”

Йонатан отговори: Да не ти се случи това никога. Ако бях узнал наистина, че от баща ми е решено да дойде злото върху тебе, нямаше ли да ти го кажа?

10 T hen David said to Jonathan, “Who will tell me, or what if your father answers you roughly?”

Тогава Давид каза на Йонатан: Кой ще ми съобщи, ако баща ти ти отговори сърдито?

11 A nd Jonathan said to David, “Come, let us go out into the field.” So both of them went out into the field.

А Йонатан му отговори: Нека да излезем на полето. И така, двамата излязоха на полето.

12 T hen Jonathan said to David: “The Lord God of Israel is witness! When I have sounded out my father sometime tomorrow, or the third day, and indeed there is good toward David, and I do not send to you and tell you,

Йонатан каза на Давид: Господ, Израелевият Бог, да бъде свидетел, ако, след като изпитам баща си, утре по това време или на третия ден, и ако има добра вест за Давид, не изпратя това известие до тебе да ти го съобщя.

13 m ay the Lord do so and much more to Jonathan. But if it pleases my father to do you evil, then I will report it to you and send you away, that you may go in safety. And the Lord be with you as He has been with my father.

И така да направи Господ на Йонатан - да! - и повече да прибави, ако, в случай че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя за това и не те изпратя да си отидеш с мир. Господ да бъде с тебе, както е бил с баща ми!

14 A nd you shall not only show me the kindness of the Lord while I still live, that I may not die;

И не само докато съм жив, показвай към мене милост Господня,

15 b ut you shall not cut off your kindness from my house forever, no, not when the Lord has cut off every one of the enemies of David from the face of the earth.”

но и като умра, до века не отнемай милостта си към дома ми, дори и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всеки от Давидовите неприятели.

16 S o Jonathan made a covenant with the house of David, saying, “Let the Lord require it at the hand of David’s enemies.”

Така Йонатан сключи завет с Давидовия дом и каза: Господ да изисква това чрез Давидовите неприятели!

17 N ow Jonathan again caused David to vow, because he loved him; for he loved him as he loved his own soul.

И Йонатан накара Давид да се закълне още веднъж поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше, както обичаше собствената си душа.

18 T hen Jonathan said to David, “Tomorrow is the New Moon; and you will be missed, because your seat will be empty.

Тогава Йонатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно.

19 A nd when you have stayed three days, go down quickly and come to the place where you hid on the day of the deed; and remain by the stone Ezel.

Като престоиш три дни, слез бързо и ела на мястото, където се беше скрил в деня, когато разисквахме онази работа, и се скрий при скалата Езил.

20 T hen I will shoot three arrows to the side, as though I shot at a target;

А аз ще изстрелям три стрели по едната ѝ страна като че стрелям в прицел.

21 a nd there I will send a lad, saying, ‘Go, find the arrows.’ If I expressly say to the lad, ‘Look, the arrows are on this side of you; get them and come’—then, as the Lord lives, there is safety for you and no harm.

След това ще пратя момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако кажа нарочно на момчето: Стрелите са зад тебе, вземи ги; тогава ти ела, защото има мир за теб и няма никаква опасност - заклевам се за това в живота на Господа.

22 B ut if I say thus to the young man, ‘Look, the arrows are beyond you’—go your way, for the Lord has sent you away.

Но ако кажа на момчето: Стрелите са пред тебе, тогава върви в пътя си, защото Господ те е отпратил.

23 A nd as for the matter which you and I have spoken of, indeed the Lord be between you and me forever.”

А относно тази уговорка, която аз и ти сме уговорили, нека Господ да бъде свидетел между мен и тебе до века.

24 T hen David hid in the field. And when the New Moon had come, the king sat down to eat the feast.

И така, Давид се скри на полето. И когато дойде новолунието, царят седна на трапезата да яде.

25 N ow the king sat on his seat, as at other times, on a seat by the wall. And Jonathan arose, and Abner sat by Saul’s side, but David’s place was empty.

След като царят седна на мястото си, както винаги, на определено място до стената, Йонатан стана и Авенир седна при Саул. А Давидовото място остана празно.

26 N evertheless Saul did not say anything that day, for he thought, “Something has happened to him; he is unclean, surely he is unclean.”

Саул обаче не каза нищо през онзи ден, защото си каза: Навярно му се е случило нещо, за да не е чист; и без друго е нечист.

27 A nd it happened the next day, the second day of the month, that David’s place was empty. And Saul said to Jonathan his son, “Why has the son of Jesse not come to eat, either yesterday or today?”

А на следващия ден, втория от месеца, Давидовото място пак беше празно; затова Саул попита сина си Йонатан: Защо Есеевият син не дойде да яде нито вчера, нито днес?

28 S o Jonathan answered Saul, “David earnestly asked permission of me to go to Bethlehem.

И Йонатан отговори на Саул: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза:

29 A nd he said, ‘Please let me go, for our family has a sacrifice in the city, and my brother has commanded me to be there. And now, if I have found favor in your eyes, please let me get away and see my brothers.’ Therefore he has not come to the king’s table.”

Пусни ме, защото семейството ни има жертва в града и брат ми ми заръча да ида. Ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза.

30 T hen Saul’s anger was aroused against Jonathan, and he said to him, “You son of a perverse, rebellious woman! Do I not know that you have chosen the son of Jesse to your own shame and to the shame of your mother’s nakedness?

Тогава гневът на Саул пламна против Йонатан и той му каза: Развратени и отстъпни сине, не зная ли, че ти си избрал Есеевия син за срам на теб и за срам на майчината ти голота?

31 F or as long as the son of Jesse lives on the earth, you shall not be established, nor your kingdom. Now therefore, send and bring him to me, for he shall surely die.”

Защото, докато Есеевият син живее на земята, нито ти, нито царството ти ще се утвърди. Затова прати сега да го доведат при мене, защото непременно ще умре.

32 A nd Jonathan answered Saul his father, and said to him, “Why should he be killed? What has he done?”

А Йонатан отговори на баща си Саул: Защо да бъде убит? Какво е сторил?

33 T hen Saul cast a spear at him to kill him, by which Jonathan knew that it was determined by his father to kill David.

А Саул хвърли копието си срещу него, за да го промуши, от което Йонатан разбра, че баща му беше решил да убие Давид.

34 S o Jonathan arose from the table in fierce anger, and ate no food the second day of the month, for he was grieved for David, because his father had treated him shamefully.

И така, Йонатан стана от трапезата разярен от гняв и не яде никаква храна втория ден от месеца; защото беше наскърбен за Давид, понеже баща му го беше опозорил.

35 A nd so it was, in the morning, that Jonathan went out into the field at the time appointed with David, and a little lad was with him.

На сутринта Йонатан излезе на полето, на мястото, за което се беше уговорил с Давид, и водеше със себе си едно малко момче.

36 T hen he said to his lad, “Now run, find the arrows which I shoot.” As the lad ran, he shot an arrow beyond him.

Той каза на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. Докато момчето тичаше, той изстреля една стрела по-нататък от него.

37 W hen the lad had come to the place where the arrow was which Jonathan had shot, Jonathan cried out after the lad and said, “ Is not the arrow beyond you?”

А когато момчето стигна до мястото, където беше стрелата, която Йонатан изстреля, Йонатан викна след него: Не е ли стрелата по-нататък от теб?

38 A nd Jonathan cried out after the lad, “Make haste, hurry, do not delay!” So Jonathan’s lad gathered up the arrows and came back to his master.

И Йонатан извика след момчето: Побързай, не се бави. И Йонатановото момче, като събра стрелите, се върна при господаря си.

39 B ut the lad did not know anything. Only Jonathan and David knew of the matter.

Но момчето не знаеше нищо; само Йонатан и Давид знаеха уговорката.

40 T hen Jonathan gave his weapons to his lad, and said to him, “Go, carry them to the city.”

Тогава Йонатан даде оръжията си на момчето, което му слугуваше, и му каза: Върви, занеси ги в града.

41 A s soon as the lad had gone, David arose from a place toward the south, fell on his face to the ground, and bowed down three times. And they kissed one another; and they wept together, but David more so.

А щом момчето отиде, Давид излезе от едно място на юг и като падна с лице на земята, поклони се три пъти. И се целуваха един друг и плакаха и двамата - а Давид плака особено много.

42 T hen Jonathan said to David, “Go in peace, since we have both sworn in the name of the Lord, saying, ‘May the Lord be between you and me, and between your descendants and my descendants, forever.’” So he arose and departed, and Jonathan went into the city.

Тогава Йонатан каза на Давид: Върви с мир, както се заклехме ние двамата в Господнето име, като казахме: Господ да бъде свидетел между мен и теб и между моето потомство и твоето потомство до века! И Давид тръгна и си отиде; а Йонатан се върна в града.