1 T hen Paul, looking earnestly at the council, said, “Men and brethren, I have lived in all good conscience before God until this day.”

И Павел насочи поглед към Синедриона и каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

2 A nd the high priest Ananias commanded those who stood by him to strike him on the mouth.

А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.

3 T hen Paul said to him, “God will strike you, you whitewashed wall! For you sit to judge me according to the law, and do you command me to be struck contrary to the law?”

Тогава Павел му каза: Бог ще удари тебе, стена варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а в нарушение на закона заповядваш да ме ударят!

4 A nd those who stood by said, “Do you revile God’s high priest?”

А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш?

5 T hen Paul said, “I did not know, brethren, that he was the high priest; for it is written, ‘You shall not speak evil of a ruler of your people.’ ”

И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си."

6 B ut when Paul perceived that one part were Sadducees and the other Pharisees, he cried out in the council, “Men and brethren, I am a Pharisee, the son of a Pharisee; concerning the hope and resurrection of the dead I am being judged!”

А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.

7 A nd when he had said this, a dissension arose between the Pharisees and the Sadducees; and the assembly was divided.

И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.

8 F or Sadducees say that there is no resurrection—and no angel or spirit; but the Pharisees confess both.

Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

9 T hen there arose a loud outcry. And the scribes of the Pharisees’ party arose and protested, saying, “We find no evil in this man; but if a spirit or an angel has spoken to him, let us not fight against God.”

И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха и се препираха, като казваха: Никакво зло не намерихме у този човек; и какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?

10 N ow when there arose a great dissension, the commander, fearing lest Paul might be pulled to pieces by them, commanded the soldiers to go down and take him by force from among them, and bring him into the barracks. The Plot Against Paul

И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.

11 B ut the following night the Lord stood by him and said, “Be of good cheer, Paul; for as you have testified for Me in Jerusalem, so you must also bear witness at Rome.”

А през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим. Заговорът срещу Павел

12 A nd when it was day, some of the Jews banded together and bound themselves under an oath, saying that they would neither eat nor drink till they had killed Paul.

И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, обвързаха се с клетва и казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел.

13 N ow there were more than forty who had formed this conspiracy.

Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души.

14 T hey came to the chief priests and elders, and said, “We have bound ourselves under a great oath that we will eat nothing until we have killed Paul.

Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Обвързахме се с клетва - да не вкусим нищо, докато не убием Павел.

15 N ow you, therefore, together with the council, suggest to the commander that he be brought down to you tomorrow, as though you were going to make further inquiries concerning him; but we are ready to kill him before he comes near.”

А сега вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да разучите по-точно неговото дело; а ние, преди той да наближи, сме готови да го убием.

16 S o when Paul’s sister’s son heard of their ambush, he went and entered the barracks and told Paul.

Но Павловият сестреник, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта, и съобщи на Павел.

17 T hen Paul called one of the centurions to him and said, “Take this young man to the commander, for he has something to tell him.”

Тогава Павел повика един от стотниците и му каза: Заведи това момче при хилядника, защото има да му съобщи нещо.

18 S o he took him and brought him to the commander and said, “Paul the prisoner called me to him and asked me to bring this young man to you. He has something to say to you.”

И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Задържаният Павел ме повика и ме помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

19 T hen the commander took him by the hand, went aside, and asked privately, “What is it that you have to tell me?”

А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, го попита насаме: Какво има да ми съобщиш?

20 A nd he said, “The Jews have agreed to ask that you bring Paul down to the council tomorrow, as though they were going to inquire more fully about him.

А той каза: Юдеите се наговориха да те помолят да заведеш Павел утре долу в Синедриона, като че ли искат да го разпитат повече по делото му.

21 B ut do not yield to them, for more than forty of them lie in wait for him, men who have bound themselves by an oath that they will neither eat nor drink till they have killed him; and now they are ready, waiting for the promise from you.”

Но ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които са се обвързали с клетва, задължавайки се да не ядат, нито да пият, докато не го убият. Те още сега са готови и чакат само да им обещаеш.

22 S o the commander let the young man depart, and commanded him, “Tell no one that you have revealed these things to me.” Sent to Felix

И така, хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: На никого да не кажеш, че си ми съобщил това. Отвеждането на Павел в Цезарея

23 A nd he called for two centurions, saying, “Prepare two hundred soldiers, seventy horsemen, and two hundred spearmen to go to Caesarea at the third hour of the night;

Тогава повика двама от стотниците и им каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Цезарея в третия час на нощта.

24 a nd provide mounts to set Paul on, and bring him safely to Felix the governor.”

Пригответе и добиче, на което да качат Павел и да го отведат в безопасност до управителя Феликс.

25 H e wrote a letter in the following manner:

Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:

26 C laudius Lysias, To the most excellent governor Felix: Greetings.

От Клавдий Лисий до негово превъзходителство управителя Феликс: Поздрав!

27 T his man was seized by the Jews and was about to be killed by them. Coming with the troops I rescued him, having learned that he was a Roman.

Този човек беше хванат от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин.

28 A nd when I wanted to know the reason they accused him, I brought him before their council.

И като поисках да разбера причината, поради която го обвиняваха, заведох го долу в техния Синедрион;

29 I found out that he was accused concerning questions of their law, but had nothing charged against him deserving of death or chains.

и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо, достойно за смърт или окови.

30 A nd when it was told me that the Jews lay in wait for the man, I sent him immediately to you, and also commanded his accusers to state before you the charges against him. Farewell.

И понеже ми обадиха, че щяло да има заговор против този човек, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. Остани със здраве.

31 T hen the soldiers, as they were commanded, took Paul and brought him by night to Antipatris.

И така, войниците, според дадената им заповед, взеха Павел и го заведоха през нощта в Антипатрида.

32 T he next day they left the horsemen to go on with him, and returned to the barracks.

И на сутринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

33 W hen they came to Caesarea and had delivered the letter to the governor, they also presented Paul to him.

А конниците, като влязоха в Цезарея и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павел.

34 A nd when the governor had read it, he asked what province he was from. And when he understood that he was from Cilicia,

А като го прочете, управителят го попита от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, каза:

35 h e said, “I will hear you when your accusers also have come.” And he commanded him to be kept in Herod’s Praetorium.

Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го пазят в преторията на Ирод.