1 P aul, looking intently at the Council, said, “ Brethren, I have lived my life with a perfectly good conscience before God up to this day.”

И Павел насочи поглед към Синедриона и каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

2 T he high priest Ananias commanded those standing beside him to strike him on the mouth.

А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.

3 T hen Paul said to him, “God is going to strike you, you whitewashed wall! Do you sit to try me according to the Law, and in violation of the Law order me to be struck?”

Тогава Павел му каза: Бог ще удари тебе, стена варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а в нарушение на закона заповядваш да ме ударят!

4 B ut the bystanders said, “Do you revile God’s high priest?”

А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш?

5 A nd Paul said, “I was not aware, brethren, that he was high priest; for it is written, ‘ You shall not speak evil of a ruler of your people.’”

И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си."

6 B ut perceiving that one group were Sadducees and the other Pharisees, Paul began crying out in the Council, “ Brethren, I am a Pharisee, a son of Pharisees; I am on trial for the hope and resurrection of the dead!”

А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.

7 A s he said this, there occurred a dissension between the Pharisees and Sadducees, and the assembly was divided.

И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.

8 F or the Sadducees say that there is no resurrection, nor an angel, nor a spirit, but the Pharisees acknowledge them all.

Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

9 A nd there occurred a great uproar; and some of the scribes of the Pharisaic party stood up and began to argue heatedly, saying, “ We find nothing wrong with this man; suppose a spirit or an angel has spoken to him?”

И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха и се препираха, като казваха: Никакво зло не намерихме у този човек; и какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?

10 A nd as a great dissension was developing, the commander was afraid Paul would be torn to pieces by them and ordered the troops to go down and take him away from them by force, and bring him into the barracks.

И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.

11 B ut on the night immediately following, the Lord stood at his side and said, “ Take courage; for as you have solemnly witnessed to My cause at Jerusalem, so you must witness at Rome also.” A Conspiracy to Kill Paul

А през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим. Заговорът срещу Павел

12 W hen it was day, the Jews formed a conspiracy and bound themselves under an oath, saying that they would neither eat nor drink until they had killed Paul.

И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, обвързаха се с клетва и казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел.

13 T here were more than forty who formed this plot.

Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души.

14 T hey came to the chief priests and the elders and said, “We have bound ourselves under a solemn oath to taste nothing until we have killed Paul.

Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Обвързахме се с клетва - да не вкусим нищо, докато не убием Павел.

15 N ow therefore, you and the Council notify the commander to bring him down to you, as though you were going to determine his case by a more thorough investigation; and we for our part are ready to slay him before he comes near the place.”

А сега вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да разучите по-точно неговото дело; а ние, преди той да наближи, сме готови да го убием.

16 B ut the son of Paul’s sister heard of their ambush, and he came and entered the barracks and told Paul.

Но Павловият сестреник, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта, и съобщи на Павел.

17 P aul called one of the centurions to him and said, “Lead this young man to the commander, for he has something to report to him.”

Тогава Павел повика един от стотниците и му каза: Заведи това момче при хилядника, защото има да му съобщи нещо.

18 S o he took him and led him to the commander and said, “Paul the prisoner called me to him and asked me to lead this young man to you since he has something to tell you.”

И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Задържаният Павел ме повика и ме помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

19 T he commander took him by the hand and stepping aside, began to inquire of him privately, “What is it that you have to report to me?”

А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, го попита насаме: Какво има да ми съобщиш?

20 A nd he said, “ The Jews have agreed to ask you to bring Paul down tomorrow to the Council, as though they were going to inquire somewhat more thoroughly about him.

А той каза: Юдеите се наговориха да те помолят да заведеш Павел утре долу в Синедриона, като че ли искат да го разпитат повече по делото му.

21 S o do not listen to them, for more than forty of them are lying in wait for him who have bound themselves under a curse not to eat or drink until they slay him; and now they are ready and waiting for the promise from you.”

Но ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които са се обвързали с клетва, задължавайки се да не ядат, нито да пият, докато не го убият. Те още сега са готови и чакат само да им обещаеш.

22 S o the commander let the young man go, instructing him, “Tell no one that you have notified me of these things.” Paul Moved to Caesarea

И така, хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: На никого да не кажеш, че си ми съобщил това. Отвеждането на Павел в Цезарея

23 A nd he called to him two of the centurions and said, “Get two hundred soldiers ready by the third hour of the night to proceed to Caesarea, with seventy horsemen and two hundred spearmen.”

Тогава повика двама от стотниците и им каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Цезарея в третия час на нощта.

24 T hey were also to provide mounts to put Paul on and bring him safely to Felix the governor.

Пригответе и добиче, на което да качат Павел и да го отведат в безопасност до управителя Феликс.

25 A nd he wrote a letter having this form:

Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:

26 “ Claudius Lysias, to the most excellent governor Felix, greetings.

От Клавдий Лисий до негово превъзходителство управителя Феликс: Поздрав!

27 “ When this man was arrested by the Jews and was about to be slain by them, I came up to them with the troops and rescued him, having learned that he was a Roman.

Този човек беше хванат от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин.

28 “ And wanting to ascertain the charge for which they were accusing him, I brought him down to their Council;

И като поисках да разбера причината, поради която го обвиняваха, заведох го долу в техния Синедрион;

29 a nd I found him to be accused over questions about their Law, but under no accusation deserving death or imprisonment.

и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо, достойно за смърт или окови.

30 “ When I was informed that there would be a plot against the man, I sent him to you at once, also instructing his accusers to bring charges against him before you.”

И понеже ми обадиха, че щяло да има заговор против този човек, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. Остани със здраве.

31 S o the soldiers, in accordance with their orders, took Paul and brought him by night to Antipatris.

И така, войниците, според дадената им заповед, взеха Павел и го заведоха през нощта в Антипатрида.

32 B ut the next day, leaving the horsemen to go on with him, they returned to the barracks.

И на сутринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

33 W hen these had come to Caesarea and delivered the letter to the governor, they also presented Paul to him.

А конниците, като влязоха в Цезарея и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павел.

34 W hen he had read it, he asked from what province he was, and when he learned that he was from Cilicia,

А като го прочете, управителят го попита от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, каза:

35 h e said, “I will give you a hearing after your accusers arrive also,” giving orders for him to be kept in Herod’s Praetorium.

Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го пазят в преторията на Ирод.