1 T hen he commanded his house steward, saying, “Fill the men’s sacks with food, as much as they can carry, and put each man’s money in the mouth of his sack.

После Йосиф заповяда на домакина си: Напълни чувалите на хората с храна, колкото могат да поберат, сложи парите на всеки в чувала му

2 P ut my cup, the silver cup, in the mouth of the sack of the youngest, and his money for the grain.” And he did as Joseph had told him.

и сложи чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той направи според това, което каза Йосиф.

3 A s soon as it was light, the men were sent away, they with their donkeys.

На сутринта, щом съмна, изпратиха братята и ослите им.

4 T hey had just gone out of the city, and were not far off, when Joseph said to his house steward, “Up, follow the men; and when you overtake them, say to them, ‘Why have you repaid evil for good?

А когато бяха излезли от града и не бяха се отдалечили много, Йосиф каза на домакина си: Стани, тичай след тях и като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?

5 I s not this the one from which my lord drinks and which he indeed uses for divination? You have done wrong in doing this.’”

Не е ли тази чашата, с която пие господарят ми и с която даже гадае? Зле постъпихте, като направихте това.

6 S o he overtook them and spoke these words to them.

И човекът, като ги настигна, каза им тези думи.

7 T hey said to him, “Why does my lord speak such words as these? Far be it from your servants to do such a thing.

А те му отговориха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да направят такова нещо.

8 B ehold, the money which we found in the mouth of our sacks we have brought back to you from the land of Canaan. How then could we steal silver or gold from your lord’s house?

Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя парите, които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти?

9 W ith whomever of your servants it is found, let him die, and we also will be my lord’s slaves.”

Този от слугите ти, в когото се намери, нека умре, също и ние нека бъдем роби на господаря си.

10 S o he said, “Now let it also be according to your words; he with whom it is found shall be my slave, and the rest of you shall be innocent.”

А той каза: Нека бъде, според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие няма да бъдете виновни.

11 T hen they hurried, each man lowered his sack to the ground, and each man opened his sack.

Тогава те бързо свалиха чувалите си на земята и всеки отвори чувала си.

12 H e searched, beginning with the oldest and ending with the youngest, and the cup was found in Benjamin’s sack.

И той претърси, като започна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата бе намерена във Вениаминовия чувал.

13 T hen they tore their clothes, and when each man loaded his donkey, they returned to the city.

Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си и се върнаха в града.

14 W hen Judah and his brothers came to Joseph’s house, he was still there, and they fell to the ground before him.

И дойдоха Юда и братята му в дома на Йосиф, където той още се намираше, и паднаха пред него на земята.

15 J oseph said to them, “What is this deed that you have done? Do you not know that such a man as I can indeed practice divination?”

А Йосиф им каза: Какво е това, което направихте? Не знаете ли, че човек като мене може да гадае безпогрешно?

16 S o Judah said, “What can we say to my lord? What can we speak? And how can we justify ourselves? God has found out the iniquity of your servants; behold, we are my lord’s slaves, both we and the one in whose possession the cup has been found.”

Тогава Юда отвърна: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си - и ние, и онзи, у когото се намери чашата.

17 B ut he said, “Far be it from me to do this. The man in whose possession the cup has been found, he shall be my slave; but as for you, go up in peace to your father.”

Но Йосиф отговори: Не дай, Боже, да направя това: Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.

18 T hen Judah approached him, and said, “Oh my lord, may your servant please speak a word in my lord’s ears, and do not be angry with your servant; for you are equal to Pharaoh.

Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона.

19 M y lord asked his servants, saying, ‘Have you a father or a brother?’

Господарят ми попита слугите си: Имате ли баща или брат?

20 W e said to my lord, ‘We have an old father and a little child of his old age. Now his brother is dead, so he alone is left of his mother, and his father loves him.’

И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича.

21 T hen you said to your servants, ‘ Bring him down to me that I may set my eyes on him.’

А ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

22 B ut we said to my lord, ‘The lad cannot leave his father, for if he should leave his father, his father would die.’

И ние отговорихме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.

23 Y ou said to your servants, however, ‘ Unless your youngest brother comes down with you, you will not see my face again.’

А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.

24 T hus it came about when we went up to your servant my father, we told him the words of my lord.

И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.

25 O ur father said, ‘Go back, buy us a little food.’

А когато баща ни каза: Идете пак, купете ни малко храна,

26 B ut we said, ‘We cannot go down. If our youngest brother is with us, then we will go down; for we cannot see the man’s face unless our youngest brother is with us.’

ние отговорихме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

27 Y our servant my father said to us, ‘You know that my wife bore me two sons;

Тогава слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина;

28 a nd the one went out from me, and I said, “Surely he is torn in pieces,” and I have not seen him since.

и единият излезе от мен и си казах: Навярно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял;

29 I f you take this one also from me, and harm befalls him, you will bring my gray hair down to Sheol in sorrow.’

и ако ми отнемете и този и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

30 N ow, therefore, when I come to your servant my father, and the lad is not with us, since his life is bound up in the lad’s life,

И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,

31 w hen he sees that the lad is not with us, he will die. Thus your servants will bring the gray hair of your servant our father down to Sheol in sorrow.

като види, че детето го няма, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.

32 F or your servant became surety for the lad to my father, saying, ‘If I do not bring him back to you, then let me bear the blame before my father forever.’

Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда завинаги виновен пред баща си.

33 N ow, therefore, please let your servant remain instead of the lad a slave to my lord, and let the lad go up with his brothers.

И така, сега, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.

34 F or how shall I go up to my father if the lad is not with me—for fear that I see the evil that would overtake my father?”

Защото как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.