1 N ow it came about after this that the sons of Moab and the sons of Ammon, together with some of the Meunites, came to make war against Jehoshaphat.

След това моавците и амонците и с тях някои от маонците дойдоха да воюват против Йосафат.

2 T hen some came and reported to Jehoshaphat, saying, “A great multitude is coming against you from beyond the sea, out of Aram and behold, they are in Hazazon-tamar (that is Engedi).”

Тогава някои дойдоха и известиха на Йосафат: Голямо множество иде против теб от другата страна на Соленото море, от Сирия; те са в Асасон-тамар (който е Енгади).

3 J ehoshaphat was afraid and turned his attention to seek the Lord, and proclaimed a fast throughout all Judah.

А Йосафат се уплаши и се предаде да търси Господа, и прогласи пост по цяла Юдея.

4 S o Judah gathered together to seek help from the Lord; they even came from all the cities of Judah to seek the Lord. Jehoshaphat’s Prayer

И юдеите се събраха, за да искат помощ от Господа; дори от всички Юдейски градове дойдоха да търсят Господа.

5 T hen Jehoshaphat stood in the assembly of Judah and Jerusalem, in the house of the Lord before the new court,

Йосафат застана сред събраните юдеи и йерусалимци в Господния дом, пред новия двор, и каза:

6 a nd he said, “O Lord, the God of our fathers, are You not God in the heavens? And are You not ruler over all the kingdoms of the nations? Power and might are in Your hand so that no one can stand against You.

Господи, Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите, и не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така че никой не може да устои против Тебе?

7 D id You not, O our God, drive out the inhabitants of this land before Your people Israel and give it to the descendants of Abraham Your friend forever?

Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изгонил жителите на тази земя пред народа Си Израел и си я дал завинаги на потомството на приятеля Си Авраам?

8 T hey have lived in it, and have built You a sanctuary there for Your name, saying,

И те се заселиха в нея и Ти построиха светилище в нея за Твоето име, и казаха:

9 ‘ Should evil come upon us, the sword, or judgment, or pestilence, or famine, we will stand before this house and before You (for Your name is in this house) and cry to You in our distress, and You will hear and deliver us.’

Ако ни връхлети зло - меч, възмездие, мор или глад - и ние застанем пред този дом и пред Тебе (защото Твоето име е в този дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.

10 N ow behold, the sons of Ammon and Moab and Mount Seir, whom You did not let Israel invade when they came out of the land of Egypt (they turned aside from them and did not destroy them),

И сега, ето, амонците и моавците и онези от планината Сиир, които не си оставил Израел да ги нападне, когато идваха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха -

11 s ee how they are rewarding us by coming to drive us out from Your possession which You have given us as an inheritance.

ето как ни възнаграждават, като идват да ни прогонят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.

12 O our God, will You not judge them? For we are powerless before this great multitude who are coming against us; nor do we know what to do, but our eyes are on You.”

Боже наш, не искаш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем какво да правим; а очите ни са отправени към Теб.

13 A ll Judah was standing before the Lord, with their infants, their wives and their children. Jahaziel Answers the Prayer

А цяла Юдея стоеше пред Господа с домовете си, жените си и синовете си.

14 T hen in the midst of the assembly the Spirit of the Lord came upon Jahaziel the son of Zechariah, the son of Benaiah, the son of Jeiel, the son of Mattaniah, the Levite of the sons of Asaph;

Тогава сред събранието Господният Дух дойде на левитина Яазиил, Захариевия син ( а Захария беше син на Венайя, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци; и каза:

15 a nd he said, “Listen, all Judah and the inhabitants of Jerusalem and King Jehoshaphat: thus says the Lord to you, ‘ Do not fear or be dismayed because of this great multitude, for the battle is not yours but God’s.

Слушайте, цяла Юдея, вие, йерусалимски жители, и ти, царю Йосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество; защото боят не е ваш, а Божий.

16 T omorrow go down against them. Behold, they will come up by the ascent of Ziz, and you will find them at the end of the valley in front of the wilderness of Jeruel.

Слезте утре против тях; ето, те излизат през нагорнището Асис и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.

17 Y ou need not fight in this battle; station yourselves, stand and see the salvation of the Lord on your behalf, O Judah and Jerusalem.’ Do not fear or be dismayed; tomorrow go out to face them, for the Lord is with you.”

Няма да е необходимо вие да се биете в този бой; подредете се, застанете и вижте извършеното от Господа за вас избавление, Юдо и Йерусалиме; не бойте се, нито се плашете; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.

18 J ehoshaphat bowed his head with his face to the ground, and all Judah and the inhabitants of Jerusalem fell down before the Lord, worshiping the Lord.

Тогава Йосафат се наведе с лицето до земята; и цяла Юдея и йерусалимските жители паднаха пред Господа и Му се поклониха.

19 T he Levites, from the sons of the Kohathites and of the sons of the Korahites, stood up to praise the Lord God of Israel, with a very loud voice. Enemies Destroy Themselves

А левитите, от потомците на Каатовите синове и от потомците на Кореевите синове, станаха да хвалят с много силен глас Господа, Израелевия Бог.

20 T hey rose early in the morning and went out to the wilderness of Tekoa; and when they went out, Jehoshaphat stood and said, “Listen to me, O Judah and inhabitants of Jerusalem, put your trust in the Lord your God and you will be established. Put your trust in His prophets and succeed.”

И така, на сутринта станаха рано и излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Йосафат застана и каза: Слушайте ме, юдеи, и вие, йерусалимски жители! Вярвайте в Господа, вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте на пророците Му и ще имате добър успех.

21 W hen he had consulted with the people, he appointed those who sang to the Lord and those who praised Him in holy attire, as they went out before the army and said, “ Give thanks to the Lord, for His lovingkindness is everlasting.”

Тогава, като се посъветва с народа, нареди някои от тях да пеят на Господа и да хвалят великолепието на Неговата святост, като излизат пред войската и казват: Славословете Господа, защото милостта Му е до века.

22 W hen they began singing and praising, the Lord set ambushes against the sons of Ammon, Moab and Mount Seir, who had come against Judah; so they were routed.

И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците и против онези от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юдея; и те бяха поразени.

23 F or the sons of Ammon and Moab rose up against the inhabitants of Mount Seir destroying them completely; and when they had finished with the inhabitants of Seir, they helped to destroy one another.

Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир, за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.

24 W hen Judah came to the lookout of the wilderness, they looked toward the multitude, and behold, they were corpses lying on the ground, and no one had escaped.

А юдеите, като стигнаха до стражарската кула на пустинята, погледнаха към множеството и, ето, те бяха мъртви тела, паднали на земята, и никой не беше се избавил.

25 W hen Jehoshaphat and his people came to take their spoil, they found much among them, including goods, garments and valuable things which they took for themselves, more than they could carry. And they were three days taking the spoil because there was so much. Triumphant Return to Jerusalem

И когато Йосафат и народът му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и си взеха толкова много, че не можеха да ги отнесат; а три дни обираха, защото плячката беше много.

26 T hen on the fourth day they assembled in the valley of Beracah, for there they blessed the Lord. Therefore they have named that place “The Valley of Beracah” until today.

А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; затова онова място бе наречено Долина на благословението и така се нарича до днес.

27 E very man of Judah and Jerusalem returned with Jehoshaphat at their head, returning to Jerusalem with joy, for the Lord had made them to rejoice over their enemies.

Тогава всички юдеи и йерусалимски мъже, начело с Йосафат, тръгнаха да се върнат в Йерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил с поражението на неприятелите им.

28 T hey came to Jerusalem with harps, lyres and trumpets to the house of the Lord.

Те дойдоха в Йерусалим с псалтири и арфи, и тръби до Господния дом.

29 A nd the dread of God was on all the kingdoms of the lands when they heard that the Lord had fought against the enemies of Israel.

И страх от Бога обзе всички царства на околните страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израел.

30 S o the kingdom of Jehoshaphat was at peace, for his God gave him rest on all sides.

И така, царството на Йосафат се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие отвсякъде.

31 N ow Jehoshaphat reigned over Judah. He was thirty-five years old when he became king, and he reigned in Jerusalem twenty-five years. And his mother’s name was Azubah the daughter of Shilhi.

Така Йосафат царуваше над Юдея. Той беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.

32 H e walked in the way of his father Asa and did not depart from it, doing right in the sight of the Lord.

Той ходѝ в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред Господа.

33 T he high places, however, were not removed; the people had not yet directed their hearts to the God of their fathers.

Високите места обаче не бяха премахнати, нито народът още беше утвърдил сърцата си към Бога на бащите си.

34 N ow the rest of the acts of Jehoshaphat, first to last, behold, they are written in the annals of Jehu the son of Hanani, which is recorded in the Book of the Kings of Israel. Alliance Displeases God

А останалите дела на Йосафат, първите и последните, са записани в историята на Ииуй, Ананиевия син, който се споменава в Книгата на Израелевите царе.

35 A fter this Jehoshaphat king of Judah allied himself with Ahaziah king of Israel. He acted wickedly in so doing.

А след това Юдейският цар Йосафат се сдружи с Израелевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.

36 S o he allied himself with him to make ships to go to Tarshish, and they made the ships in Ezion-geber.

Сдружи се с него, за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.

37 T hen Eliezer the son of Dodavahu of Mareshah prophesied against Jehoshaphat saying, “Because you have allied yourself with Ahaziah, the Lord has destroyed your works.” So the ships were broken and could not go to Tarshish.

Тогава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Йосафат: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, така че не можаха да идат в Тарсис.