1 W hen the Canaanite, the king of Arad, who lived in the Negev, heard that Israel was coming by the way of Atharim, then he fought against Israel and took some of them captive.

А арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг, като чу, че Израел идва през пътя Атарим, воюва̀ против Израел и хвана от тях пленници.

2 S o Israel made a vow to the Lord and said, “If You will indeed deliver this people into my hand, then I will utterly destroy their cities.”

Тогава Израел направи оброк на Господа, като каза: Ако наистина предадеш този народ в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.

3 T he Lord heard the voice of Israel and delivered up the Canaanites; then they utterly destroyed them and their cities. Thus the name of the place was called Hormah.

И Господ послуша гласа на Израел и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им. И мястото бе наречено Хорма.

4 T hen they set out from Mount Hor by the way of the Red Sea, to go around the land of Edom; and the people became impatient because of the journey.

А когато отпътуваха от планината Ор по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, народът излезе от търпение в душата си поради пътя.

5 T he people spoke against God and Moses, “ Why have you brought us up out of Egypt to die in the wilderness? For there is no food and no water, and we loathe this miserable food.” The Bronze Serpent

И народът говорѝ против Бога и против Моисей: Защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма нито хляб, нито вода и душата ни се отвращава от този никакъв хляб.

6 T he Lord sent fiery serpents among the people and they bit the people, so that many people of Israel died.

Затова Господ изпрати между народа змии-усойници, които хапеха народа, и измря много народ от Израел.

7 S o the people came to Moses and said, “We have sinned, because we have spoken against the Lord and you; intercede with the Lord, that He may remove the serpents from us.” And Moses interceded for the people.

Тогава народът дойде при Моисей и каза: Съгрешихме затова, че говорихме против Господа и против тебе; помоли се на Господа да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за народа.

8 T hen the Lord said to Moses, “ Make a fiery serpent, and set it on a standard; and it shall come about, that everyone who is bitten, when he looks at it, he will live.”

А Господ каза на Моисей: Направѝ си от мед една змия-усойница и я сложи на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне към нея, ще остане жив.

9 A nd Moses made a bronze serpent and set it on the standard; and it came about, that if a serpent bit any man, when he looked to the bronze serpent, he lived.

И така, Моисей направи медна змия и я сложи на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше към медната змия, оставаше жив.

10 N ow the sons of Israel moved out and camped in Oboth.

Тогава израелтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.

11 T hey journeyed from Oboth and camped at Iye-abarim, in the wilderness which is opposite Moab, to the east.

И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.

12 F rom there they set out and camped in Wadi Zered.

Оттам отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.

13 F rom there they journeyed and camped on the other side of the Arnon, which is in the wilderness that comes out of the border of the Amorites, for the Arnon is the border of Moab, between Moab and the Amorites.

Оттам отпътуваха и разположиха стан оттатък реката Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.

14 T herefore it is said in the Book of the Wars of the Lord, “Waheb in Suphah, And the wadis of the Arnon,

Затова е казано в книгата на Господните войни: Ваев в Суфа и потоците на Арнон,

15 A nd the slope of the wadis That extends to the site of Ar, And leans to the border of Moab.”

и течението на потоците, което се простира до селището Ар и допира границите на Моав.

16 F rom there they continued to Beer, that is the well where the Lord said to Moses, “Assemble the people, that I may give them water.”

А оттам дойдоха при Вир. Този е кладенецът, за който Господ каза на Моисей: Събери народа и ще му дам вода.

17 T hen Israel sang this song: “Spring up, O well! Sing to it!

Тогава Израел изпя тази песен: Бликай, о, кладенче; пейте за него.

18 “ The well, which the leaders sank, Which the nobles of the people dug, With the scepter and with their staffs.” And from the wilderness they continued to Mattanah,

Кладенец изкопаха първенците, благородните от народа изкопаха, чрез заповед на законодателя, с жезлите си. А от пустинята отидоха в Матана

19 a nd from Mattanah to Nahaliel, and from Nahaliel to Bamoth,

и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,

20 a nd from Bamoth to the valley that is in the land of Moab, at the top of Pisgah which overlooks the wasteland. Two Victories

а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон.

21 T hen Israel sent messengers to Sihon, king of the Amorites, saying,

Тогава Израел изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:

22 “ Let me pass through your land. We will not turn off into field or vineyard; we will not drink water from wells. We will go by the king’s highway until we have passed through your border.”

Остави ме да мина през земята ти; няма да се отклоняваме нито по нивите, нито по лозята; не искаме да пием вода от кладенците; през царския път ще вървим, докато преминем твоите предели.

23 B ut Sihon would not permit Israel to pass through his border. So Sihon gathered all his people and went out against Israel in the wilderness, and came to Jahaz and fought against Israel.

А Сион не пусна Израел да мине през пределите му; той събра целия си народ, излезе и се опълчи срещу Израел в пустинята, и дойде в Яса и воюва̀ против Израел.

24 T hen Israel struck him with the edge of the sword, and took possession of his land from the Arnon to the Jabbok, as far as the sons of Ammon; for the border of the sons of Ammon was Jazer.

Но Израел го порази с острието на меча и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше укрепена.

25 I srael took all these cities and Israel lived in all the cities of the Amorites, in Heshbon, and in all her villages.

Израел завладя всички тези градове; и Израел се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.

26 F or Heshbon was the city of Sihon, king of the Amorites, who had fought against the former king of Moab and had taken all his land out of his hand, as far as the Arnon.

Понеже Есевон беше град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му цялата му земя до Арнон.

27 T herefore those who use proverbs say, “Come to Heshbon! Let it be built! So let the city of Sihon be established.

Затова онези, които говорят с притчи, казват: Дойдете в Есевон. Да се съгради и да се закрепи градът Сионов.

28 “ For a fire went forth from Heshbon, A flame from the town of Sihon; It devoured Ar of Moab, The dominant heights of the Arnon.

Защото огън излезе от Есевон, пламък от града Сионов; изгори Ар моавски и първенци на високите места на Арнон.

29 “ Woe to you, O Moab! You are ruined, O people of Chemosh! He has given his sons as fugitives, And his daughters into captivity, To an Amorite king, Sihon.

Горко ти, Моаве! Погина ти, Хамосов народ! Даде синовете си на бяг и дъщерите си на плен при Сион, аморейския цар.

30 “ But we have cast them down, Heshbon is ruined as far as Dibon, Then we have laid waste even to Nophah, Which reaches to Medeba.”

Ние ги простреляхме; Есевон погина до Девон; и ги запустихме до Нофа, която се простира до Медева.

31 T hus Israel lived in the land of the Amorites.

Така Израел се засели в земята на аморейците.

32 M oses sent to spy out Jazer, and they captured its villages and dispossessed the Amorites who were there.

После Моисей изпрати хора да съгледат Язир; и като превзеха селата му, прогониха аморейците, които бяха в тях.

33 T hen they turned and went up by the way of Bashan, and Og the king of Bashan went out with all his people, for battle at Edrei.

Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и целият му народ, на бой в Едраи.

34 B ut the Lord said to Moses, “ Do not fear him, for I have given him into your hand, and all his people and his land; and you shall do to him as you did to Sihon, king of the Amorites, who lived at Heshbon.”

Но Господ каза на Моисей: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, целия му народ и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.

35 S o they killed him and his sons and all his people, until there was no remnant left him; and they possessed his land.

И така, поразиха него, синовете му и целия му народ, докато не му остана нито един оцелял; и завладяха земята му.