1 T hree years passed without war between Aram and Israel.

Изминаха три години без война между Сирия и Израел.

2 I n the third year Jehoshaphat the king of Judah came down to the king of Israel.

А в третата година, когато Юдейският цар Йосафат слезе при Израелевия цар,

3 N ow the king of Israel said to his servants, “Do you know that Ramoth-gilead belongs to us, and we are still doing nothing to take it out of the hand of the king of Aram?”

Израелевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние отдавна мълчим и не си го вземаме от сирийския цар?

4 A nd he said to Jehoshaphat, “Will you go with me to battle at Ramoth-gilead?” And Jehoshaphat said to the king of Israel, “ I am as you are, my people as your people, my horses as your horses.”

Каза и на Йосафат: Идваш ли с мене на бой в Рамот-галаад? Йосафат отговори на Израелевия цар: Аз съм, както си ти, моят народ - както твоят народ, моите коне - както твоите коне.

5 M oreover, Jehoshaphat said to the king of Israel, “Please inquire first for the word of the Lord.”

Йосафат каза още на Израелевия цар: Моля, допитайте се сега до Господнето слово.

6 T hen the king of Israel gathered the prophets together, about four hundred men, and said to them, “Shall I go against Ramoth-gilead to battle or shall I refrain?” And they said, “Go up, for the Lord will give it into the hand of the king.”

Тогава Израелевият цар събра пророците си, около четиристотин мъже, и им каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те отговориха: Излез и Господ ще го предаде в ръката на царя.

7 B ut Jehoshaphat said, “Is there not yet a prophet of the Lord here that we may inquire of him?”

Обаче Йосафат каза: Няма ли тук, освен тези, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

8 T he king of Israel said to Jehoshaphat, “There is yet one man by whom we may inquire of the Lord, but I hate him, because he does not prophesy good concerning me, but evil. He is Micaiah son of Imlah.” But Jehoshaphat said, “Let not the king say so.”

Израелевият цар отвърна на Йосафат: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа. Но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а зло. А Йосафат каза: Нека царят не говори така.

9 T hen the king of Israel called an officer and said, “ Bring quickly Micaiah son of Imlah.”

Тогава Израелевият цар повика един евнух и каза: Доведи бързо Михей, син на Емла.

10 N ow the king of Israel and Jehoshaphat king of Judah were sitting each on his throne, arrayed in their robes, at the threshing floor at the entrance of the gate of Samaria; and all the prophets were prophesying before them.

А Израелевият цар и Юдейският цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта. И всички пророци пророкуваха пред тях.

11 T hen Zedekiah the son of Chenaanah made horns of iron for himself and said, “Thus says the Lord, ‘ With these you will gore the Arameans until they are consumed.’”

А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове и каза: Така казва Господ: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш.

12 A ll the prophets were prophesying thus, saying, “Go up to Ramoth-gilead and prosper, for the Lord will give it into the hand of the king.” Micaiah Predicts Defeat

Също и всичките пророци пророкуваха така: Иди в Рамот-галаад и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

13 T hen the messenger who went to summon Micaiah spoke to him saying, “Behold now, the words of the prophets are uniformly favorable to the king. Please let your word be like the word of one of them, and speak favorably.”

А пратеникът, който отиде да повика Михей, му каза: Ето сега думите на пророците, като от едни уста са добри за царя; моля и твоята дума да бъде като на всекиго от тях и ти говорѝ доброто.

14 B ut Micaiah said, “ As the Lord lives, what the Lord says to me, that I shall speak.”

А Михей отговори: В името на живия Господ заявявам, че каквото ми каже Господ, това ще говоря.

15 W hen he came to the king, the king said to him, “Micaiah, shall we go to Ramoth-gilead to battle, or shall we refrain?” And he answered him, “ Go up and succeed, and the Lord will give it into the hand of the king.”

И така, той дойде при царя. И царят го запита: Михей, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му отговори: Излез и ще имаш добър успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

16 T hen the king said to him, “How many times must I adjure you to speak to me nothing but the truth in the name of the Lord ?”

А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в Господнето име!

17 S o he said, “I saw all Israel Scattered on the mountains, Like sheep which have no shepherd. And the Lord said, ‘These have no master. Let each of them return to his house in peace.’”

Тогава пророкът отвърна: Видях целия Израел, пръснат по планините - като овце, които нямат овчар. И Господ каза: Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

18 T hen the king of Israel said to Jehoshaphat, “ Did I not tell you that he would not prophesy good concerning me, but evil?”

Тогава Израелевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а зло?

19 M icaiah said, “Therefore, hear the word of the Lord. I saw the Lord sitting on His throne, and all the host of heaven standing by Him on His right and on His left.

А Михей каза: Чуй Господнето слово. Видях Господа, Който седеше на престола Си, и цялото небесно множество, което стоеше около Него отдясно и отляво.

20 T he Lord said, ‘Who will entice Ahab to go up and fall at Ramoth-gilead?’ And one said this while another said that.

И Господ каза: Кой ще примами Ахаав, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг - друго.

21 T hen a spirit came forward and stood before the Lord and said, ‘I will entice him.’

После излезе един дух, застана пред Господа и каза: Аз ще го примамя.

22 T he Lord said to him, ‘How?’ And he said, ‘I will go out and be a deceiving spirit in the mouth of all his prophets.’ Then He said, ‘You are to entice him and also prevail. Go and do so.’

Господ го попита: Как? А той отговори: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ каза: Примамвай го и ще успееш. Излез, направи така!

23 N ow therefore, behold, the Lord has put a deceiving spirit in the mouth of all these your prophets; and the Lord has proclaimed disaster against you.”

И така, сега Господ е вложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци; Господ обаче е говорил зло за тебе.

24 T hen Zedekiah the son of Chenaanah came near and struck Micaiah on the cheek and said, “ How did the Spirit of the Lord pass from me to speak to you?”

Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи, зашлеви Михей по бузата и каза: По кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на теб?

25 M icaiah said, “Behold, you shall see on that day when you enter an inner room to hide yourself.”

А Михей отвърна: Ето, ще видиш в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш.

26 T hen the king of Israel said, “Take Micaiah and return him to Amon the governor of the city and to Joash the king’s son;

Тогава Израелевият цар каза: Хванете Михей и го върнете при градския управител Амон и при царския син Йоас.

27 a nd say, ‘Thus says the king, “ Put this man in prison and feed him sparingly with bread and water until I return safely.”’”

И им кажете: Така заповяда царят: Хвърлете този в тъмницата и го хранете със затворническа порция хляб и вода, докато си дойда с мир.

28 M icaiah said, “ If you indeed return safely the Lord has not spoken by me.” And he said, “ Listen, all you people.” Defeat and Death of Ahab

А Михей каза: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Каза още: Слушайте вие, всички племена.

29 S o the king of Israel and Jehoshaphat king of Judah went up against Ramoth-gilead.

И така, Израелевият цар и Юдейският цар Йосафат отидоха в Рамот-галаад.

30 T he king of Israel said to Jehoshaphat, “ I will disguise myself and go into the battle, but you put on your robes.” So the king of Israel disguised himself and went into the battle.

Израелевият цар каза на Йосафат: Аз ще се преоблека, като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. И така, Израелевият цар се преоблече и влезе в сражението.

31 N ow the king of Aram had commanded the thirty-two captains of his chariots, saying, “Do not fight with small or great, but with the king of Israel alone.”

А сирийският цар беше заповядал на тридесет и двамата свои началници на колесници: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с Израелевия цар.

32 S o when the captains of the chariots saw Jehoshaphat, they said, “Surely it is the king of Israel,” and they turned aside to fight against him, and Jehoshaphat cried out.

А началниците на колесници, като видяха Йосафат, си казаха: Този трябва да е Израелевият цар. И се отклониха да го ударят, но Йосафат извика.

33 W hen the captains of the chariots saw that it was not the king of Israel, they turned back from pursuing him.

И началниците на колесници, като видяха, че той не беше Израелевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

34 N ow a certain man drew his bow at random and struck the king of Israel in a joint of the armor. So he said to the driver of his chariot, “Turn around and take me out of the fight; for I am severely wounded.”

А един човек стреля, без да се цели, и улучи Израелевия цар между свръзките на бронята му; затова той каза на колесничаря си: Обърни ръката си и ме изведи от сражението, защото съм тежко ранен.

35 T he battle raged that day, and the king was propped up in his chariot in front of the Arameans, and died at evening, and the blood from the wound ran into the bottom of the chariot.

И в онзи ден сражението се усили. А царят беше подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.

36 T hen a cry passed throughout the army close to sunset, saying, “Every man to his city and every man to his country.”

Около залез слънце в стана се нададе вик, който обявяваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си.

37 S o the king died and was brought to Samaria, and they buried the king in Samaria.

Така царят умря и го донесоха в Самария, и го погребаха там.

38 T hey washed the chariot by the pool of Samaria, and the dogs licked up his blood (now the harlots bathed themselves there ), according to the word of the Lord which He spoke.

И като миеха колесницата в самарийския водоем, където се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му според словото, което Господ беше говорил.

39 N ow the rest of the acts of Ahab and all that he did and the ivory house which he built and all the cities which he built, are they not written in the Book of the Chronicles of the Kings of Israel?

А останалите дела на Ахаав и всичко, което извърши, и къщата от слонова кост, която построи, и всички градове, които съгради, са записани в Книгата на летописите на Израелевите царе.

40 S o Ahab slept with his fathers, and Ahaziah his son became king in his place. The New Rulers

Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Охозия. Възцаряване на Йосафат в Юдея

41 N ow Jehoshaphat the son of Asa became king over Judah in the fourth year of Ahab king of Israel.

А над Юдея се възцари Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израелевия цар Ахаав.

42 J ehoshaphat was thirty-five years old when he became king, and he reigned twenty-five years in Jerusalem. And his mother’s name was Azubah the daughter of Shilhi.

Йосафат беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.

43 H e walked in all the way of Asa his father; he did not turn aside from it, doing right in the sight of the Lord. However, the high places were not taken away; the people still sacrificed and burnt incense on the high places.

Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред Господа. Високите места обаче не се отмениха; народът все още жертваше и кадеше по високите места.

44 J ehoshaphat also made peace with the king of Israel.

И Йосафат сключи мир с Израелевия цар.

45 N ow the rest of the acts of Jehoshaphat, and his might which he showed and how he warred, are they not written in the Book of the Chronicles of the Kings of Judah?

А останалите дела на Йосафат, юначеството, което показа, и как воюваше, са записани в Книгата на летописите на Юдейските царе.

46 T he remnant of the sodomites who remained in the days of his father Asa, he expelled from the land.

Освен това той изтреби от земята останалите мъжеложници, които бяха останали от времето на баща му Аса.

47 N ow there was no king in Edom; a deputy was king.

По това време в Едом нямаше цар, а царуваше наместник.

48 J ehoshaphat made ships of Tarshish to go to Ophir for gold, but they did not go for the ships were broken at Ezion-geber.

Йосафат построи кораби като тарсийските, които да отплават за Офир за злато. Те обаче не отплаваха, защото се разбиха в Есион-гавер.

49 T hen Ahaziah the son of Ahab said to Jehoshaphat, “Let my servants go with your servants in the ships.” But Jehoshaphat was not willing.

Тогава Охозия, Ахаавовият син, каза на Йосафат: Нека моите слуги отидат с твоите слуги в корабите. Но Йосафат отказа.

50 A nd Jehoshaphat slept with his fathers and was buried with his fathers in the city of his father David, and Jehoram his son became king in his place.

И Йосафат заспа с бащите си и беше погребан при тях в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Йорам. Възцаряване на Охозия в Израел

51 A haziah the son of Ahab became king over Israel in Samaria in the seventeenth year of Jehoshaphat king of Judah, and he reigned two years over Israel.

Охозия, Ахаавовият син, се възцари над Израел в Самария в седемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат и царува̀ две години над Израел.

52 H e did evil in the sight of the Lord and walked in the way of his father and in the way of his mother and in the way of Jeroboam the son of Nebat, who caused Israel to sin.

Той вършѝ зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израел да греши;

53 S o he served Baal and worshiped him and provoked the Lord God of Israel to anger, according to all that his father had done.

защото служѝ на Ваал и му се поклони, и разгневи Господа, Израелевия Бог, според всичко, което беше вършил баща му.