1 T hen Rehoboam went to Shechem, for all Israel had come to Shechem to make him king.

Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем се беше стекъл целият Израел, за да го направи цар.

2 W hen Jeroboam the son of Nebat heard of it (for he was in Egypt where he had fled from the presence of King Solomon), Jeroboam returned from Egypt.

А Еровоам, Наватовият син, който беше в Египет, където беше побегнал от присъствието на цар Соломон, когато чу това, Еровоам се върна от Египет;

3 S o they sent and summoned him. When Jeroboam and all Israel came, they spoke to Rehoboam, saying,

защото пратиха и го повикаха. Тогава Еровоам и целият Израел дойдоха и говориха на Ровоам:

4 “ Your father made our yoke hard; now therefore lighten the hard service of your father and his heavy yoke which he put on us, and we will serve you.”

Баща ти направи непоносим хомота ни; и така, сега ти облекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим.

5 H e said to them, “Return to me again in three days.” So the people departed.

А той им отвърна: Върнете се при мене след три дни. И народът си отиде.

6 T hen King Rehoboam consulted with the elders who had served his father Solomon while he was still alive, saying, “How do you counsel me to answer this people?”

Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломон, когато беше още жив, като каза: Как ме съветвате да отговоря на този народ?

7 T hey spoke to him, saying, “If you will be kind to this people and please them and speak good words to them, then they will be your servants forever.”

Те му отговориха: Ако се отнесеш благосклонно към този народ и им угодиш, и им говориш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги завинаги.

8 B ut he forsook the counsel of the elders which they had given him, and consulted with the young men who grew up with him and served him.

Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, и се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

9 S o he said to them, “What counsel do you give that we may answer this people, who have spoken to me, saying, ‘Lighten the yoke which your father put on us’?”

Каза им: Как ме съветвате вие да отговорим на този народ, който ми говори: Облекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

10 T he young men who grew up with him spoke to him, saying, “Thus you shall say to the people who spoke to you, saying, ‘Your father made our yoke heavy, but you make it lighter for us.’ Thus you shall say to them, ‘My little finger is thicker than my father’s loins!

И младите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха: Така да кажеш на народа, който ти говори: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го облекчиш - така да им кажеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

11 W hereas my father loaded you with a heavy yoke, I will add to your yoke; my father disciplined you with whips, but I will discipline you with scorpions.’”

Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпиони.

12 S o Jeroboam and all the people came to Rehoboam on the third day as the king had directed, saying, “Return to me on the third day.”

Тогава Еровоам и целият народ дойдоха при Ровоам на третия ден, според както царят беше говорил: Върнете се при мене на третия ден.

13 T he king answered them harshly, and King Rehoboam forsook the counsel of the elders.

Царят им отговори остро, като изостави съвета на старейшините

14 H e spoke to them according to the advice of the young men, saying, “ My father made your yoke heavy, but I will add to it; my father disciplined you with whips, but I will discipline you with scorpions.”

и им говорѝ по съвета на младежите: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще му добавя; баща ми ви наказа с бичове, а аз ще ви накажа със скорпиони.

15 S o the king did not listen to the people, for it was a turn of events from God that the Lord might establish His word, which He spoke through Ahijah the Shilonite to Jeroboam the son of Nebat.

Така царят не послуша народа; защото това нещо стана от Бога, за да изпълни словото, което Господ беше говорил чрез силонеца Ахия на Еровоам, Наватовия син.

16 W hen all Israel saw that the king did not listen to them the people answered the king, saying, “ What portion do we have in David? We have no inheritance in the son of Jesse. Every man to your tents, O Israel; Now look after your own house, David.” So all Israel departed to their tents.

А като видя целият Израел, че царят не ги послуша, народът отговори на царя: Какъв дял имаме ние в Давид? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! Всеки в шатрите си, Израелю! Сега знай своя дом, Давиде. И така целият Израел си отиде в шатрите.

17 B ut as for the sons of Israel who lived in the cities of Judah, Rehoboam reigned over them.

А колкото до израелтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

18 T hen King Rehoboam sent Hadoram, who was over the forced labor, and the sons of Israel stoned him to death. And King Rehoboam made haste to mount his chariot to flee to Jerusalem.

Тогава цар Ровоам прати при другите израелтяни Адорам, който беше над набора; но израелтяните го биха с камъни и той умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Йерусалим.

19 S o Israel has been in rebellion against the house of David to this day.

Така Израел въстана против Давидовия дом и остава въстанал до днес.