1 O h, that You would rend the heavens and come down, That the mountains might quake at Your presence—

О, да би раздрал Ти небето, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти,

2 A s fire kindles the brushwood, as fire causes water to boil— To make Your name known to Your adversaries, That the nations may tremble at Your presence!

както когато огън изгаря храстите и огън прави водата да ври, за да стане името Ти познато на противниците Ти и да потреперят народите от присъствието Ти,

3 W hen You did awesome things which we did not expect, You came down, the mountains quaked at Your presence.

когато вършиш ужасни дела, каквито не очаквахме! О, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!

4 F or from days of old they have not heard or perceived by ear, Nor has the eye seen a God besides You, Who acts in behalf of the one who waits for Him.

Защото от древността не се е чуло, до уши не е стигнало, око не е видяло друг бог, освен Тебе, да е извършил такива дела за онези, които го чакат.

5 Y ou meet him who rejoices in doing righteousness, Who remembers You in Your ways. Behold, You were angry, for we sinned, We continued in them a long time; And shall we be saved?

Посрещаш с благост този, който радостно върши правда, дори онези, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; но в Твоите пътища има трайност и ние ще се спасим.

6 F or all of us have become like one who is unclean, And all our righteous deeds are like a filthy garment; And all of us wither like a leaf, And our iniquities, like the wind, take us away.

Защото всички станахме като човек нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър.

7 T here is no one who calls on Your name, Who arouses himself to take hold of You; For You have hidden Your face from us And have delivered us into the power of our iniquities.

И няма човек, който да призовава името Ти, който да се пробуди, за да се хване за Тебе; защото Ти си скрил лицето Си от нас и си ни стопил поради беззаконията ни.

8 B ut now, O Lord, You are our Father, We are the clay, and You our potter; And all of us are the work of Your hand.

Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти - грънчарят ни; и всички сме дело на Твоята ръка.

9 D o not be angry beyond measure, O Lord, Nor remember iniquity forever; Behold, look now, all of us are Your people.

Недей се гневи силно, Господи, недей помни вечно беззаконието; ето, погледни, молим Ти се, че ние всички сме Твой народ.

10 Y our holy cities have become a wilderness, Zion has become a wilderness, Jerusalem a desolation.

Твоите святи градове запустяха; Сион запустя, Йерусалим е опустошен.

11 O ur holy and beautiful house, Where our fathers praised You, Has been burned by fire; And all our precious things have become a ruin.

Нашият свят и красив дом, където бащите ни Те славословеха, беше изгорен с огън; и всичките ни скъпи неща запустяха.

12 W ill You restrain Yourself at these things, O Lord ? Will You keep silent and afflict us beyond measure?

Пред вид на това ще се въздържиш ли, Господи? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?