1 N ow the day came that Jonathan, the son of Saul, said to the young man who was carrying his armor, “Come and let us cross over to the Philistines’ garrison that is on the other side.” But he did not tell his father.

Един ден Сауловият син Йонатан каза на оръженосеца си: Ела да нападнем филистимската стража, която е отсреща. Но на баща си не каза за това.

2 S aul was staying in the outskirts of Gibeah under the pomegranate tree which is in Migron. And the people who were with him were about six hundred men,

А Саул се намираше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; народът, който беше с него, наброяваше около шестстотин мъже.

3 a nd Ahijah, the son of Ahitub, Ichabod’s brother, the son of Phinehas, the son of Eli, the priest of the Lord at Shiloh, was wearing an ephod. And the people did not know that Jonathan had gone.

Ахия, син на Ахитув, брат на Ихавод, син на Финеес, син на Илий, беше Господният свещеник в Сило и носеше ефод. И народът не знаеше, че Йонатан е тръгнал.

4 B etween the passes by which Jonathan sought to cross over to the Philistines’ garrison, there was a sharp crag on the one side and a sharp crag on the other side, and the name of the one was Bozez, and the name of the other Seneh.

А между проходите, през които Йонатан искаше да мине към филистимската стража, имаше една остра скала от едната страна и друга остра скала от другата страна. Името на едната беше Восес, а на другата - Сене.

5 T he one crag rose on the north opposite Michmash, and the other on the south opposite Geba.

Едната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата - на юг срещу Гавая.

6 T hen Jonathan said to the young man who was carrying his armor, “Come and let us cross over to the garrison of these uncircumcised; perhaps the Lord will work for us, for the Lord is not restrained to save by many or by few.”

И така, Йонатан каза на оръженосеца си: Ела да преминем към стражата на тези необрязани, дано Господ ни подкрепи; защото нищо не пречи на Господа да спаси чрез мнозина или чрез малцина.

7 H is armor bearer said to him, “Do all that is in your heart; turn yourself, and here I am with you according to your desire.”

А оръженосецът му отговори: Направи всичко, което е по сърцето ти. Върви напред; аз съм с тебе, накъдето и да отидеш.

8 T hen Jonathan said, “ Behold, we will cross over to the men and reveal ourselves to them.

Тогава Йонатан каза: Ще се приближим към тези мъже и ще им позволим да ни видят.

9 I f they say to us, ‘Wait until we come to you’; then we will stand in our place and not go up to them.

Ако ни кажат така: Стойте, докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се изкачим при тях.

10 B ut if they say, ‘Come up to us,’ then we will go up, for the Lord has given them into our hands; and this shall be the sign to us.”

Но ако ни кажат следното: Качете се при нас, тогава ще се изкачим, защото Бог ги е предал в ръката ни. Това ще бъде знак за нас.

11 W hen both of them revealed themselves to the garrison of the Philistines, the Philistines said, “Behold, Hebrews are coming out of the holes where they have hidden themselves.”

И така, и двамата се показаха на филистимската стража и филистимците си казаха: Вижте, евреите излизат от дупките, където се бяха скрили.

12 S o the men of the garrison hailed Jonathan and his armor bearer and said, “Come up to us and we will tell you something.” And Jonathan said to his armor bearer, “Come up after me, for the Lord has given them into the hands of Israel.”

Мъжете от стражата извикаха на Йонатан и оръженосеца му: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Йонатан каза на оръженосеца си: Изкачи се след мене, защото Господ ги предаде в Израелевата ръка.

13 T hen Jonathan climbed up on his hands and feet, with his armor bearer behind him; and they fell before Jonathan, and his armor bearer put some to death after him.

И така, Йонатан изпълзя нагоре, като си помагаше с ръцете и краката си, и оръженосецът му го следваше. И филистимците паднаха пред Йонатан; и оръженосецът му ги убиваше след него.

14 T hat first slaughter which Jonathan and his armor bearer made was about twenty men within about half a furrow in an acre of land.

В това първо поражение, което Йонатан и оръженосецът му нанесоха на филистимците, паднаха около двадесет мъже в едно пространство от половин уврат земя.

15 A nd there was a trembling in the camp, in the field, and among all the people. Even the garrison and the raiders trembled, and the earth quaked so that it became a great trembling.

И настана трепет в стана, по нивите и между целия народ. Стражата и грабителите също потрепериха и земята се разтресе, така че настана голям страх.

16 N ow Saul’s watchmen in Gibeah of Benjamin looked, and behold, the multitude melted away; and they went here and there.

Когато Сауловите стражи наблюдаваха от Гавая Вениаминова, видяха, че множеството се разтопяваше и се разотиваше тук -там.

17 S aul said to the people who were with him, “ Number now and see who has gone from us.” And when they had numbered, behold, Jonathan and his armor bearer were not there.

Тогава Саул каза на народа, който беше с него: Пребройте се сега и разберете кой от нашите е отишъл. И като се преброиха, видяха, че Йонатан и оръженосецът му ги нямаше.

18 T hen Saul said to Ahijah, “ Bring the ark of God here.” For the ark of God was at that time with the sons of Israel.

Саул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег (защото в това време Божият ковчег беше там с израелтяните).

19 W hile Saul talked to the priest, the commotion in the camp of the Philistines continued and increased; so Saul said to the priest, “Withdraw your hand.”

А докато Саул говореше на свещеника, смущението във филистимския стан продължаваше да се увеличава; затова Саул каза на свещеника: Прибери ръката си.

20 T hen Saul and all the people who were with him rallied and came to the battle; and behold, every man’s sword was against his fellow, and there was very great confusion.

И Саул и целият народ, който беше с него, се събраха и дойдоха до мястото на сражението; и видяха, че всеки филистимец беше извадил меча си против другаря си и имаше голямо поражение.

21 N ow the Hebrews who were with the Philistines previously, who went up with them all around in the camp, even they also turned to be with the Israelites who were with Saul and Jonathan.

А евреите, които преди това бяха с филистимците и които бяха дошли с тях в стана от околните местности, също се обърнаха да помагат на израелтяните, които бяха със Саул и Йонатан.

22 W hen all the men of Israel who had hidden themselves in the hill country of Ephraim heard that the Philistines had fled, even they also pursued them closely in the battle.

Също и всички Израелеви мъже, които се бяха крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягали, се притекоха и те в битката да ги преследват.

23 S o the Lord delivered Israel that day, and the battle spread beyond Beth-aven. Saul’s Foolish Order

Така в онзи ден Господ избави Израел; и битката се простря до Ветавен.

24 N ow the men of Israel were hard-pressed on that day, for Saul had put the people under oath, saying, “Cursed be the man who eats food before evening, and until I have avenged myself on my enemies.” So none of the people tasted food.

А Израелевите мъже се измъчиха в онзи ден, защото Саул закле народа, като каза: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато не отмъстя на неприятелите си. Затова никой от народа не вкуси храна.

25 A ll the people of the land entered the forest, and there was honey on the ground.

А когато целият народ стигнаха до един гъсталак, където имаше мед по земята,

26 W hen the people entered the forest, behold, there was a flow of honey; but no man put his hand to his mouth, for the people feared the oath.

и като навлезе народът в гъсталака, видяха, че медът капеше по земята; но никой не приближи ръка до устата си, защото хората се бояха от клетвата.

27 B ut Jonathan had not heard when his father put the people under oath; therefore, he put out the end of the staff that was in his hand and dipped it in the honeycomb, and put his hand to his mouth, and his eyes brightened.

Йонатан обаче не беше чул, че баща му заклел народа, затова протегна края на тоягата, която държеше, и я натопи в медената пита, и сложи ръка в устата си; и очите му светнаха.

28 T hen one of the people said, “Your father strictly put the people under oath, saying, ‘Cursed be the man who eats food today.’” And the people were weary.

А един от хората проговори: Баща ти строго закле народа с думите: Проклет онзи, който вкуси храна днес, въпреки че народът беше изнемощял.

29 T hen Jonathan said, “ My father has troubled the land. See now, how my eyes have brightened because I tasted a little of this honey.

А Йонатан отвърна: Баща ми смути света. Я вижте как светнаха очите ми, защото вкусих малко от този мед;

30 H ow much more, if only the people had eaten freely today of the spoil of their enemies which they found! For now the slaughter among the Philistines has not been great.”

колко по-добре щеше да бъде, ако народът беше ял днес свободно от плячката, която намериха у неприятелите си! Нямаше ли сега да стане още по-голямо клане на филистимците?

31 T hey struck among the Philistines that day from Michmash to Aijalon. And the people were very weary.

И през онзи ден те поразиха филистимците от Михмас до Еалон; но народът беше много изнемощял.

32 T he people rushed greedily upon the spoil, and took sheep and oxen and calves, and slew them on the ground; and the people ate them with the blood.

Затова хората се нахвърлиха върху плячката и като взеха овце, говеда и телета, ги заклаха на земята; и ядоха месото с кръвта.

33 T hen they told Saul, saying, “Behold, the people are sinning against the Lord by eating with the blood.” And he said, “You have acted treacherously; roll a great stone to me today.”

Тогава съобщиха на Саул: Ето, народът съгрешава пред Господа, защото ядат месото с кръвта. А той отговори: Станахте престъпници. Дотъркаляйте един голям камък при мене, преди да е свършил денят.

34 S aul said, “Disperse yourselves among the people and say to them, ‘Each one of you bring me his ox or his sheep, and slaughter it here and eat; and do not sin against the Lord by eating with the blood.’” So all the people that night brought each one his ox with him and slaughtered it there.

После Саул каза: Отидете между хората и им кажете: Донесете тук всеки говедото си и всеки овцата си. Заколете ги тук и яжте. И не съгрешавайте пред Господа, като ядете месото с кръвта. И така, онази нощ всички донесоха говедата си с тях и ги заклаха там.

35 A nd Saul built an altar to the Lord; it was the first altar that he built to the Lord.

А Саул издигна жертвеник на Господа. Това беше първият жертвеник, който той издигна на Господа.

36 T hen Saul said, “Let us go down after the Philistines by night and take spoil among them until the morning light, and let us not leave a man of them.” And they said, “Do whatever seems good to you.” So the priest said, “Let us draw near to God here.”

Тогава Саул каза: Да нападнем филистимците през нощта и да ги разграбим, преди да се развидели, и да не оставим нито един от тях жив. А те отговориха: Направи каквото ти се вижда за добре. Тогава свещеникът каза: Да се приближим тук към Бога.

37 S aul inquired of God, “Shall I go down after the Philistines? Will You give them into the hand of Israel?” But He did not answer him on that day.

И Саул се допита до Бога: Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката на Израел? Но Бог не му отговори онзи ден.

38 S aul said, “ Draw near here, all you chiefs of the people, and investigate and see how this sin has happened today.

Тогава Саул каза: Приближете се тук до последния човек от народа и разберете и открийте кой е извършил прегрешение днес;

39 F or as the Lord lives, who delivers Israel, though it is in Jonathan my son, he shall surely die.” But not one of all the people answered him.

защото, заклевам се в живота на Господа, Който избавя Израел, дори ако този човек е синът ми Йонатан, непременно ще бъде умъртвен. Но не му отговори нито един между целия народ.

40 T hen he said to all Israel, “You shall be on one side and I and Jonathan my son will be on the other side.” And the people said to Saul, “Do what seems good to you.”

Той каза на целия Израел: Вие застанете на една страна, а аз и синът ми Йонатан ще застанем на другата страна. И народът каза на Саул: Направи каквото ти се вижда за добре.

41 T herefore, Saul said to the Lord, the God of Israel, “ Give a perfect lot.” And Jonathan and Saul were taken, but the people escaped.

Тогава Саул каза на Господа, Израелевия Бог: Покажи чрез жребий истината. И жребият определи Йонатан и Саул, а народът беше освободен.

42 S aul said, “Cast lots between me and Jonathan my son.” And Jonathan was taken.

И Саул каза: Хвърлете жребий между мен и сина ми Йонатан. И жребият се падна на Йонатан.

43 T hen Saul said to Jonathan, “ Tell me what you have done.” So Jonathan told him and said, “ I indeed tasted a little honey with the end of the staff that was in my hand. Here I am, I must die!”

Тогава Саул каза на Йонатан: Кажи ми какво си направил. И Йонатан му разказа: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, която държах; и сега трябва да умра!

44 S aul said, “ May God do this to me and more also, for you shall surely die, Jonathan.”

Саул каза: Така да направи Бог, да! И повече да прибави. Със сигурност ще умреш, Йонатане.

45 B ut the people said to Saul, “Must Jonathan die, who has brought about this great deliverance in Israel? Far from it! As the Lord lives, not one hair of his head shall fall to the ground, for he has worked with God this day.” So the people rescued Jonathan and he did not die.

А народът каза на Саул: Йонатан ли ще умре - този, който извърши това велико избавление в Израел? Да не даде Бог! Заклеваме се в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята; защото той действа с Бога днес. Така народът избави Йонатан и той не беше убит.

46 T hen Saul went up from pursuing the Philistines, and the Philistines went to their own place. Constant Warfare

Тогава Саул престана да преследва филистимците и те се върнаха в пределите си.

47 N ow when Saul had taken the kingdom over Israel, he fought against all his enemies on every side, against Moab, the sons of Ammon, Edom, the kings of Zobah, and the Philistines; and wherever he turned, he inflicted punishment.

А Саул, като беше поел царуването над Израел, воюва против всичките си околни неприятели: против Моав, против амонците, против Едом, против совските царе и против филистимците. Накъдето и да се обърнеше, все побеждаваше;

48 H e acted valiantly and defeated the Amalekites, and delivered Israel from the hands of those who plundered them.

и като действаше бързо, порази и Амалик и избави Израел от онези, които ги разграбваха.

49 N ow the sons of Saul were Jonathan and Ishvi and Malchi-shua; and the names of his two daughters were these: the name of the firstborn Merab and the name of the younger Michal.

А синовете на Саул бяха: Йонатан, Иисуй и Мелхисуе. Имената на двете му дъщери бяха: Мерава, името на първородната, и Михала, името на по-младата.

50 T he name of Saul’s wife was Ahinoam the daughter of Ahimaaz. And the name of the captain of his army was Abner the son of Ner, Saul’s uncle.

Името на жената на Саул беше Ахиноама, Ахимаасова дъщеря. Името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия чичо Нир.

51 K ish was the father of Saul, and Ner the father of Abner was the son of Abiel.

А Кис, Сауловият баща, и Нир, Авенировият баща, бяха Авиилови синове.

52 N ow the war against the Philistines was severe all the days of Saul; and when Saul saw any mighty man or any valiant man, he attached him to his staff.

През всичките дни на Саул се водеше постоянна война против филистимците; и когато Саул виждаше някой силен и храбър мъж, го вземаше при себе си.