2 Kings 4 ~ 4 Царе 4

picture

1 N ow a certain woman of the wives of the sons of the prophets cried out to Elisha, “Your servant my husband is dead, and you know that your servant feared the Lord; and the creditor has come to take my two children to be his slaves.”

А една от жените на пророческите ученици извика към Елисей: Слугата ти, мъжът ми, умря. Ти знаеш, че той се боеше от Господа; а заемодавецът дойде да вземе за себе си двамата ми сина за роби.

2 E lisha said to her, “What shall I do for you? Tell me, what do you have in the house?” And she said, “Your maidservant has nothing in the house except a jar of oil.”

Елисей я попита: Какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи? А тя отговори: Слугинята ти няма нищо вкъщи освен един съд с дървено масло.

3 T hen he said, “Go, borrow vessels at large for yourself from all your neighbors, even empty vessels; do not get a few.

Елисей каза: Иди, вземи на заем от всичките си съседи много празни съдове.

4 A nd you shall go in and shut the door behind you and your sons, and pour out into all these vessels, and you shall set aside what is full.”

После влез, затвори вратата зад себе си и синовете си и наливай от маслото във всички тези съдове; пълните слагай настрана.

5 S o she went from him and shut the door behind her and her sons; they were bringing the vessels to her and she poured.

И така, тя си отиде от него и затвори вратата зад себе си и синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.

6 W hen the vessels were full, she said to her son, “Bring me another vessel.” And he said to her, “There is not one vessel more.” And the oil stopped.

След като съдовете се напълниха, жената каза на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той ѝ отговори: Няма друг съд. И маслото престана.

7 T hen she came and told the man of God. And he said, “Go, sell the oil and pay your debt, and you and your sons can live on the rest.” The Shunammite Woman

Тогава тя дойде и извести на Божия човек. А той ѝ каза: Иди, продай маслото и плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти. Елисей възкресява сина на сунамката

8 N ow there came a day when Elisha passed over to Shunem, where there was a prominent woman, and she persuaded him to eat food. And so it was, as often as he passed by, he turned in there to eat food.

Един ден Елисей замина в Сунам, където имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти минаваше, се отбиваше там, за да яде хляб.

9 S he said to her husband, “Behold now, I perceive that this is a holy man of God passing by us continually.

После жената каза на мъжа си: Ето сега, знам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божий човек.

10 P lease, let us make a little walled upper chamber and let us set a bed for him there, and a table and a chair and a lampstand; and it shall be, when he comes to us, that he can turn in there.”

Да направим, моля те, една малка стаичка над стената и да сложим в нея за него легло, маса, стол и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас.

11 O ne day he came there and turned in to the upper chamber and rested.

И един ден, когато Елисей дойде там, отби се в стаичката и лежеше в нея,

12 T hen he said to Gehazi his servant, “Call this Shunammite.” And when he had called her, she stood before him.

каза на слугата си Гиезий: Повикай тази сунамка. И той я повика и тя застана пред него.

13 H e said to him, “Say now to her, ‘Behold, you have been careful for us with all this care; what can I do for you? Would you be spoken for to the king or to the captain of the army?’” And she answered, “I live among my own people.”

Елисей нареди на Гиезий: Кажи ѝ сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас; какво да направим за тебе? Желаеш ли да говорим за тебе на царя или на военачалника? А тя отговори: Не, аз живея между своя народ.

14 S o he said, “What then is to be done for her?” And Gehazi answered, “Truly she has no son and her husband is old.”

Тогава Елисей попита: И така, какво да направим за нея? А Гиезий отговори: Тя няма син, а мъжът ѝ е стар.

15 H e said, “Call her.” When he had called her, she stood in the doorway.

Пророкът каза: Повикай я. И когато я повика, тя застана пред вратата.

16 T hen he said, “ At this season next year you will embrace a son.” And she said, “No, my lord, O man of God, do not lie to your maidservant.”

Елисей ѝ каза: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя отговори: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.

17 T he woman conceived and bore a son at that season the next year, as Elisha had said to her. The Shunammite’s Son

Но жената зачена и роди син на другата година по същото време, както ѝ каза Елисей.

18 W hen the child was grown, the day came that he went out to his father to the reapers.

И когато детето порасна, излезе един ден при баща си и жътварите.

19 H e said to his father, “My head, my head.” And he said to his servant, “Carry him to his mother.”

То каза на баща си: Главата ми! Главата ми! А бащата нареди на един от момците: Занеси го при майка му.

20 W hen he had taken him and brought him to his mother, he sat on her lap until noon, and then died.

Той го взе и го занесе при майка му; детето седя на коленете ѝ до пладне и тогава умря.

21 S he went up and laid him on the bed of the man of God, and shut the door behind him and went out.

А тя се качи и го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.

22 T hen she called to her husband and said, “Please send me one of the servants and one of the donkeys, that I may run to the man of God and return.”

Тогава повика мъжа си и каза: Изпрати, моля, един от момците и една от ослиците, за да побързам да отида при Божия човек и да се върна.

23 H e said, “Why will you go to him today? It is neither new moon nor sabbath.” And she said, “ It will be well.”

А той отвърна: Защо отиваш при него днес? Не е нито нов месец, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен.

24 T hen she saddled a donkey and said to her servant, “Drive and go forward; do not slow down the pace for me unless I tell you.”

Тогава оседла ослицата и каза на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мен, освен ако ти заповядам.

25 S o she went and came to the man of God to Mount Carmel. When the man of God saw her at a distance, he said to Gehazi his servant, “Behold, there is the Shunammite.

И така, жената отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезий: Ето там сунамката!

26 P lease run now to meet her and say to her, ‘Is it well with you? Is it well with your husband? Is it well with the child?’” And she answered, “It is well.”

Сега тичай да я посрещнеш и ѝ кажи: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.

27 W hen she came to the man of God to the hill, she caught hold of his feet. And Gehazi came near to push her away; but the man of God said, “Let her alone, for her soul is troubled within her; and the Lord has hidden it from me and has not told me.”

А когато дойде при Божия човек на планината, тя се хвана за краката му; а Гиезий се приближи, за да я отблъсне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата ѝ е преогорчена, а Господ е скрил причината от мен и не ми я е явил.

28 T hen she said, “Did I ask for a son from my lord? Did I not say, ‘ Do not deceive me’?”

Тя попита: Искала ли съм син от господаря си? Не казах ли: Не ме лъжи?

29 T hen he said to Gehazi, “ Gird up your loins and take my staff in your hand, and go your way; if you meet any man, do not salute him, and if anyone salutes you, do not answer him; and lay my staff on the lad’s face.”

Тогава Елисей каза на Гиезий: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка и иди. Ако срещнеш човек, да не го поздравиш, ако те поздрави някой, да не му отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.

30 T he mother of the lad said, “ As the Lord lives and as you yourself live, I will not leave you.” And he arose and followed her.

А майката на детето каза: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя. И така, той стана и отиде след нея.

31 T hen Gehazi passed on before them and laid the staff on the lad’s face, but there was no sound or response. So he returned to meet him and told him, “The lad has not awakened.”

А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но то нямаше нито глас, нито слух. Затова слугата се върна да посрещне Елисей и му извести: Детето не се събуди.

32 W hen Elisha came into the house, behold the lad was dead and laid on his bed.

И когато Елисей влезе в къщата, детето лежеше умряло, положено на леглото му.

33 S o he entered and shut the door behind them both and prayed to the Lord.

Пророкът влезе, затвори вратата зад тях двамата и се помоли на Господа.

34 A nd he went up and lay on the child, and put his mouth on his mouth and his eyes on his eyes and his hands on his hands, and he stretched himself on him; and the flesh of the child became warm.

Тогава той се качи и легна върху детето, и като сложи устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи и ръцете си върху неговите ръце, се простря върху него; и тялото на детето се стопли.

35 T hen he returned and walked in the house once back and forth, and went up and stretched himself on him; and the lad sneezed seven times and the lad opened his eyes.

После Елисей се оттегли и ходеше насам-натам из къщата. След това пак се качи и се простря върху него; тогава детето кихна седем пъти и отвори очите си.

36 H e called Gehazi and said, “Call this Shunammite.” So he called her. And when she came in to him, he said, “Take up your son.”

Елисей извика Гиезий и каза: Повикай сунамката. И той я повика. Когато жената влезе при Елисей, той ѝ каза: Вземи сина си.

37 T hen she went in and fell at his feet and bowed herself to the ground, and she took up her son and went out. The Poisonous Stew

И тя падна в краката му и се поклони до земята, вдигна сина си и излезе. Елисей извършва още две чудеса

38 W hen Elisha returned to Gilgal, there was a famine in the land. As the sons of the prophets were sitting before him, he said to his servant, “ Put on the large pot and boil stew for the sons of the prophets.”

Елисей пак дойде в Галгал, когато имаше глад в земята. Пред него седяха пророческите ученици и го слушаха, а той каза на слугата си: Сложи големия котел и свари вариво за пророческите ученици.

39 T hen one went out into the field to gather herbs, and found a wild vine and gathered from it his lap full of wild gourds, and came and sliced them into the pot of stew, for they did not know what they were.

Затова един от тях излезе на полето, за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички и напълни дрехата си. После се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеше, че са отровни.

40 S o they poured it out for the men to eat. And as they were eating of the stew, they cried out and said, “O man of God, there is death in the pot.” And they were unable to eat.

После сипаха на хората да ядат, а като ядоха от варивото, извикаха: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат повече от него.

41 B ut he said, “Now bring meal.” He threw it into the pot and said, “Pour it out for the people that they may eat.” Then there was no harm in the pot.

А пророкът нареди: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела, каза: Сипи на народа да яде. И в котела нямаше нищо отровно.

42 N ow a man came from Baal-shalishah, and brought the man of God bread of the first fruits, twenty loaves of barley and fresh ears of grain in his sack. And he said, “ Give them to the people that they may eat.”

В това време един човек от Ваалсалиса дойде и донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито, небелени. Божият човек каза: Дай на народа да яде.

43 H is attendant said, “What, will I set this before a hundred men?” But he said, “Give them to the people that they may eat, for thus says the Lord, ‘They shall eat and have some left over.’”

А слугата му каза: Какво! Да сложа ли това пред стотина човека? А той отговори: Дай на народа да яде, защото така казва Господ: Ще се нахранят и ще остане излишък.

44 S o he set it before them, and they ate and had some left over, according to the word of the Lord.

Тогава той сложи пред тях и се нахраниха, и остана излишък според Господнето слово.