1 T he words of the Preacher, the son of David, king in Jerusalem.

Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Йерусалим:

2 “ Vanity of vanities,” says the Preacher, “ Vanity of vanities! All is vanity.”

Суета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета.

3 W hat advantage does man have in all his work Which he does under the sun?

Каква полза за човека от целия му труд, с който се труди под слънцето?

4 A generation goes and a generation comes, But the earth remains forever.

Едно поколение преминава и друго поколение идва; а земята стои вечно.

5 A lso, the sun rises and the sun sets; And hastening to its place it rises there again.

Също и слънцето изгрява, и слънцето залязва, и бърза да отиде към мястото, където трябва да изгрява.

6 B lowing toward the south, Then turning toward the north, The wind continues swirling along; And on its circular courses the wind returns.

Вятърът отива на юг и се връща на север; вятърът постоянно обикаля в пътя си и пак се връща в своите кръгообращения.

7 A ll the rivers flow into the sea, Yet the sea is not full. To the place where the rivers flow, There they flow again.

Всички реки се вливат в морето, а морето все не се напълва; на мястото, където отиват реките, там непрестанно отиват.

8 A ll things are wearisome; Man is not able to tell it. The eye is not satisfied with seeing, Nor is the ear filled with hearing.

Всички неща са досадни - човек не може да изкаже доколко; окото не се насища с гледане, нито ухото се напълва със слушане.

9 T hat which has been is that which will be, And that which has been done is that which will be done. So there is nothing new under the sun.

Каквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето.

10 I s there anything of which one might say, “See this, it is new”? Already it has existed for ages Which were before us.

Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново! То вече е станало през вековете, които са били преди нас.

11 T here is no remembrance of earlier things; And also of the later things which will occur, There will be for them no remembrance Among those who will come later still. The Futility of Wisdom

Не се помнят предишните поколения; нито ще се помнят следващите, идните поколения от онези, които ще дойдат после. В търсене смисъла на живота

12 I , the Preacher, have been king over Israel in Jerusalem.

Аз, проповедникът, бях цар над Израел в Йерусалим;

13 A nd I set my mind to seek and explore by wisdom concerning all that has been done under heaven. It is a grievous task which God has given to the sons of men to be afflicted with.

и предадох сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта за всичко, което става под небето. Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове, за да се трудят в него.

14 I have seen all the works which have been done under the sun, and behold, all is vanity and striving after wind.

Видях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра.

15 W hat is crooked cannot be straightened and what is lacking cannot be counted.

Кривото не може да се изправи; и това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

16 I said to myself, “Behold, I have magnified and increased wisdom more than all who were over Jerusalem before me; and my mind has observed a wealth of wisdom and knowledge.”

Аз се съвещавах със сърцето си и казах: Ето, станах велик и съм умножавал мъдростта си повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим. Да! Сърцето ми е имало голям опит в мъдрост и знание.

17 A nd I set my mind to know wisdom and to know madness and folly; I realized that this also is striving after wind.

И предадох сърцето си, за да позная мъдростта и да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

18 B ecause in much wisdom there is much grief, and increasing knowledge results in increasing pain.

Защото в многото мъдрост има много досада; и който увеличава знание, увеличава и печал.