1 T hen Elisha said, “Listen to the word of the Lord; thus says the Lord, ‘ Tomorrow about this time a measure of fine flour will be sold for a shekel, and two measures of barley for a shekel, in the gate of Samaria.’”

Тогава Елисей каза: Слушайте Господнето слово. Така казва Господ: Утре, по това време, при портата на Самария една сата чисто брашно ще се продаде за един сикъл и две сати ечемик за един сикъл.

2 T he royal officer on whose hand the king was leaning answered the man of God and said, “Behold, if the Lord should make windows in heaven, could this thing be?” Then he said, “Behold, you will see it with your own eyes, but you will not eat of it.” Four Lepers Relate Arameans’ Flight

А сановникът, на чиято ръка се подпираше царят, отговори на Божия човек: Ето сега, и прозорци, ако би направил Господ на небето, може ли да стане това? А пророкът каза: Ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него.

3 N ow there were four leprous men at the entrance of the gate; and they said to one another, “Why do we sit here until we die?

А във входа на портата имаше четирима прокажени. Те си казаха един на друг: Защо да седим тук, докато умрем?

4 I f we say, ‘We will enter the city,’ then the famine is in the city and we will die there; and if we sit here, we die also. Now therefore come, and let us go over to the camp of the Arameans. If they spare us, we will live; and if they kill us, we will but die.”

Ако решим да влезем в града, гладът е в града и ще умрем там; ако седим тук, пак ще умрем. И така, сега да идем, за да се предадем в сирийския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; но ако ни убият, само ще умрем.

5 T hey arose at twilight to go to the camp of the Arameans; when they came to the outskirts of the camp of the Arameans, behold, there was no one there.

И така, на мръкване станаха, за да отидат в сирийския стан. А когато стигнаха до края на сирийския стан, там нямаше никой.

6 F or the Lord had caused the army of the Arameans to hear a sound of chariots and a sound of horses, even the sound of a great army, so that they said to one another, “Behold, the king of Israel has hired against us the kings of the Hittites and the kings of the Egyptians, to come upon us.”

Защото Господ беше направил в стана на сирийците да се чуе тропот от колесници и коне, тропот от голяма войска. А те си бяха казали един на друг: Ето, Израелевият цар е наел против нас хетейските царе и египетските царе, за да ни нападнат.

7 T herefore they arose and fled in the twilight, and left their tents and their horses and their donkeys, even the camp just as it was, and fled for their life.

Затова бяха станали и побегнали в полумрака, като оставиха шатрите, конете и ослите си - целия стан, както си беше, - и бяха побегнали за живота си.

8 W hen these lepers came to the outskirts of the camp, they entered one tent and ate and drank, and carried from there silver and gold and clothes, and went and hid them; and they returned and entered another tent and carried from there also, and went and hid them.

И когато тези прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в един шатър и ядоха, и пиха, и взеха оттам сребро, злато и дрехи, и отидоха и ги скриха. После, като се връщаха, влязоха в друг шатър, взеха и оттам, отидоха и скриха взетото.

9 T hen they said to one another, “We are not doing right. This day is a day of good news, but we are keeping silent; if we wait until morning light, punishment will overtake us. Now therefore come, let us go and tell the king’s household.”

Тогава казаха помежду си: Не постъпваме добре; този ден е ден на добри вести, а ние мълчим. Ако чакаме, докато съмне, възмездието ще ни постигне; нека отидем да известим това на царския дом.

10 S o they came and called to the gatekeepers of the city, and they told them, saying, “We came to the camp of the Arameans, and behold, there was no one there, nor the voice of man, only the horses tied and the donkeys tied, and the tents just as they were.”

Те дойдоха, извикаха градските вратари и им известиха: Отидохме в стана на сирийците и там нямаше нито човек, нито човешки глас, само вързани коне и осли, и шатрите, както са си били.

11 T he gatekeepers called and told it within the king’s household.

И вратарите известиха това в царския дом.

12 T hen the king arose in the night and said to his servants, “I will now tell you what the Arameans have done to us. They know that we are hungry; therefore they have gone from the camp to hide themselves in the field, saying, ‘When they come out of the city, we will capture them alive and get into the city.’”

А царят стана през нощта и каза на слугите си: Сега ще ви кажа какво ни направиха сирийците. Те знаят, че сме гладни, и затова са излезли от стана, за да се скрият по нивите, като си казват: Когато излязат от града, ще ги заловим живи и ще влезем в града.

13 O ne of his servants said, “Please, let some men take five of the horses which remain, which are left in the city. Behold, they will be in any case like all the multitude of Israel who are left in it; behold, they will be in any case like all the multitude of Israel who have already perished, so let us send and see.”

А един от слугите му отговори: Нека вземат, моля, пет от останалите коне, които са оцелели в града (те са като цяло множество от Израел, което е оцеляло в него; те са, както цялото множество от израелтяните, които погинаха), и нека пратим да видим.

14 T hey took therefore two chariots with horses, and the king sent after the army of the Arameans, saying, “Go and see.” The Promise Fulfilled

И така, взеха две колесници с коне. Царят ги прати по дирята на сирийската войска и каза: Идете и вижте.

15 T hey went after them to the Jordan, and behold, all the way was full of clothes and equipment which the Arameans had thrown away in their haste. Then the messengers returned and told the king.

Те отидоха след тях до Йордан и видяха, че целият път беше пълен с дрехи и вещи, които сирийците бяха захвърлили в бързането си. Пратениците се върнаха и съобщиха това на царя.

16 S o the people went out and plundered the camp of the Arameans. Then a measure of fine flour was sold for a shekel and two measures of barley for a shekel, according to the word of the Lord.

Тогава народът излезе и разграби стана на сирийците. Така една сата чисто брашно се продаваше за един сикъл, а две сати ечемик - за един сикъл, според Господнето слово.

17 N ow the king appointed the royal officer on whose hand he leaned to have charge of the gate; but the people trampled on him at the gate, and he died just as the man of God had said, who spoke when the king came down to him.

А за пазенето на портата царят постави сановника, на чиято ръка се подпираше; но народът го стъпка при портата и той умря, както беше казал Божият човек, който говорѝ, когато царят слезе при него.

18 I t happened just as the man of God had spoken to the king, saying, “ Two measures of barley for a shekel and a measure of fine flour for a shekel, will be sold tomorrow about this time at the gate of Samaria.”

И както беше говорил Божият човек на царя: Утре по това време в самарийската порта две сати ечемик ще се дават за сикъл, а една сата чисто брашно - за сикъл,

19 T hen the royal officer answered the man of God and said, “Now behold, if the Lord should make windows in heaven, could such a thing be?” And he said, “Behold, you will see it with your own eyes, but you will not eat of it.”

а сановникът беше отговорил на Божия човек: И прозорци, ако би направил Господ на небето, може ли да стане такова нещо?, а Елисей беше казал: Ще видиш това с очите си, но няма да ядеш от него,

20 A nd so it happened to him, for the people trampled on him at the gate and he died.

така му се случи, защото народът го стъпка при портата и той умря.